Определение № 1169 от 22.04.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1169 гр. Бургас, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500464 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 и сл. вр. чл.413, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба вх.№1023/17.02.2026г., подадена от „НЕТКРЕДИТ“ ООД ЕИК: 201253421, седалище и адрес на управление гр. София, жк „Изгрев“, ул.

„Лъчезар Станчев“ №3, ет.10, общ. Столична, обл. София (столица) срещу заповед за изпълнение на парично задължение в частта за разноските.

Изразява несъгласие с присъдените в полза на заявителя М. Г. З.

ЕГН: **********, постоянен адрес *** разноски в размер на 150 евро за адвокатско възнаграждение. Иска се тяхното намаляване до справедлив размер, тъй като се явява прекомерно. Излагат се доводи, че се касае за заповедно производство, което е едностранно, не са извършени множество процесуални действия, както и че подаването на заявление е по утвърден образец.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата – М. В. В., чрез процесуалния си представител адв. Ц. П. - И., не е депозирал становище.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно упълномощен представител на страната, имаща право на жалба и е допустима.

Съобразно чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение може да бъде обжалвана само в частта за разноските.

Заповедното производство е образувано по заявление подадено от М.

Г. З. ЕГН: **********, постоянен адрес *** срещу длъжника „НЕТКРЕДИТ“ ООД ЕИК: 201253421, седалище и адрес на управление гр. София, жк „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ №3, ет.10, общ. Столична, обл. София (столица) за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 209.93 EUR, представляваща представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит № 202307280904100005 от 28.07.2023 1 година., ведно със законната лихва за период от 02.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR, адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 EUR.

Издадена е заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №133/04.02.2026г. по ч.гр.д.№139/2026 за цялата претендирана главница, ведно със законната лихва, както и за разноските вкл. адвокатско възнаграждение в размер на 150 EUR.

Спорният въпрос е относно това какъв е справедливият размер на адвокатско възнаграждение, дължимо на заявителя в заповедното производство с оглед релевираното с частната жалба възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК . По този въпрос въззивният съд намира следното:

На първо място следва да се приложи Решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024 г. съдът намира, че с цитираното решение СЕС е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително, когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място, СЕС са посочили, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. На последно място е уточнено, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и изводите в него. С оглед на което размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и цената на предявените искове, а не прилагайки Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията й към датата на сключване на договора за правна защита.

В конкретния случай следва да се посочи, че извършените от процесуалния представител на заявителя действия се изразяват в подаване на заявление по чл. 410 ГПК по образец. На следващо място цената на претендираното вземане е в размер на 209.93 EUR.

Предвид гореизложеното при съобразяване на горепосочените 2 критерии, както и пределите на частната жалба, въззивният съд намира, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 100 ERR. Присъждане на възнаграждение в по-голям размер не кореспондира на правната и фактическата сложност на делото и обема на извършени действия от процесуалния представител на заявителя.

По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е основателна, а обжалваната заповед за изпълнение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде отменена в обжалваната част за разликата над 100 EUR до сумата от 150 EUR .

Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Поради изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №133/04.02.2026г. по ч.гр.д.№139/2026 В ЧАСТТА за разноските присъдени в полза на заявителя М. Г. З. ЕГН: **********, постоянен адрес *** за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 100 E U R до присъдения размер от 150 EUR.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3