Решение № 163 от 12.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330107353 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, срещу В. К. Н., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, т.3, в чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 859.40 лева - главница, дължима по Договор за паричен заем № ***, сключен между „Креди Йес“ ООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с Приложение № 1 към Договор за цесия от ***; сумата от 164.68 лева договорна лихва; сумата от 861.42 лева - дължима неустойка поради неизпълнение на задължението на потребителя по чл. 8 от договора за кредит, да осигури обезпечение на вземанията на кредитора и еднократно дължима мораторна неустойка на осн. чл. 14, ал. 1 от приложимите към кредитното правоотношение общи условия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда 27.02.2025г., до окончателното й погасяване и за които суми с Разпореждане № 6325/28.02.2025 г. по ч.гр.д. № 3732/2025 г., по описа на Районен съд Пловдив, VII гр. с-в е отказано да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

В исковата молба и уточненията към нея ищецът твърди, че между „Креди Йес“ ООД, в качеството на заемодател и ответницата, в качеството на заемател, бил сключен Договор за паричен заем № ***. По силата на цитирания договор, ответницата усвоила сумата от 1000 лв. Договорът бил с 1 уговорени 12 броя вноски, всяко от които в размер на 180 лв. Първата падежна дата била на 28.11.2021 г. Последната вноска била уговорена за 28.10.2022 г.

Общата дължима сума, която следвало да върне заемополучателят била в размер на 1229,42 лева. В изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно задължение постъпили плащания в общ размер на 360,44 лв.

Договорът бил с настъпил падеж и кредитополучателят бил в забава. По силата на сключен между ищеца и „Креди Йес“ ООД договор за цесия от *** и Приложение № 1 към него, вземанията по процесния договор за заем били прехвърлени на ищеца. Ответницата била уведомена за цесията.

С уточнителна молба от 22.05.2025 г., е посочено, че договорното възнаграждение било начислявано върху отпуснатата главница в размер на 1000 лв. Периодът, в който се начислява договорната лихва бил от момента на сключване на Договора за кредит - *** до датата на последната вноска 28.10.2022 г., съгласно погасителния план. Лихвеният процент за формиране на възнаградителната лихва бил 3.330%. Същият бил месечен и фиксиран за целия срок на договора. Годишният процент на разходите бил регламентиран в част III. Разходи по кредита от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, в т. 2 като същият бил в размер на 48.316%. Вземането за неустойка било формирано като сбор на сумата, описана в чл. 8 от Договора - 930.58 лева, която се дължала от страна на кредитираното лице поради непредставяне на описано обезпечение и сумата, дължима по силата на чл. 14 от Общите условия, съгласно която разпоредба длъжникът дължал неустойка от 10% - 85.94 лева, върху остатъчната главница - 859.40 лева, след изпадане в неизпълнение на договорното си задължение. За погасяване на задължението преди датата на цесията били постъпили вноски в общ размер на 360 44 лева, от които били погасени главница - 140.60 лв.; договорна лихва - 64.74 лева и неустойка 155.10 лева. Сборът от двете неустойки - 1016.52 лева, бил редуциран съгласно отчетеното погасяване. Крайният резултат - 861.42 лева, се равнявал на претендираната сума, представляваща кредиторово вземане за неустойки.

След сключване на договора за цесия от 12.01.2024 г. нямало постъпили суми за погасяване на задължението.

С уточнителна молба от 11.06.2025 г., е посочено, че ГПР по договора включвал общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В него били включени вноските в размер на 77.55 лева, представляващи разсрочена неустойка по чл. 8 от Договора за заем при липса на обезпечение. Неустойката по чл. 14, ал. 1 от Общите условия към договора за кредит била начислена след изпадане в неизпълнение на задължението по договора и същата не била включена в годишния процент на разходите.

Иска се предявените искове да бъдат уважени. Моли, също така, в случай, че съдът отхвърли претенцията за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, то длъжникът да бъде осъден да заплати законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба пред РС Пловдив, а именно 22.04.2025 г. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за паричен заем № *** /л.7,8/, сключен между ответника и „Креди Йес“ ООД, видно от който Креди йес ООД е предоставило в заем на ответника сума в размер на 1000 лева, която ответникът следвало да върне на 12 месечни вноски при месечен лихвен процент от 3.330 % и ГПР в размер на 48.316 %. По силата на чл. 6 от договора, страните постигнали съгласие договорът за заем да бъде обезпечен с гарат/и, отговарящ/и на условията по чл. 10, ал.2, т. 1 от Общите условия и поне едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или издаден в полза на заемодателя ценна книга. При неизпълнение на посоченото задължение, ищецът дължал неустойка в размер на 930.58 лева, съобразно чл. 8 от договора.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** /л.1524/ сключен между „Креди Йес“ ООД и ищцовото дружество и Приложение № *** към него /л.26/, вземанията по процесния договор са прехвърлени.

Ответникът е уведомен за извършената цесия с писмо, връчено на негов пълномощник на 27.02.2024 г. /л.14/.

По делото е приобщено ч.гр.дело 3732/2025 год. по описа на РС Пловдив, образувано по депозирано заявление от ответника по чл. 417 ГПК, с което същият е претендирал процесните суми в общ размер на 1885.50 лева, въз основа на издаден запис за заповед в полза на Креди йес ООД. С разпореждане № 6325 от 28.02.2025 год. заявлението е отхвърлено от заповедния съд.

По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза /л.67-70/, от заключението на която се установява, че в ГПР по договора за кредит № ***, сключен между Креди йес ООД и ответницата като разход е включено единствено вземането за договорна лихва, като при включването на вземането за неустойка, предвидено в чл. 8 от договора, ГПР ще бъде равен на 403.97.35 %, както и че по договора са извършени плащания в общ размер на 361 лева.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

На първо място, следва да се отбележи, че макар ищецът да е обвързал исковите си претенции и по-скоро искането си за заплащане на законна лихва върху главницата с датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК в съда и образуването на ч.гр.дело 3732/2025 год. по описа на РС Пловдив, то доколкото основанието на претендираното вземане в заповедното производство по ч.гр.дело 3732/2025 год. – запис на заповед, се различава от основанието, на което се претендира в настоящото производство – договор за кредит, вземанията, по който са прехвърлени от кредитора на ищеца, то предявените искови претенции са такива с правно основание чл. чл. 99 ЗЗД, 3 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и при евентуалното им уважаване, законна лихва ще се дължи от датата на депозиране на исковата молба, по която е образувано настоящото производство в съда.

За основателността на всеки един от предявените обективно кумулативно съединени искове, дружеството – ищец следва да установи валидно облигационно основание – Договор за паричен заем № ***, сключен между ответницата и „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***.

С Договора за продажба и прехвърляне на вземания от ***, сключен между „Креди Йес“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача всички, описани в Приложение № 1 към договора, приложено по делтото, в което е посочено вземането на цедента против ответницата Н.. Съдът намира, че е налице воля за прехвърляне на процесното вземане. По делото е представено и уведомително писмо от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, в което са посочени прехвърлените вземания. Приложено е пълномощно, по силата на което цесионерът е упълномощен от цедента за уведомяване на длъжника за осъщественото прехвърляне на вземането. Длъжникът е получил уведомлението за прехвърляне на вземането на ***, видно от представената по делото разписка за връчване. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец, е материланоправно легитимиран в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между “Креди Йес” ООД като заемодател и В. Н. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съдът намира, обаче, че така сключеният договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, за което съдът следи служебно, предвид обстоятелството, че ответникът има качеството на потребител.

По отношение задължението на съда да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице установена съдебна практика /Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т.о./, която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи 4 неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО, и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика , както и може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на което страната не се е позовала /така решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. EspanoldeCredito SA срещу JoaquinCalderon C./.