Решение № 780 от 22.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 780 гр. Пловдив, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330114134 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът Д. А. А. е предявил против „Би Енд Джи Кредит“ ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 10, ал. 2 от Договор за кредит № ***** г., установяваща задължение за заплащане на такса „Експресно обслужване“, е нищожна на основание чл. 10 а ЗПК и поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 5 ЗПК и че клаузата на чл.

10, ал. 1 от Договор за кредит № ***** г., установяваща задължение за заплащане на такса „Бързо разглеждане“, е нищожна на основание чл. 10 а ЗПК и поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Производството по делото се развива след като с Определение № 12015/19.09.2025 г. съдът е постановил обединяване на основание чл. 213 ГПК производството по гр.д. № 14134/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, и производството по гр.д. № 14136/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, X граждански състав, като производството продължи за разглеждане като гр.д. № 14134/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за кредит № ***** г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 1 000 лв. Твърди, че в договора е посочено, че искането ще бъде разгледано бързо, за което ищецът дължи такса „Бързо разглеждане“ от 247, 90 лв., която представлява 25 % от стойността на предоставената главница. Сочи, че това задължение е уговорено в 1 разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Договора. Поддържа, че в разпоредбата на чл.

110, ал. 2 от Договора е установено, че ще длъжникът ще се ползва от услугата „Експресно обслужване“ , за което дължи такса от 371, 85 лв., която представлява 37 % от размера на предоставената главница. Поддържа, че клаузите установяващи задължение за заплащане на такси за допълнителни услуги не са индивидуално уговорени, като последните водят до оскъпяване на кредита, доколкото осигуряват допълнителна печалба за кредитора без последният да предоставя насрещна услуга. Сочи, че клаузите са нищожни на основание чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, доколкото са свързани с установяване на такси по услуги, свързани с усвояване и управление на кредита. Поддържа, че целта на тези такси е предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Твърди, че задълженията за заплащане на такси за допълнителни услуги представляват печалба за кредитора и уговарянето им води до заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до тяхната нищожност на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че клаузата на чл. 10, ал. 1 от Договора не е установена в противоречие с добрите нрави. Сочи, че клаузата е уговорена при съобразяване на принципа на свободата на договарянето в чл. 9 ЗЗД. Твърди, че наличието на нееквивалентност на престациите би могло да доведе до нищожност на договора, поради противоречие със закона или липса на съгласие, но и до нищожност, поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл се позовава на съдебна практика. Поддържа, че таксите за допълнителни услуги не представляват допълнително възнаграждение за кредитора, което следва да бъде включено в годишния процент на разходите, поради което счита, че не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че всяко предоставено допълнително действие е по желание на кредитора, като пакетът от действия е посочен в Стандартния европейски формуляр и ищецът е бил уведомен. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

При условията на евентуалност се релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и се моли последното да бъде определено при съобразяване на практиката на СЕС.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищецът Д. А. А. и „Би Енд Джи Кредит“ ООД е сключен Договор за кредит № max_300839324 от 20.03.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил 2 на ищеца сумата от 1 000 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на пет погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 218, 10 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 1 090, 50 лв. Установен е годишен лихвен процент от 35, 51 % и годишен процент на разходите от 42, 15 %.

С клаузите на чл. 10, ал. 1 от Договора е установено, че ако потребителят е заявил ползване на услуга „Бързо разглеждане“ при условията на т. 7.3. от Раздел V от Общите условия, последният дължи такса от 247, 90 лв., дължима на равни части през периода на кредита, а в чл. 10, ал. 2 от Договора е установено, че ако потребителят е заявил ползване на услуга „Експресно обслужване“ при условията на т. 7.4. от Раздел V от Общите условия, последният дължи такса от 371, 85 лв., дължима на равни части през периода на кредита. Посочено е, че общото задължение в този случай е в размер на сумата от 1 710, 25 лв. с размер на погасителната вноска от 342, 05 лв.

По делото не са представени Общите условия към Договора за кредит.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

В разпоредбите на договора е установено, че потребителят дължи заплащане на такса от 247, 90 лв., платима на равни части през периода на кредита за услуга „Бързо разглеждане“. В договора не е посочено в какво се изразява посочената услуга. Установено е и задължение за заплащане на такса от 371, 85 лв., дължима на равни части през периода на кредита, за услуга „Експресно обслужване“, изразяваща се в приоритетно обслужване.

Съдът намира, че клаузите от договора, установяваща, че длъжникът дължи възнаграждение за допълнителни услуги са нищожни и не пораждат права и задължения за страните.

Клаузите, предвиждащи заплащане на такса „Бързо разглеждане“ и такса „Експресно обслужване“ са установени в противоречие на разпоредбата на чл.

10 а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за бързо разглеждане на заявката за кредита са такива свързани с усвояване на кредита, а разходите за приоритетно обслужване са такива, свързани с управление на кредита и неговото обслужване.

3

По така изложените съображения клаузите на чл. 10, ал. 1 и 10, ал. 2 от Договора, установяващи задължение за заплащане на такси „Бързо разглеждане“ и „Експресно обслужване“, са нищожни на основание чл. 10 а, ал. 2 ЗПК и предявените искове следва да бъдат уважени, като не следва да се пристъпва към разглеждане на другото, наведено от ищеца основание за недействителност на посочените клаузи.

По отношение отговорността за разноските:

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последната разноски в размер на сумата от 100 лв. (51, 13 евро) за заплатена държавна такса.

В производството по делото ищецът е стрил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 245 евро с ДДС на основание Договор за правна защита и съдействие, представен на л. 48 по делото. Ищецът претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение от 480 лв. с ДДС, но следва да бъде съобразен размерът на действително сторените разноски с левова равностойност от 479, 18 лв.

В отговора на исковата молба е направено възнаграждение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е направено искане последното да бъде намалено до неговия минимален размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа минималният размер на адвокатското възнаграждение е от 400 лв., като след добавяне на данък добавена стойност на основание § 2 а от Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение е от 480 лв. с ДДС.

Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Установеният размер на минималното адвокатско възнаграждение по Наредбата следва да бъде съобразено като ориентир, като в случая, доколкото е договорено едно възнаграждение под минималния размер за два кумулативно обективно съединени иска, съдът намира възражението за прекомерност, заявено от ответника за неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026 г. – съгласно чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г.

Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026 г. следва съдебните разноски да бъдат присъдени в евро при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на 4 еврото в Република България.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, по предявения от Д. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Б.” № **, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че клаузата на чл. 10, ал. 2 от Договор за кредит № ***** г., установяваща задължение за заплащане на такса „Експресно обслужване“, и клаузата на чл.

10, ал. 1 от Договор за кредит № ***** г., установяваща задължение за заплащане на такса „Бързо разглеждане“, са нищожни на основание чл. 10 а, ал. 2 ЗПК.

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на Д. А. А., ЕГН **********, сумата от 296, 13 евро – съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 14134/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5