Решение № 25 от 21.03.2023, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Котел, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20222210100433 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК, като същото е образувано по искова молба на „Енерджи Маркет“ АД, ЕИК 131200181, със седалище и адрес на управление:

************, чрез адв. Д. Т. Т. от ХАК, с адрес за връчване на съдебни книжа:

*********, срещу „Богалита Трейд“ ЕООД, ЕИК 825372330, със седалище и адрес на управление: *********, чрез адв. И. Н. М. от АК Пловдив, с адрес: ************.

Ищецът е предявил положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД, вр.чл.327 ТЗ, като сочи, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 72/2022 г. по описа на РС Котел, срещу която постъпила възражение от длъжника,

Ищецът твърди, че на 01.08.2017г. бил сключен „Договор за продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група“ между него, като продавач, и ответника, като купувач н а ел.енергия, з а обект „Промишлена сграда“ собственост на ответника в с. Белащица, общ. Родопи, обл. Пловдив.

Съгласно Раздел 1, чл. 1.1. от договора, ищецът продавал закупена от него нетна електрическа енергия на ответника, съобразно изготвени графици за доставка, а ответното дружество било длъжно да купува и заплаща потребената електрическа енергия в сроковете и по реда и условията на договора. Договорът бил сключен за срок от 12 месеца, като ако един месец преди изтичането му нито една от страните не уведоми писмено другата, че ще го счита за прекратен с изтичането на срока му, договорът се продължавал за същия период, като клаузата се прилагала многократно.

1

Основното задължение на продавача ищец било да продаде и обезпечи доставката на ел. енергия в точката на присъединяване/доставяне на заявеното за купувача количество ел. енергия в съответствие с регистрираните и приетите графици. Изрично в чл. 3.1.5 от договора било посочено, че качеството на доставяната ел. енергия не било отговорност и ангажимент на продавача, а качеството се осигурявало от собственика на мрежата, през която се пренасяла енергията.

Сочи, че договорили цената на един MWh електрическа енергия да е в размер на 89.97 лева/MWh (осемдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки за един MWh), като в тази цена не бил включен ДДС, акциз, такси за достъп и пренос, такса „Задължение към обществото“, определени от съответния Мрежови оператор и регулаторните органи. В случай, че настъпи промяна в законодателството, цената за един M W h закупена ел. енергия подлежала на актуализиране, след подписване на двустранно допълнително споразумение към сключения договор между страните, като, при условие, че купувача не бил съгласен с новата цена, той можел да прекрати едностранно договора. Продавачът издавал фактура и справка за реално потребената ел. енергия, отчетена чрез СТИ на последното число на текущия месец. Плащането се извършвало в срок от 5 работни дни, след издаване на фактура от продавача. Сочи, че ищецът не измервал количеството изразходвана ел. енергия, а тази информация се подавала от съответното електроразпределително дружество, в случая „Елсктроразпределение Юг“ ЕАД (ЕРП). Установяването на несъответствия при отчитане на ел. енергия било задължение на ЕРП-то, като същото следвало да уведоми доставчика, че било необходимо да бъдат извършени корекции във фактурирането и плащането. За исковия период уведомления за несъответствия при отчитането на ел. енергия не били постъпвали от „Електроразпределение Юг“ ЕАД. При забава от страна на купувача на плащането, същият дължал неустойка в размер на законната лихва за забава, считано от момента на забавата до пълното погасяване на задължението.

Ищецът твърди още, че изпълнил задълженията си по договора, като доставял ел. енергия, измерена съгласно СТИ в точките на присъединяване и надлежно фактурирана. Ищцовото дружество издавало фактура на последното число на текущия месец, по клиентски номер на дружеството - № 190000083, като плащането следвало да бъде извършено до датата на крайния срок, посочен във фактурата.

Посочва, че ответникът не изпълнил задължението си за плащане на дължимите суми по издадените фактури, което наложило депозиране на заявление по реда на чл.410 ГПК и издаване на заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил.

Вземанията, предмет на заповедта за изпълнение били за неплатени фактури за доставена и консумирана електроенергия за периода от 31.01.2019г. до 31.07.2020г., както следва:

Фактура

№

6000056716/31.01.2019г.,

Фактура

№

6000059429/28.02.2019г., Фактура № 6000059854/31.03.2019 г., Фактура № 2

6000061406/30.04.2019г., Фактура № 6000062890/31.05.2019г., Фактура 6000064446/30.06.2019г., Фактура № 6000067578/31.08.201 9г . , Фактура 6000069024/30.09.2019г., Фактура № 6000070517/31.10.2019г., Фактура 6000072160/30.11.2019г., Фактура № 6000073413/31.12.2019г., Фактура 6000074822/31.01.2020г., Фактура № 6000076279/31.02.2020г., Фактура 6000077828/31.03.2020г., Фактура № 6000079054/31.04.2020г., Фактура 6000080330/31.05.2020г., Фактура № 6000081782/31.06.2020г., Фактура 6000083105/31.07.2020г., - на обща стойност 20 027.81 лв.

№

№

№

№

№

№

№

Била начислена и неустойка в размер на законната лихва за забава върху всяка от просрочените суми, за периода от 21.02.2019г. - 01.02.2022г. включително, както следва:

По Фактура № 6000056716/31.01.2019г., неустойка в размер на 172.39 лева, за периода 21.02.2019г. до 01.02.2022г., вкл., Фактура № 6000059429/28.02.2019г., неустойка в размер на 124.87 лева, за периода 21.03.2019г. до 01.02.2022г., вкл.;

Фактура № 6000059854/31.03.2019г., неустойка в размер на 365.45 лева, за периода 21.04.2019г. до 01.02.2022г., вкл.; Фактура № 6000061406/30.04.2019г., неустойка в размер на 448.18 лева, за периода 21.05.2019 г. до 01.02.2022г., вкл.;

Фактура № 6000062890/31.05.2019г,. неустойка в размер на 885.18 лева, за периода 21.06.2019г. до 01.02.2022г., вкл.; Фактура № 6000064446/30.06.2019г., неустойка в размер на 491.54 лева, за периода 21.07.2019г. до 01.02.2022г. вкл.;

Фактура № 6000067578/31.08.2019г., неустойка в размер на 365.63 лева, за периода 21.09.2019г. до 01.02.2022г., вкл.; Фактура № 6000069024/30.09. 2019г., неустойка в размер на 294.77 лева, за периода 21.10.2019г. до 01.02.2022г., вкл.;

Фактура № 6000070517/31.10.2019 г. , неустойка в размер на 292.40 лева, за периода 16.11.2019г. до 01.02.2022г., вкл; Фактура № 6000072160/30.11.2019г., неустойка в размер па 223.35 лева, за периода 16.12.2019г. до 01.02.2022г., вкл.;

Фактура № 6000073413/31.12.2019г., неустойка в размер на 184.36 лева, за периода 16.01.2020г. до 01.02.2022г., вкл.; Фактура № 6000074822/31.01.2020г., неустойка в размер на 172.38 лева, за периода 16.02.2020г. до 01.02.2022г., вкл.;

Фактура № 6000076279/31.02.2020г., неустойка в размер на 165.34 лева, за периода 16.03.2020г. до 01.02.2022г., вкл.; Фактура № 6000077828/31.03.2020г., неустойка в размер на 132.15 лева, за периода 16.04.2020г. до 01.02.2022г., вкл.;

Фактура № 6000079054/31.04.2020г., неустойка в размер на 91.98 лева, за периода 16.05.2020г. до 01.02.2022г., вкл.; Фактура № 6000080330/31.05.2020г., неустойка в размер на 62.27 лева, за периода 16.06.2020г. до 01.02.2022г., вкл.; Фактура № 6000081782/31.06.2020г., неустойка в размер на 93.31 лева, за периода 16.07.2020г. до 01.02.2022г., вкл.; Фактура № 6000083105/31.07.2020г., неустойка в размер на 124.23 лева, за периода 16.08.2020г. до 01.02.2022г., вкл.

Иска се от съда да се признае за установено по отношение на ответника, че същия 3 дължи на ищеца сума в общ размер на 24 717.59 лева, от която 20 027.81 лв. главница, ведно със законната лихва от 21.02.2022г. датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане и 4 689.78 лв., неустойка за забава върху главницата, за периода от 21.02.2019г. - 01.02.2022г. вкл.

Претендират се разноски, сторени в заповедното производство и в настоящия исков процес.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Твърди, че осъществява дейност по производство, съхранение и търговия със замразени хранителни продукти и отдаване под наем на хладилни площи и камери на територията на Област Пловдив и бил потребител на електроенергия, относно притежавания обект с ИТН 2955604 - „Хладилни съоръжения“ с. Белащица, Община Родопи. Обектът бил присъединен към ЕРМ през 2005г. посредством електропровод 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената електроенергия Ср.Н се извършвало в изграден мачтов трафопост също собственост на дружеството, разположен в границите УПИ Ш-30016, производствени и обслужващи дейности, кв. 2 по ПУП на с. Белащица, общ. Родопи, обл. Пловдив и се стопанисвал и поддържал от него. Собственият мачтов трафопост и ел.провод 20 kV бил изпълнен в съответствие с „Разрешение за строеж“ № 94/15.05.2000г. на община Родопи област Пловдив, от ИО „ М е т а л н и конструкции“АД и в ъ в е д е н в експлоатация/присъединен към електропреносната мрежа с разрешение № 5711, издадено от ДНСК-София и „Регионална дирекция строителен контрол“ гр. Пловдив на дата 04.08.2005 г.

Мачтовият трафопост и входящият извод на ел.провод 20 kV, СрН бил изграден, на границата на УПИ Ш-30016, производствени и обслужващи дейности, кв. 2 по ПУП на с. Белащица, общ. Родопи, обл. Пловдив, съгласно чл.120 от ЗЕ. На границата на имота от страната на СрН била предвидена и монтирана метална кабина за поставяне н а средствата з а търговско измерване от електроразпределителния оператор,

„Електроразпределение Юг“ ЕАД, съгласно чл.120 ЗЕ. В тази електрическата уредба постъпвал ток средно напрежение/СрН/ на ниво 20 киловолта, трансформиран от трансформатор в ток ниско напрежение на ниво 380 волта, откъдето се захранвали обектите - „Хладилни съоръжения“, чрез собствената на ответника електропреносна мрежа на ток с ниско напрежение. Дружеството било собственик и на мрежата ниско напрежение след понижаващия трансформатор в УПИ II1—30016, производствени и обслужващи дейности, кв. 2 по ПУП на с. Белащица, и чрез нея се захранвал единствено той. Съгласно чл. 14, а л . 1 от ПИКЕЕ, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване било на страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор, ако същият е собственост на потребителя. Електромерът 4 на обекта, ИТН 2955604 бил поставен след мачтовия трафопост в нарушение на чл. 14 а л . 1 ПИКЕЕ и измерването на доставената ел.енергия се извършвало незаконосъобразно от страната на ниво ниско напрежение/ НН/. Съгласно изричните разпоредби, цената за количеството на консумираната електрическа енергия следвало да се определя след измерване, което е извършено в местата, определени от ПИКЕЕ и касаят договорите за продажба на електрическа енергия на свободния пазар.

Дължимостта на тази цена било пряко обвързано от спазването на изискването, консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в посочените правила

Твърди, че уведомил ищеца и мрежовия оператор за налично несъответствие между фактурираната и реално доставена електрическа енергия по издадените фактури.

Сумите по процесните фактури били отчетени и начислени при измерване на електрическа енергия от страната на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство /електромерът/ било разположено в ЗРУ 20 K V /киловолта/ в „Хладилни съоръжения" с. Белащица след мачтов трафопост и ел.провод 20KV и не е следвало да бъдат начислявани и фактурирани, а и заплащани от ответника. Извършваното от ищеца определяне на количествата потребена ел.енергия било в противоречие с правилото, че мястото на измерване следвало да бъде на страната с по-високото напрежение, в случая - на средно напрежение. Следователно измерването било извън нормативно определените места и за ответното дружество не възниквало задължение за заплащането на цената по описаните фактури. Измерването на потребената от ответника електроенергия по процесиите фактури за обект ИТН 2955604 - „Хладилни съоръжения“ с. Белащица било извършено на ниво ниско напрежение в разпределително устройство 20kV, собственост на ответника, като за да възникне задължение за заплащане трябвало мрежовият оператор да монтира в подходящо ел.табло измервателна група на средно напрежение, която да включва необходимите трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 k V на електропровода, чрез обособяване на отделно поле „мерене".