Акт от 28.02.2024, Административен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.Ловеч, 28.02.2024 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

ДАНИЕЛА

РАДЕВА при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 150/2023 г. по описа на Административен съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение

№ 75 от 29.09.2023 г., постановено по а.н.д.№ 49/2023 г. по описа на Районен съд гр.Луковит, са потвърдени като законосъобразни Наказателни постановления № 11-01-986/2022, № 11-01-981/2022, № 11-01-982/2022 и № 11-01-983/2022, всички издадени на 12.01.2023 г. от С.А.Б.- Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, с всяко от които на д-р Х.В.В., ЕГН : ********** ***, в качеството му на Директор на Държавна психиатрична болница гара Карлуково, на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ са наложени глоби в размер на по 200 лева.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 49/2023 г. по описа на РС Луковит, чрез процесуалния му представител адвокат Ц.Ц. ***.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, наложеното наказание е явно несправедливо, както и че същото е необосновано и липсват мотиви към него съгласно чл.348, ал.3, т.2 и ал.5, т.1 от НПК. Сочи се, че от установената фактическа обстановка в съдебното производство пред първоинстанционния съд са налице обстоятелства навеждащи за неправилно констатирано нарушение по чл.13, ал.3, т.1 от ЗФУКПС, с което на В. е наложена глоба в размер на 200 лева за всяко едно поотделно. На следващо място се сочи, че нарушението не е правилно констатирано от административнонаказващия орган, тъй като ЗФУКПС не попада в обхвата на чл.34, ал.2 и респективно на чл.32, ал.1 от ЗДФИ, още повече, че в ЗФУКПС не е предвидена специална административнонаказателна отговорност за констатираните и вменени нарушения и същия не е нормативен акт, който урежда стопанската дейност, а само организацията на управленския процес. Сочи се, че позоваването в АУАН и на чл.13, ал.4 от ЗФУКПС не попада в обхвата на административните нарушения по чл.2 от ЗАНН, тъй като става дума за указания, а не за деяние обявено като нарушение със закон или указ. Сочи се, че в случая не е следвало да се издава АУАН, тъй като се касае за дисциплинарна отговорност на главния счетоводител – финансов контрольор на лечебното заведение. Счита, че посочените в четирите АУАН и издадените впоследствие четири НП нарушения представляват маловажен случай и административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като е следвало да предупреди нарушителя, че при евентуално повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В заключение се иска отмяна на решението на РС Луковит и постановяване на ново, с което да се отменят оспорените наказателни постановления. Претендира се присъждане на съдебно-деловодните разноски по делото – хонорар за един адвокат и ДТ.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Ц., който поддържа касационната жалба с изложените в нея аргументи и моли обжалваното решение да бъде отменено и се присъдят сторените съдебно-деловодните разноски.

Ответната страна, редовно призована, се представлява от процесуалния си представител юрисконсулт Т., която оспорва жалбата като неоснователна, с искане съдът да потвърди решението на РС Луковит, с което са потвърдени общо четири НП на директора на АДФИ. Сочи, че и четирите НП касаят липсата на осъществен предварителен контрол по договори за възлагане на строителни дейности в болницата, за които няма съставени контролни листи. Счита, че въззивната инстанция се е произнесла в решението си по всички наведени в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение. Изтъква, че съдът правилно е приел, че не е налице маловажен случай и при четирите НП. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер определен по чл.27е от Наредбата за плащане на правната помощ.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Ловеч дава становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за решение, с което да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като мотивирано и правилно.

Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното :

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

С обжалваното решение са потвърдени като законосъобразни Наказателни постановления № 11-01-986/2022, № 11-01-981/2022, № 11-01-982/2022 и № 11-01-983/2022, всички издадени на 12.01.2023 г. от С.А.Б.- Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, с всяко от които на д-р Х.В.В. с ЕГН ********** ***, в качеството му на Директор на Държавна психиатрична болница гара Карлуково, на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ са наложени глоби в размер на по 200 лева по всяко от постановленията.

Административнонаказателната отговорност на Х.В.В. е била ангажирана затова, че не е приложил въведените в Държавна психиатрична болница Карлуково контролни дейности, включващи политики и процедури за осъществяване предварителен контрол за законосъобразност, като е подписал на съответните дати договори, с които е поел задължения както следва : на 12.06.2019 г. с „ОВК“ ЕООД, за текущ ремонт на водопровода и отоплителната инсталация на стойност 14 031,23 лв.; на 28.11.2018 г. с „Цветина-Мездра“ ЕООД – гр.Мездра, за ремонт на стойност 34 151,40 лв.; на 21.11.2018 г. с „ОВК“ ЕООД – гр.Плевен, за текущ ремонт на отоплителната инсталация на стойност 26 206,45 лв. и на 26.11.2018 г. с „Бордо“ ООД – гр.Плевен за ремонт на стойност 18 870,36 лв., без да е бил осъществен предварителен контрол за законосъобразност от главния счетоводител – финансов контрольор на лечебното заведение, удостоверен чрез попълване на контролен лист.

Горепосочените нарушения са установени от държавния финансов инспектор Е.Н.Х.при извършена финансова инспекция в Държавната психиатрична болница – Карлуково, съобразена с годишния финансов план за 2022 г., като Е.Х. е съставил АУАН № 986/7.12.2022 г., № 981/7.12.2022 г.; 982/7.12.2022 г. и 983/7.12.2022 година.

В срока за възражения срещу всеки от актовете жалбоподателят (касатор в настоящето производство) д-р Х.В. е депозирал такова до директора на АДФИ, в което е изложил съображения си, които съображения поддържа и с жалбите против издадените наказателни постановления.

Въз основа на актовете са издадени оспорените четири наказателни постановления от 12.01.2023 г., с които директорът на АДФИ е споделил фактическите и правни изводи на актосъставителя за осъществено нарушение на разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) и е наложил на д-р Х.В. глоби за всяко едно от нарушенията в размер на по 200 лева, на основание чл.32, ал.1, т.1, във връзка с чл.35, ал.1 от ЗДФИ.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност, като е събрал по предвидения процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща безспорно извършени административни нарушения по чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС. Изпълнил е задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона доказателства извършените административни нарушения и обстоятелствата, при които са извършени. При тези доказателства, за да потвърди обжалваните наказателни постановления е приел, че наказателните постановления са издадени от компетентен орган, а АУАН са съставени от териториално и материално компетентно лице. Наред с това е приел, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателните постановления са били издадени в шестмесечния срок, като са съобразени с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Първоинстанционният съд е съобразил значителния период от извършване на всяко едно от четирите нарушения (2018/2019) и установяването им на 7.12.2022 г. (след повече от три години), но е приел, че не е нарушен давностният срок за административното му преследване, съобразявайки специалния по-дълъг срок за това – 5 години, установен с разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗАНН, който изключва обичайните по-кратки давностни срокове по ал.1. Този извод на съда се споделя напълно от настоящият касационен състав.

Приетата от районния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав.

Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. Извел е мотивирани правни изводи, които се възприемат от касационния състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на съдопроизводствените правила.

Възраженията на жалбоподателя са били обсъдени от решаващия състав, който аргументирано ги е приел за неоснователни.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на касатора за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил четирите НП, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

В обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че в наказателните постановления са посочени нарушените материалноправни норми, като е дадена правилна правна квалификация на всяко нарушение и наложеното за всяко нарушение административно наказание е индивидуализирано правилно. С оглед на това Районен съд гр.Луковит е достигнал до правилния извод, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваните НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

При съставянето на актoвете за административно нарушение и при издаване на наказателните постановления не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за установяване и доказване на нарушенията. В съставените АУАН и издадените въз основа на тях наказателни постановления са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени, както и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на административните нарушения. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за извършеното нарушение.