Определение № 251 от 27.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. София, 27.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Частно касационно търговско дело № 20248003901180 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на а. А. П. и а. И. А. като особени представители на Г. Н. срещу определение № 206 от 28.01.2024г. по в.гр.д. № 3211/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата им по чл.248 ГПК за изменение на решение № 1015 от 20.07.2023г. по в.гр.д. № 3211/2022г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Сочи, че въззивният съд е задължил насрещната страна да внесе възнаграждение за назначените особени представители в размер общо на 1815 лева, но впоследствие с обжалвания акт неправилно е приел, че такова възнаграждение не се дължи, като е изложил обидни мотиви. Поддържа, че съгласно т.6 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС възнаграждението на особения представител в хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК е винаги дължимо, независимо от резултата по делото. Позовава се и на трайната практика на ВКС в същия смисъл. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено изплащане на внесеното по сметка на САС адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция.

1

Ответникът „Банка ДСК” ЕАД не представя отговор на частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК, поради което произнасянето по нея не е обусловено от обосноваване на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

В обжалваното определение въззивния съд повторил изложените в решението си мотиви, че подадената жалба е самоцелна, преповтаряща доводите, съдържащи се в отговора на исковата молба и защитната теза пред първоинстанционния съд, че разпоредбата на ал.3 на чл.78 ГПК има превантивно-санкционен характер, целящ да предотврати злоупотреба с право, и не е присъдил в полза на особените представители на ответника адвокатски хонорар за въззивния процес. Намерил е, че няма основание да отстъпи от виждането си, доколкото воденият въззивен процес не е в интерес на подзащитния, а е образуван с приоритетна цел да бъде начислен и получен адвокатски хонорар, който товари с допълнителни разноски подзащитния.

Поради това е оставил без уважение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските.

Обжалваното определение е неправилно. Съгласно приетото в т.6 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК възнаграждението за особен представител следва да се разграничи от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия резултат при наличие предпоставките на чл.78 ГПК, като възнаграждението за особения представител винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца съобразно чл.47 ал.6 ГПК и чл.48 ал.2 ГПК. Ако решението е в негова полза, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски. Обстоятелството, че въззивната жалба не е уважена, не се отразява на основателността на искането за присъждане на възнаграждение на особения представител за осъщественото от него процесуално представителство пред въззивната инстанция.

В случая въззивният съд правилно е задължил насрещната страна „Банка 2

ДСК” ЕАД да внесе по сметка на съда възнаграждение за особения представител в размер на 1815 лева, но неправилно е приел, че същото не следва да се присъжда в полза на тези представители поради неоснователността на въззивната жалба.

Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което на назначените на ответника Г. Н. особени представители а. А. П. и а. И. А. бъде изплатена поравно внесеното от насрещната страна възнаграждение в размер общо на 1815 лева.

С оглед изхода на делото на ответника „Банка ДСК” ЕАД следва да бъдат присъдени направените разноски за възнаграждение на особените представители в размер на 1815 лева, искане за което е направено своевременно във въззивното производство.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 206 от 28.01.2024г. по в.гр.д. № 3211/2022г. на Софийски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на а. А. П. и а. И. А. поравно внесеното от „Банка ДСК” ЕАД на 31.05.2023г. по сметка на Софийски апелативен съд възнаграждение в размер общо на 1815 лева.

ОСЪЖДА Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Благоевград, ул. „Бор“ № 2 да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616 сумата 1815 лева /хиляда осемстотин и петнадесет лева/ – разноски за възнаграждение на назначените особени представители по чл.47, ал.6 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3