Решение № 411 от 26.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно търговско дело 324/2024
- Вид
- Решение № 411
- Подписан
- 26.11.2024
- В сила
- 26.11.2024
- Състав
- Румяна Бончева Пенева, Трифон Иванов Минчев, Иванела Атанасова Караджова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 398 · Кодекс за застраховането
- чл. 398, ал. 1 и ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 398, ал. 1 и ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 411 гр. Стара Загора, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Румяна Б. Пенева
Членове:
Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20245501000324 по описа за 2024 година
Обжалвано е Решение № 197/11.04.2024г., постановено по гр.д. №2835/2023г. по описа на Районен съд – **, с което ** е осъдено на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД, да заплати на "** сумата от 4900,00 лева, частичен иск от 97 593.01 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на следното движимо и недвижимо имущество: Повредени и унищожени части от сградата, машини, оборудване и суровини, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие (индустриален пожар) от 23.10.2022 г. по застрахователна полица с рег. № 08070222360000001 от 27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 03.04.2023г. до окончателното изплащане. Присъдени са и разноските по делото.
Въззивникът ** излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Изложени са подробни аргументи във връзка с твърдените нарушения от страна на първоинстанционния съд при постановяване на съдебния акт. Направено е искане да се отмени първоинстанционното решение и се постанови друго, с което да се отхвърли 1 предявеният иск. Претендират се разноските по делото. Доказателствени искания не са направени.
В отговора на въззивнита жалба „******** излага съображения, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно и правилно. Също са изложени съображения. Направено е искане да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските по делото.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
386, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл.432, ал. 1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „******** моли съда да осъди ** да заплати сумата от 4 900 лв., като частичен иск от 97592,83 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на движимо и недвижимо имущество: Повредени и унищожени части от сградата, машини, оборудване и суровини, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие (индустриален пожар) от 23.10.2022 г. по застрахователна полица с peг.
№08070222360000001 от 27.06.2022 г., сключена с ответното дружество, както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на **. Заявява, че искът за изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователна полица №08070222360000001 „Индустриален пожар“ е допустим, но неоснователен. Ищецът „********, не бил материалноправно легитимиран да търси обезщетение за имуществени вреди по процесния застрахователен договор. Сочи, че съгласно чл. 398, ал. 1 и ал. 4 КЗ, застраховащият можел да сключи застрахователен договор от свое име в полза на трето ползващо се лице и в случаите на застрахователно събитие третото ползващо се лице по застрахователния договор имал право да получи застрахователното обезщетение и имал всички права по договора. Тази клауза била допълнително уредена и в Раздел VII, т. 13 от Общите условия към застраховка „Индустриален пожар“, приети на заседание на Управителни съвет на *******, проведено на 25.03.2002 г, изменени и допълнени на 2
27.06.2006 г, 21.12.2010 г и 05.12.2012 г., прилагани за всички застраховки, сключени след 01.01.2013 г.
Видно от съдържанието на процесната полица 08070222360000001 „Индустриален пожар“, същата е сключена от „******** като застраховащ в полза на „******* като ползващо се лице.
Въззивният съд намира, че процесният договор за имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица №08070222360000001 „Индустриален пожар“ от 27.06.2022 г. е сключен в полза на трето лице по смисъла на чл. 398 от КЗ. С договора в полза на трето лице промитентът (обещателят) поема задължение спрямо стипуланта (уговарящия) да изпълни на едно трето лице (бенефициер). Правата по договора се придобиват от бенефициера от момента на неговото сключване, и ако не е налице отмяна на уговорката или отказ от нея, той е материалноправно легитимиран да иска изпълнение по договора в своя полза. Ето защо бенефициерът /„*******/ е титуляр на прекия иск срещу застрахователя, поради което уговарящият /в случая „********/ не е материалноправно легитимиран да иска изпълнение по договора за застраховка, т. е. да претендира плащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. Само в хипотезата на изрична отмяна на клаузата в полза на трето лице или отказ на третото лице, за уговарящия, в качеството му на застрахован, възниква правото да иска изпълнение от застрахователя в своя полза (решение № 10 по т. д. № 510/2008 г., ІІ т. о., решение № 219 по т. д. № 837/2010 г., ІІ т. о. – и двете на ВКС).
Фактът на отмяна на уговорката в полза на третото лице, респ. на отказ от третото лице, подлежи на пълно и главно доказване от страната, която го твърди и черпи права от него. В случая уговорката в полза на третото лице не е отпаднала, тъй като по делото не се установява уговарящият да е отменил клаузата в полза на „*******, нито последната да се е отказала от нея. Така, доколкото в настоящия случай процесният договор е сключен в полза на трето лице по волята на страните, застрахователното обезщетение следва да се изплати на бенефициера, а не на лицето /„********/, договаряло със застрахователя. Следователно, въззивният съд приема, че ищецът „******** не е материалноправно легитимиран да иска изпълнение, тъй като правото принадлежи на бенефициера „*******, поради което предявеният иск се явява неоснователен.
3
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено друго, с което следва да отхвърли предявеният иск от „******** против **, за заплащане на сумата от 4 900 лв., частичен иск от 97 593.01 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на следното движимо и недвижимо имущество:
Повредени и унищожени части от сградата, машини, оборудване и суровини, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие (индустриален пожар) от 23.10.2022 г. по застрахователна полица с рег. № 08070222360000001 от 27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 03.04.2023г. до окончателното изплащане като неоснователен.
По отговорността за разноските:
В първоинстанционното производство ** е направил следните разноски: адвокатско възнаграждение в размер на 10 710 лв., съдебно пожаро – техническа експертиза в размер на 348, 28 лв., възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебно електрическа и пожаротехническа експертиза в размер на 1 170, 64 лв. и държавна такса за изготвяне на съдебни удостоверения в размер на 10 лв. или в общ размер на 12 238, 92 лв.
С оглед изхода на делото „******** следва да заплати на ** направените в първоинстанционното производство разноски в общ размер на 12 238, 92 лв.
Във въззивното производство ** е направил следните разноски: държавна такса в размер на 98 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 948 лв. или в общ размер на 1 046 лв.
С оглед изхода на делото „******** следва да заплати на ** направените във въззивното производство разноски в общ размер на 1 046 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 197/11.04.2024г., постановено по гр.д.
№2835/2023г. по описа на Районен съд – **, като вместо това 4
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „******** с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: община **, с. ****** против ** с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: **** за заплащане на сумата от 4 900 лв., частичен иск от 97 593, 01 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на следното движимо и недвижимо имущество: Повредени и унищожени части от сградата, машини, оборудване и суровини, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие (индустриален пожар) от 23.10.2022 г. по застрахователна полица с рег. № 08070222360000001 от 27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 03.04.2023г. до окончателното изплащане като неоснователен.
ОСЪЖДА „******** с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: община **, с. ******* да заплати на ** с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: **** направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 12 238, 92 лв. и направените във въззивното производство разноски в общ размер на 1 046 лв.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5