Определение № 334 от 03.06.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 334 гр. Кюстендил, 03.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500246 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. П. С., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. В.М. от САК, насочена против Разпореждане № 1087/16.04.2024 г., постановено от състав на ДРС по гр.д. № 20241510100522/2024 г.

В жалбата са наведени доводи, че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен.

Иска се той да бъда отменен. Изложени са пространни съображения за това, които най-общо са насочени към това, че указанията на съда били изпълнени, а исковата молба – редовна. Поддържа се искане –(едва пред настоящата инстанция) за препращане на делото за разглеждане пред Административен съд – Кюстендил, с твърдение, че претенцията подлежи на разглеждане по реда на АПК.

Кюстендилският окръжен съд, след като прецени относимите към спора доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима – подадена е срещу преграждащ по-нататъшното развитие на делото съдебен акт, от страна в производство – по см. на чл. 26 от ГПК, и в срока по закон.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първостепенният съд, чиято компетентност е била определена с Определение № 523/27.02.2024 г. по гр.д. № 20241000500495/2024 г. на САС, е бил сезиран с искова молба на И. П. С., с ЕГН **********. С нея е било заявено искане за присъждане на обещетение за причинени имуществени вреди, като последица от нарушено право на ЕС.

Съдът е констатирал нередовности в нея, заради което с разпореждане от 21.03.2024 г. я е оставил без движение, като на ищеца е дадена възможност да посочи:

1/ какво конкретно право твърди, че е възникнало в негова полза по силата на правото 1 на Европейския съюз. 2/ с какви конкретни действия/бездействия всеки от ответниците е допуснал нарушаване на съответно право на ищеца, произтичащо от правото на Европейския съюз, както и да наведе твърдения по отношение на всяко от конкретните нарушения, че същото се явява достатъчно съществено. 3/ конкретните вреди, които твърди да е претърпял от всяко от допуснатите нарушения на негово право, предвидено в правото на ЕС, както и да наведе твърдения относно причинната връзка между съответното нарушение и понесените вреди. 4/ цена на иска.

С допълнителни молби с вх. № 3537/2024 г. и 3677/2024 г., ищецът, в пространни изложения, е твърдял най-общо бездействие от страна на Окръжен съд – Благоевград, изразяващо се в неприлагане на норми от правото на ЕС – чл. 1, т. 1, б.

„б“от Конвенция № 111, относно дискриминацията в труда и професиите от 1958 г., чл.

1, б. „а“и чл. 2., т. 1 от Конвенция № 100 за равенство във възнагражденията, 1951 г.; чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС; чл. 8 и чл. 12 от Директива 0 2003/88 ЕО на Европейския парламент и на съвета от 04.11.2003 г., както и неизпълнение на дадени указания с Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело № С262/2020 г. по преюдициално запитване. Като нарушени са посочени и общи принципи на правото на ЕС. Поддържано е било също, че е налице връзка между сочените нарушения и твърдените вреди, а самите нарушения са достатъчно съществени.

При тези данни с атакуваното определение първостепенният съд е върнал исковата молба, депозирана от И. П. С., с ЕГН ********** срещу Окръжен съд – Благоевград, по която е образувано гр.д. № 522/2024г. по описа на Районен съдДупница, ГО, IІІ-ти състав и е прекратил производството по делото. Този краен извод на първостепенния съд се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав.

Поддържаните обстоятелства в исковата молба обосновават довод, че исковете са с правно основание по ЗОДОВ – чл. 2в от него.

Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС, отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти в следствие нарушения на правото на Съюза, може да възникне независимо от това, кой е публичният орган, извършил нарушението, съответно независимо от вида нарушението – било то неправилно транспонирана директива или поддържане в сила на национална правна норма, която противоречи на правото на ЕС или решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция в противоречие с правото на ЕС /Решения по делата С-6/90 и С-9/90, С-46/93 и С-48/93, С-5/94, С-224/01, С-160/14, С-173/03/.

В изброените решения на СЕС трайно и непротиворечиво се определят три условия, при които увредените частноправни субекти имат право на обезщетение, а именно: нарушената правна норма да предоставя права на частноправните субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Съдебната практика е изработила и 2 критерии, по които се преценява дали е налице достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.

Това са и юридическите факти, чието осъществяване ищецът по иска по чл. 2в ЗОДОВ следва да твърди в обстоятелствената част на исковата молба, за да удовлетвори изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.

Тук, въпреки последвалото уточнение на исковата молба, тези изисквания за редовност на исковата молба не са били налице, като не са отстранени и с последваща молба, поради което първостепенният съд е процедирал в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и с решенията на СЕС.

Всъщност продължава да е неясно в какво се изразява деликтното поведение, какви конкретно вреди е претърпял от него ищецът, вкл. липсват твърдения за наличието на конкретна причинната връзка между нарушенията на правото на Европейския съюз. Бланкетното посочване, че са нарушени нормите на ЕС – чл. 1, т. 1, б. „б“от Конвенция № 111, относно дискриминацията в труда и професиите от 1958 г., чл. 1, б. „а“и чл. 2., т. 1 от Конвенция № 100 за равенство във възнагражденията, 1951 г.; чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС; чл. 8 и чл. 12 от Директива 0 2003/88 ЕО на Европейския парламент и на съвета от 04.11.2003 г., както и неизпълнение на дадени указания с Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело № С262/2020 г. по преюдициално запитване, допуснати от ОС – Благоевград и понесените неимуществени вреди, най-общо посочени в исковата молба като (цит.) „постановяване на отхвърлителен диспозитив“, не изпълва сочения състав. Цитирането на отделни разпоредби от Европейската конвенция за защита на правата на човека не освобождава ищецът от задължение да наведе ясни твърдения относно основанието за ангажиране на отговорността на Окръжен съд – Благоевград.

В случая твърденията за неправилност на съдебния акт не съставляват надлежни фактически твърдения и обстоятелства за предявения иск за вреди от противоправно поведение на посочения държавен орган. Изложеното в исковата молба, че е постановен съдебен акт, който не е съобразен с акт на СЕС, още повече постановен след обявяването му, не съставлява изложение на обстоятелствата, на които се основава искът срещу избрания ответник.

Споделя се в т.см. и това, че липсата на ясно позоваване не може да се смята санирана и чрез възпроизвеждането на съдържанието на цитираното от ищеца Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С[1]262/2020г.

Липсват и достатъчно твърдения за останалите две (твърдения, че нарушението е „достатъчно съществено“ или „явно квалифицирано“ и твърдения относно наличието на причинна връзка между нарушението и настъпилите вреди).

Не съществува съмнение обаче, че основанието на иска следва от поддържаните 3 от ищеца фактически твърдения и формулирания петитум, което от своя страна налага исковата молба да отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1 ГПК.

Именно заради това сезираният съд е отправил ясни и точни указания, които обаче не са били изпълнени надлежно. Неизпълнението на указанията на съда в определения срок, е скрепено с предвидената в чл.129, ал.3 ГПК санкция, която в случая е приложена правилно, тъй като ищецът не е осъществил дължимите процесуални действия по изправяне на нередовности.

Следва да се допълни още, че срокът по чл. 129, ал. 3 ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на ищеца да отстрани недостатъците на исковата молба, в който смисъл е и Определение № 453/17.09.2011 г. по ч. гр. д. № 395/2011 г., на ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Евентуално ново даване указания на молителя, за отстраняване нередовностите в исковата молба, би нарушило принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес (чл. 9 от ГПК), в каквато насока е и трайната съдебна практика на ВКС.

Досежно възражението, че делото не е подсъдно на общите граждански съдилища:

С приетата и обнародвана в ДВ, бр. 94/2019 г. разпоредба на ч л . 2в ЗОДОВ законодателят е постановил исковете (предявени след влизане в сила на измененията на закона) за обезщетение за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, да се разглеждат по реда на ЗОДОВ. Изчерпателно се указва и по кой ред и пред кой съд да се разгледат предявените по чл. 2в ЗОДОВ /нов/ искови молби за ангажиране отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз.

Съгласно чл.128, ал.1, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, подведомствени на административния съд са искове, с които се търси отговорност на Държавата за вреди, причинени само от дейността на администрацията. По този ред може да се искат обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност.

Отговорността на Държавата за вредите, причинени на гражданите от дейността на правозащитните органи, се реализира, по аргумент от чл.2, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗОДОВ, с искове, които се разглеждат по реда, установен в ГПК.

С оглед на посочените пояснения и наведените фактически обстоятелства в исковата молба, следва да се приеме, че претенцията следва да бъде разгледана по реда на ГПК, респ. искането за препращането му на Административен съд – лишено от основание.

Ето защо, атакуваното определение ще бъде потвърдено.

4

По обжалваемостта:

Настоящия акт подлежи на обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1087/16.04.2024 г., постановено от състав на Районен съд - Дупница по гр.д. № 20241510100522/2024 г.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5