Решение № 21082 от 19.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21082 гр. ***, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110101251 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу Е. Т. Ш. , с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 1171,98 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, аб. № ***, за периода от 01.*** г. до 30.*** г., ведно със законната лихва от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 146,34 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от *** г. до *** г., сумата от 61,78 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.*** г., ведно със законната лихва от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 12,46 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 12.05.2024 г. по ч.гр.д. № 18035/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, като ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху 1 това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Е. Т. Ш., чрез назначения от съда особен представител адв. С., с който оспорва предявените искове.

Оспорва обема на доставената топлинна енергия през процесния период, респ. дължимата за нея цена, както и че през процесния период фирмата за дялово разпределение е извършила услугата за дялово разпределение в процесния имот. Оспорва размера на главницата за услугата дялово разпределение за периода от м.*** г. до м.*** г. Твърди, че от обстоятелствата по делото не ставало ясно претендираната от ищеца сума установена ли е в „счетоводните му записвания“. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично 2 оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

В конкретния случай, от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства – Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от *** г., удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Е. Т. Ш., изх.

№ *** г, издадено от ***, район „***“, удостоверение за наследници на Т. С. Т., изх. № *** г., издадено от ***, район „***“ и удостоверение за наследници на З. Н. Т., изх. № *** г., издадено от ***, район „***“, се установява, че ответницата Е. Т. Ш. се легитимира като собственик на процесния имот и като такава се явява материално легитимирана да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в имота.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от проведено на *** г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и приложен към него списък /в който под № *** фигурира наследодателят на ответницата Т. С. Т./, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № *** г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „*** да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор № *** г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между *** и „***.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.

Съгласно същата количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***.

Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани 4 броя отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани 3 бр. топлинни разпределители и 3 бр. термостатни вентили /1 бр. радиатор е демонтиран /затапен/, както и 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. През периода от м.*** г. до м.*** г. е извършвано дялово разпределение на база реален отчет от трите броя ИИРО. За периода от м.*** г. до м.*** г. потреблението на топла вода е на база реален отчет на показанията на 1 бр. технически изправен и узаконен водомер за топла вода, като до края на процесния период БГВ е отчитана по неговите показания. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 146 куб. м.

Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) 3 на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, съгласно експертизата стойността на реално доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за периода от м.*** г. до м.*** г. възлиза на 1172 лв., представляваща разлика между прогнозно начислените суми по фактури (1429,01 лв.) и сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки (257,01 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.