Решение № 527 от 29.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20221100500119 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 20198962 от 15.10.2021 г., постановено по гражданско дело № 29837 по описа за 2020 г.,Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149 състав, предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето К.К. Н., роден на ******* г., на майката К. Г. Р., при която било определено местоживеенето на детето, с право на бащата К. Д. Н. да го вижда всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петък до 19 часа в неделя, с преспиване, за един месец през лятната ваканция на детето, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18 часа на 24 декември до 18 часа на 26 декември, и за Великденските празници, считано от 18 часа на Разпети петък до 18 часа на Светлия понеделник; всяка четна година за Новогодишните празници, считано от 19 часа на 30 декември до 19 часа на втори януари, както и за три дена през пролетната ваканция, така както е опредЕ. от МОН през всяка нечетна година и по всяко друго време, по уговорка между родителите; осъдил К. Д. Н. да заплаща на малолетното си дете К.К. Н. чрез неговата майка и законен представител К. Г. Р., месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от 01.10.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка 1 просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на издръжката; осъдил К. Н. да заплати на К. Р. сумата от 600 леваразноски по делото, а на Софийски районен съд държавна такса върху опредЕ.та в полза на детето издръжка в размер на 576 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство К. Д. Н., въззивник в настоящето производство, който чрез назначения му процесуален представител обжалва същото изцяло, поради допуснати при постановяването му процесуални нарушения, изразили се в разглеждане на делото, въпреки своевременно подадената от него молба за неговото отлагане поради ангажираността му по друго дело, при което доверителят му бил лишен от възможност да ангажира доказателства във връзка с изслушването на детето, както и чрез особения си представител да участва в разпита на допуснатата на ищцата свидетелка. Сочи, че по този начин правото на защита на ответника било нарушено.

Извън това сочи, че не е ясно как първоинстанционният съд е достигнал до извод за поголяма пригодност на майката да отглежда детето, като й е предоставил упражняването на родителските права и е определил местоживеенето на детето при нея, нито как е формирал извод, че бащата следва да участва в издръжката на детето със сумата от 300 лева, въпреки, че не са установени трудовата му заетост и доходи, като счита, че над размера от 180 лева претенцията за издръжка на детето е недоказана.

Моли съда да постанови ново решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт поради посочените процесуални нарушения и върне делото за ново разглеждане на друг състав на СРС, или респективно да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

В хода на съдебното дирене, чрез назначения му процесуален представител, поддържа въззивната жалба и пледира за нейното уважаване.

В срока по чл. 263 от ГПК, ищцата в първоинстанционното производство К. Г.

Р., въззиваема страна в настоящето производство, е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба на другата страна като неоснователна и излага съображения в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Окончателното си становище по делото излага в писмени бележки, вх.Д 96608 от 23.10.2023 г.

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу допустим и подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе, въззивния съд взе предвид следното :

2

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с предявени от К. Г.

Р. срещу К. Д. Н. съединени искове по чл. 127, ал. 2 от СК - за постановяване на акт на спорна съдебна администрация за определяне на родителските права, местоживеене по отношение на общото дете на страните К.К. Н., като същите се предоставят на майката, при която се определи местоживеенето на детето, и определяне на режим на лични контакти между бащата и детето К., обективно кумулативно съединен при условията на задължително съединение с иск за издръжка по чл.143 вр. чл.149 СК в размер на 300 лева месечно, считано от 01.10.2019 г.

В исковата молба се излагали твърдения, че на ******* г. се родило общото дете на страните К.К. Н., което живеело с нея и тя осигурявала всичко необходимо за неговото отглеждане и възпитание. Твърдяла, че с ответника са разделени от 2019 г., като липсва съдебна регламентация във връзка с упражняването на родителските права по отношение на общото им дете, нито по отношение на режима му на контакти с неотглеждащият го родител. Същевременно двамата родители не можели да постигнат съгласие по въпросите относно родителската им отговорност. Поради това молела съда да й предостави упражняването на родителските права по отношение на детето К., като определи местоживеенето му при нея, а на бащата определи режим на контакти, в посочения в исковата молба обем. Претендира месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 01.10.2019 г., с лихви за забава.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорвал исковете и изложените от ищцата фактически твърдения.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд, приел за установена следната фактическа обстановка :

Страните по спора били родители на детето К.К. Н., което обстоятелство не било спорно помежду им и отделно от това се установявало от представеното по делото удостоверение за раждането му.

От справка на НОИ се установявало, че майката реализирала месечен доход в размер на 610 лева, а доходи от трудово правоотношение за ответника не били установени.

Съгласно приетия социален доклад, изготвен от ДСП „Слатина“ се установявало, че детето живее с майката, като в жилището й са осигурени необходимите условия за неговото отглеждане. К. редовно общувал със своя баща и с разширеното си семейство, като към момента на проучването детето е ученик в пети клас.

По делото били събрани гласни доказателства с разпита на свидетелката Д.З., чиито показания съдът кредитирал като непротиворечиви и кореспондиращи с доказателствата по делото. С показанията си свидетелката З. установила, че страните 3 са фактически разделени, като детето живее с майката и поддържа регулярен контакт с баща си. Майката поема цялостната издръжка на детето, като заплаща и допълнителни дейности на детето.

Изслушан от съда, малолетния заявява, че и двамата му родители се грижат за него. К. редовно се виждал с баща си и иска да се вижда с него през седмица, от петък до неделя, както и през ваканциите. Посочил, че ходи на курсове по математика.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК майката заявила, че желае да упражнява родителските права по отношение на детето.

При тази фактическа установеност, Първоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен акт.

За разглеждането на спора, били проведени две съдебни заседания – на 11.05.2021 г. и на 12.10.2021 г.

В съдебното заседание на 11.05.2021 г. съдът извършил доклад по делото и се произнесъл по направените от страните доказателствени искания, като отложил разпита на допуснатите на страните свидетели за следващото съдебно заседание, като постановил изслушване на детето и разпоредил в полза на особения представител на ответника да се издадат поисканите съдебни удостоверения. На 17.05.2021 г. особения представител на ответника направил доказателствени искания, а на 13.05.2021 г. в полза на същия били издадени три съдебни удостоверения, като по делото липсват доказателства, че същите са получени от страната и не са постъпили доказателства по тях. На 11.10.2021 г. адвокат К. с молба, вх. № 25149760, направил искане за отлагане на делото, поради заетостта му по гр. дело № 2331/2020 г. на СГС, ГО, 1-7 състав, насрочено за същата дата, като твърдял, че не може да преупълномощи друг адвокат да представлява страната, като предстояло да се извършат неотложни действия със задължителното му участие.

В съдебно заседание на 12.10.2021 г. съдът приел молбата за неоснователна, като противоречаща на интереса на детето, а отделно от това и поради качеството на молителя като особен представител на ответника. В това съдебно заседание съдът изслушал детето по реса на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт, изслушал ищцата по реда на чл. 59, ал. 6 от СК и извършил разпит на допуснатия и доведения от ищцата свидетел, след което дал ход по съществото на спора.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложения закон, по свое убеждение, прие за установено следното :

Въззивния съд споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, не счита за нужно да я преповтаря и препраща към нея. Същата 4 се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства. От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства относими към предмета на доказване по делото се явяват удостоверение за раждане на детето К.; удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, издадено на ищцата, справки от НОИ за страните.

Въззивният съд като обсъди показанията на свидетелката Д.Е. З. по реда на чл.172 от ГПК, кредитира същите в обсъдените от първоинстанционния съд части като обективни, логично последователни и относими към предмета на спора.

Пред въззивния съд въззивникът, въпреки развитите доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушили правото му на защита в първоинстанционното производство, не е ангажирал доказателствата, които в следствие на тези нарушения не е могъл да ангажира пред първоинстанционния съд, като не е правил и искания в тази насока. Формулираните в жалбата искания касаят единствено участието на адвокат К. в съдебно заседание на 12.10.2021 г. по гражданско дело № 2331/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-7 състав, което обстоятелство не е относимо по делото, а отделно от това адвокат К. не се нуждае от съдействието на съда за снабдяването си с посоченото доказателство.

Извън изложеното, може да се приеме, че участието на адвокат К. в посоченото съдебно производство е служебно известно на съда, заедно с факта, че същият не е единственият процесуален представител на ищеца по делото, като негов пълномощник е и адвокат Д.Н..

Също така, при служебна справка в Търговския регистър се установява, че въззивникът развива търговска дейност, като е едноличен собственик на капитала на не едно търговско дружество, участва в управлението на различни търговски дружества като управител или като член на съвета на директорите му. При справка в ТР по ЕГН на въззивника са намерени два резултата, свързващи го с „Данубиус Бридж“ АД и с „Финекс про“ ЕООД, а при справка по имена са намерени 25 резултата, свързващи въззивника и други търговски дружества.

По делото е призована ДСП „Слатина“, която в приложения по делото социален доклад излага събраните при проучването данни. Според тях, детето К. е ученик в 8 клас в 93 СУ, специалност „криминалистика с усилено изучаване на руски език“, а отделно има часове по таекуондо. К. е адаптиран в училищната си среда, има приятели и е доволен от избора си на специалност, като заявил намерение да се развива в същата сфера. Споделил, че след раздялата на своите родители, той продължил да се вижда с баща си, като в дома му разполага със свое обособено жилищно пространство, когато му гостува. Майката не ограничавала контактите му с бащата, като според К. тя полагала максимално добри грижи за него, осигурявайки му храна, дрехи, образование, здравеопазване. Споделил също, че разполага с приятелска среда по 5 местоживеенето си. К. живее с майката, има избран личен лекар и към момента на социалното проучване е здрав. Жилищните условия при майката са добри, К. общувал с близките си, както по майчина, така и по бащина линия. Той има изградена емоционална връзка и с двамата си родители, в добро психоемоционално състояние е и е с нормално за възрастта и пола си развитие. При социалната анкета, взаимодействията между майката и детето оставили впечатление за създадени хармонични взаимоотношения.

Разпечатката съдържа 42 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e2a787a-0843-426b-a6a4-5dc329cf8138