Протокол № 25 от 28.02.2024, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 25 гр. Бургас, 26.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина. Т. Канакиева

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора Г. Хр. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600016 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Апелативна прокуратура – Бургас се представлява от прокурор Х.

Жалбоподателят подсъдим А. Б. Д. В., се явява лично, и с упълномощения си защитник адв. Г. К. от АК - Бургас.

Гражданският ищец и частен обвинител А. Н. С., се явява лично и с упълномощения си повереник адв. Б. П. от АК – Бургас.

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма законови пречки за това.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Д.: Да се гледа делото.

1

Съдът след като изслуша становищата на страните и като намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

С ъ д ъ т ДОКЛАДВА постъпила по делото молба вх. №

1920/22.02.2024 г. от повереника на частния обвинител и граждански ищци адв. Б. П. и от защитника на подсъдимия А. Д. – адв. Г. К., с която молят за одобряване на съдебна спогодба по чл. 234 от ГПК, вр. чл. 88, ал.1 от НПК, постигната между гражданския ищец А. С. и подсъдимия А. Д., последният посочен като граждански ответник. Към молбата е представена втора молба, изходяща от гражданския ищец А. С. и подсъдимия А. Д. за одобряване на съдебна спогодба по смисъла на чл. 234 от ГПК, с отразяване в същата на постигнатото между двамата споразумение относно заплащане на парична сума от 147 900 лева, предмет на предявения и приет за съвместно разглеждане по делото граждански иск, както и разноски в размер на 2 000 лева.

ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с молбата. Уважаеми апелативни съдии, предлагам депозираната молба от защитника на подсъдимия и на повереника на гражданския ищец, да не бъде приемана за съвместно разглеждана в днешния процес, както и да не бъде одобрявана спогодбата между гражданския ищец и подсъдимия, поради следните основания, които ще изтъкна.

По делото е налице, съответно с присъдата е признато, че на пострадалия са причинени имуществени вреди, поради което с присъдата тези деликтни вреди е постановено да бъдат възстановени на пострадалия.

Депозираното споразумение между страните, запознавайки се по същество с него, касае едно бъдещо евентуално уреждане на взаимоотношенията между подсъдим, т.е. граждански ответник и граждански ищец, което няма отношение към присъждането с присъдата на причинените вреди. Това споразумение с нищо не допринася за изясняване на обективната истина относно наказателната част на процеса, т.е. към настоящия момент ние нямаме възстановяване, имаме изразено едно желание за възстановяване. Ако обърнете внимание, молбата е от 22.02.2024 г., т.е. посоченият в първа точка 2 тридневен срок изтича днес, т.е. и към настоящия момент той е още в срок на това споразумение.

На следващо място, се задължава ответникът да възстанови, поточно да предаде сумата от 50 000 лв. и следващи такива до края на месец април, а същевременно в следващия пункт на споразумението гражданският ищец се отказва от претенциите си и депозира молби за прекратяване на ЧНД и до Държавен съдебен изпълнител, до 10.04.2024 г., т.е. преди изтичане срока на падежа.

И на следващо място, гражданският ответник си запазва правата при неизпълнение на задължението, т.е той си запазва правата в гражданските правоотношения, конкретно по изпълнителното дело, както и в наказателната част. Т.е. и към настоящия момент това споразумение също не допринася за наказателния процес и относно факта дали е налице възстановяване или не на причинените материални вреди. Считам, че това споразумение, зачитайки всички пунктове по него, относно задълженията на страните и изпълнението на задължението, е налице вътрешно противоречие, както и сроковете в него, бих казал, противоречи и на закона.

Поради изложените обстоятелства считам, че не следва да се одобрява така представеното на съда споразумение между страните, тъй като към настоящия момент то доказва единствено изявено желание от страна на ищеца да изпълни присъденото обезщетение и желание от страна на ищеца да получи това обезщетение.

АДВ. П.: Поддържам депозираната молба, с която моля да впишете в протокола постигнатата извънсъдебна спогодба, да стане съдебна спогодба между страните в гражданската част, тъй като становището на прокурора е абсолютно незаконосъобразно. Гражданският иск е приет от първоинстанционния съд и той следва своето развитие в съответните съдебни инстанции. Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от НПК, това става по правилата на ГПК. Ние сме посочили текста – чл. 234 от ГПК, който не подлежи на коментар. Такава е волята на страните по делото в гражданската част и ако прокурорът си беше прочел този текст, щяхме да си спестим да слушаме незаконосъобразните му тълкувания на закона. Така че в гражданската част моля да впишете съдържанието на спогодбата, след което да прекратите делото в тази му част, такава е волята на страните по делото и да се продължи в наказателната част. Не говорим за приемане за съвместно разглеждане, тъй като тази преценка е направил първоинстанционният съд и горните инстанции трябва да се съобразяват с това фактическо и правно положение.

ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ А. С.:

Придържам се към становището на повереника ми. Лично съм подписал 3 молба, с която искаме одобряване на съдебна спогодба и съм съгласен с изложените в нея уговорки. Получил съм вече от подсъдимия първата сума от 50 000 лева по гражданския иск.

АДВ. К.: Аз също поддържам така представената пред Вас молба – спогодба, като считам, че са налице основанията, които сме посочили в нея за нейното одобряване. По отношение на тази част от този процес по гражданската част, същата се развива по правилата на ГПК и в синхрон с волята на двете страни сме я представили пред Вас, като също се присъединявам към изложеното от повереника на гражданския ищец, за вписване на спогодбата и прекратяване на производството в гражданската част.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ А. становището на защитника ми. Нямам какво да добавя.

Д. :

Поддържам

Съдът се оттегля на тайно съвещание в 10.15 часа, по направеното искане от страните.

Съдебното заседание продължава в 10.25 часа, в присъствието на явилите се страни по делото – подсъдимия Д., неговия защитник адв. К., гражданският ищец и частен обвинител А. С. и неговия повереник адв. П., и прокурор С.

Съдът, след като се запозна с депозираната по делото молба от подсъдимия А. Д. и конституирания като граждански ищец и частен обвинител А. С., в която се заявява, че между двамата е постигната спогодба по смисъла на чл. 234 от ГПК, вр. чл. 88, ал.1 от НПК относно дължимото обезщетение за имуществените вреди, настъпили в резултат на извършеното престъпно деяние, предмет на обвинението срещу подсъдимия Д., и разноските по процеса, съпроводена с искане за съдебното й одобряване и прекратяване на производството в гражданската му част, намери следното:

Решаването на въпроса за гражданската отговорност на подсъдимия за причинената от него с престъплението вреда, е обвързано с постановяването на присъда, която дава надлежен отговор на въпросите за деянието, вредата, причинната връзка, вината и противоправността. Тези елементи от фактическия състав на деликта, са елементи и в четирите групи признаци на състава на престъплението - обективна страна, субективна страна, признаци относно обекта и признаци относно субекта, което е в основата на възможността за общо разглеждане на престъплението и деликта.

Затова и предявяването и развитието на гражданската претенция в 4 наказателния процес се подчинява изцяло на принципите и разпоредбите на НПК. Вярно е, че разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от НПК допуска приложимост на правилата по ГПК, но само доколкото в НПК няма такива. Това очертава относителната самостоятелност на гражданския иск в наказателното производство, но не променя характера на съдебния процес относно вземането на пострадалия. Предявеният граждански иск в наказателния процес се разглежда по правилата на НПК, включително и по отношение на процесуалния ред и форма на акта, с които по него се произнася съдът. В този смисъл и встъпвайки в наказателния процес, за да отстоява своето искане за обезщетение на причинените с престъплението вреди, гражданският ищец трябва да съобразява цялата своя процесуална активност с разпоредбите на НПК / ТР № 1/4.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 2/2012 г., ОСНК/. В цитираното Тълкувателно решение е отбелязано и че гражданският иск като институт на наказателнопроцесуалното право е "… инструмент за установяване на основанието и съдържанието на гражданската отговорност и за реализиране на претенцията за обезвреда в рамките на възникналото материално правоотношение между пострадалия от престъплението и дееца. Създаден е в изпълнение на задължението на държавата към гражданите да им осигури най-пряк път на защита при увредени имуществени и неимуществени интереси, които не са следствие от възникнали в гражданския оборот при сделки, неоснователно обогатяване и деликт облигационни отношения, а са причинени в резултат на извършено престъпно посегателство.“ Наред с горното следва да се обърне внимание на обстоятелството, че в Глава XXI - "Въззивно производство", липсва изрична разпоредба, уреждаща компетентността на съда при постигната спогодба между подсъдимия и гражданския ищец относно дължимото обезщетение за имуществените вреди, настъпили в резултат на извършеното престъпно деяние, и съдебните разноски. Според действащото законодателство въззивният съд има правомощието да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство, в случаите по чл. 334, т. 4 НПК /хипотези на чл.

24, ал. 1, т. 2-8а и 10 и ал. 5/, каквато хипотеза се установява, че не е налице по делото, предвид че искането на страните е за одобряване на съдебна спогодба по правилата на чл. 234, ал.1 от ГПК. От друга страна, не е налице и основание за съда да се позове на чл. 88, ал. 1 от НПК, която норма ясно очертава приложимост на ГПК само в случай, че в НПК "няма съответни правила". Следва да се отбележи, че правомощията на въззивната инстанция при проверка на правилността на присъдата са изчерпателно посочени в НПК и не разкриват непълнота, предполагаща субсидиарното им запълване с норми от ГПК. Още по–малко е допустимо разширяване на правомощията на въззивната инстанция, чрез допълването им с правомощие на контролната инстанция в гражданския процес, които се изисква да бъдат упражнени при одобряване на съдебна спогодба съобразно чл. 249 от ГПК.

Не на последно място, е необходимо да се отбележи, че подсъдимият, срещу когото е предявен граждански иск и той е приет за 5 разглеждане, няма процесуално качество на граждански ответник. Това следва не само от законовия регламент на чл. 89 от НПК, но е несъмнено изведено и в правната ни доктрина. Гражданският ответник в наказателния процес носи гражданска отговорност за вредите от престъплението, предмет на обвинението, на собствено правно основание, извън (и солидарно с) отговорността на подсъдимия, при хипотезите чл. 47, ал. 2, чл. 48, чл. 49 и пр. от ЗЗД.

Извън горното, запознавайки се с представеното писмено споразумение между подсъдимия и гражданския ищец, съдът констатира, че съдържащите се в него уговорки между страните, са неясни по отношение на последиците при неизпълнение на задължението на подсъдимия за заплащане на обезщетението съобразно посочените срокове, в частност неясен е обемът права, които си запазва гражданският ищец при неизпълнение на договора.

Отчитайки, че съдебната спогодба - смесен институт като фактически състав и правни последици, уредена от нормите на ЗЗД и ГПК /чл. 365, ал. 1 ЗЗД, чл.