Решение № 119 от 08.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. София , 08.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Цветкова

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев в присъствието на прокурора Ангел Попколев Апелативна прокуратура София като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000601395 по описа за 2020 година Производство е по реда на глава XXI НПК.

С присъда № 98 от 17.08.2020 г. по НОХД № 1341/2020 г., Софийски градски съд, НО, 9-ти състав, е признал подсъдимия Г. А. Б., български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********, живущ в с. ***, община ***, ул.„***“, № *, за виновен в това, че на 30.08.2019 г., около 19:30 часа, в местност „Ваклинови кошари“, обл. Столична, е отнел чужди движими вещи - портфейл на стойност 5.00 лв., сумите от 780 лв.; 10 евро, с левова равностойност 19,56 лв.; 1 долар, с левова равностойност 1.77 лв.; златна халка на стойност 160 лв.; златно синджирче с камък на стойност 160 лв.; дамски очила марка „Диор“, на стойност 180 лв.; мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „А40“, с ИМЕИ номер 354822/10/164483/8, на стойност 179 лв.; дамска чанта на стойност 15 лв.; един ключ на стойност 4.00 лв.; мобилен телефон марка „Нокиа” на стойност 40 лв., всичко на обща стойност 1454.33 лева от владението на Ю. А. Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - /хванал Т. през кръста и започнал да я стиска/ и заплашване /казал на Т., че има пистолет в чантата и ако мисли да крещи и не си затвори устата, няма да излезе жива/ и престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъден за умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК, а именно, с присъда по НОХД № 4498/2013 г., в сила от 04.12.2014 г. за 1 извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, буква „а” и буква „б” от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ от 7 /седем/ години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване - престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, буква „а” от НК, поради което и на основание същия текст и във връзка с чл.58а, ал.1 от НК, вр.54 от НК, вр. чл.371, т.2, вр. чл.372, ал.4, вр. чл.373, ал.2 от НПК, съдът му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС.

С тази присъда, подсъдимият Г. А. Б. е бил признат и за виновен в това, че на 30.08.2019 г., около 19:30 часа, в местност „Ваклинови кошари“, област Столична отнел чуждо МПС - таксиметров лек автомобил марка „КИА“, модел „Сиид“, с рег. № ********, на стойност 14100 лева, собственост на В. Д. В., от владението на Ю. А. Т., без нейно съгласие с намерение да го ползва, като за отнемането на превозното средство употребил сила отворил вратата на автомобила, блъснал Т. с ръка и я изтикал навън с думите: „Махай се, слизай да тръгвам” - престъпление по чл.346, ал.5, вр. ал.1 от НК, поради което и на това основание, във връзка с чл.58а, ал.1 от НК, вр.54 от НК, вр. чл.371, т.2, вр. чл.372, ал.4, вр. чл.373, ал.2 от НПК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС.

На основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия Б. е наложено едно общо наказание, измежду определените му с присъдата, а именно по-тежкото от двете -„лишаване от свобода" за срок от 8 /осем/ години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, на основание чл.57, т.2, б.„а“ ЗИНЗС.

От наложеното общо най-тежко наказание от 8 /осем/ години „лишаване от свобода“, на основание чл.59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Б. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража", както и времето, през което е бил задържан със заповед по реда на ЗМВР и с постановление на СГП, считано от 03.09.2019 година.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия Г.Б. са възложени и сторените на досъдебното производство разноски, в размер на 520,80 лева, както и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.190, ал.2 от НПК, по сметката на СГС.

В срока по чл.319, ал.1 от НПК, присъдата на първоинстанционният съд е обжалвана от служебния защитник на подсъдимия Б., с доводи за неправилност, необоснованост и несправедливост, които подробно са развити в депозираното допълнение към въззивната жалба.

Според защитника е налице очевидна завишеност на наказанията за всяко едно от престъпленията, за които Б. е осъден. Навежда доводи за недоказаност на обвиненията, поради което и присъдата била несправедлива, тъй като, в нарушение на чл.116, ал.1 от 2

НПК, се основавала само на направените от подсъдимия самопризнания. В нарушение на чл.371, т.2 от НПК, съдът стартирал процедурата по глава 27 от НПК, без да установи дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепят самопризнанията на подсъдимия. Освен това, в нарушение на чл.372, ал.4, вр.чл.372, т.2 от НПК, независимо от заявеното от страните /в съдебно заседание на 15.07.2020 г./ да не се събират други доказателства, съдът недопустимо, по свой почин, отложил делото за събиране на доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционният съд не изпълнил задължението си, преди постановяване на съдебния си акт, да извърши пълен и задълбочен анализ на доказателствата по делото.

В подкрепа на твърдението си, че признанието на фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт не били подкрепени от събраните в досъдебното производство доказателства, които били изцяло косвени, защитникътизлага следните съображения:

Показанията на пострадалата свидетелка Ю.Т., били разнопосочни относно начина на отнемане на личните вещи. При разпита на 03.09.2019 г., Т. заявила: „След като той ми хвърли телефона в краката, се пресегна през мене, отвори вратата и ме изтика навън, като ме блъсна с думите: „Махай се, слизай, да тръгвам, след което потегли“. Т. не представила никакви документи за собственост на инкриминираните вещи, освен голословни твърдения, а разследващите не положили никакви усилия да съберат доказателства, за собствеността върху описаните от нея лични вещи.

Съдът превратно изтълкувал казаното от свидетеля Ю. Д.. Същият в разпита му на 01.09.2019 г., заявил, че е качил Т. около 20:00 ч. в местността „Ярема", която била на 1,5 км. след с.Поповяне и не забелязал никакво напрежение в поведението , която говорела тихо, спокойно. Този свидетел бил учуден, когато от 08 РУ му се обадили да го питат къде точно е качил жената, защото Т. посочила съвсем друго място на полицейските служители.

Показанията на свидетеля Д. били в противоречие с показанията на Т. и обвинителната теза.

Протокола за разпознаване на лица и предмети от 03.09.2019 г., който съдът кредитирал, поради ненадлежното му изготвяне, бил негодно доказателство и като такова, искането на защитника е той да бъде изключен от доказателствената маса. Според поемното лице – свидетелят А. А., присъствал на разпознаването, Т. разпознала лице под №2, за което било написано малко име Г.. Свидетелят А. заявил, че една жена е разпознала лице № 2 по гнусната физиономия.

Протоколът за доброволно предаване бил негоден способ за доказване, тъй като удостоверявал, че полицейски служител от РУ-Рила предал ключ от автомобил, като заявил, че същия бил иззет от подсъдимия Б.. Протокола за доброволно предаване не съответствал на правилата, посочени в чл.127-131 от НПК. Не били извършени посочените в НПК способи на доказване - оглед, фотографиране, тъй като доброволното предаване не бил самостоятелен способ за събиране на доказателства. Така обсъжданите от съда веществени доказателства не гарантирали никаква идентичност, с оглед опорочаването на изготвените протоколи, тъй като не били подробно описани, а и не били изследвани за дактилоскопни следи – нарушение на чл.109 и чл.110 от НПК.

3

Изложеното обосновавало очевидно нарушение на правилата за събиране и приобщаване на веществените доказателства, поради което не следвало да се считат като такива, по смисъла на НПК. Допуснатите процесуални нарушения в хода на досъдебното производство обосновавали прекъсване на доказателствената верига. Отделно от това, липсвали годни доказателства за обвинението грабеж на вещи.

Престъплението по чл.346 ал.5 от НК – отнемане на МПС, също не било доказано, доколкото не били установени дактилоскопни следи, свързващи подсъдимия с отнемането на автомобила; при огледа на местопроизшествие; автомобилът бил отворен с предоставен от собственика ключ, а не с ключът, за който се твърди, че е иззет от подсъдимия; липсвал протокол за оглед на ВД. Автомобилът бил върнат на собственика, а описаните лични вещи – на Т.. Защитникът обръща внимание, че стойността на върнатите вещи - мобилен телефон „Нокия"; банкнота от 1 долар; монета от 10 евро; портфейл и слънчеви очила „Диор", била 206.33 лв., а останалите вещи - телефон „Самсунг"; дамска чанта; златна халка; златно синджирче; телефон „Нокия" и ключ, възлизащи на стойност 1338.00 лв., не били върнати. Общата сума на върнатите и невърнати вещи - 1544.33 лв., не съответствала на отразената в Съдебно-счетоводната експертиза, която първостепенния съд приел като обективна и правилна.

Процесуалното поведение на подсъдимия не било взето предвид от съда при индивидуализацията на наказанието му, тъй като съдът приел, че признатите от подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обусловили разглеждането на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК; че подсъдимият не бил допринесъл съществено за разкриване на престъпното посегателство, не съдействал при извършване на неотложните действия по разследването и не бил улеснил изключително процеса по събиране на относим доказателствен материал.

Противно на доводите на съда, защитникът твърди максимално съдействие на подсъдимия за изясняване на фактическата обстановка още на досъдебното производство; активно съдействие от страна на Б. на прокуратурата, с оглед прекратяване на първоначално повдигнатото му обвинение по чл.150, ал.1 от НК. Внесеният в съда обвинителен акт, се основавал само на косвени доказателства.

Защитникът твърди незаконосъобразност на присъдата, поради постановяването от незаконен съдебен състав - в първото съдебно заседание, проведено на 19.06.2020 г., съдебни заседатели били З. Л. и Г. З., а в следващите две съдебни заседания, съдебни заседатели били Ю. В. и Ц. П.. Така бил нарушен принципа за неизменност на състава.

В заключение, защитникът моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият Б. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Алтернативно моли за намаляване срока на наложеното му наказание. Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.322 от НПК писмени възражения срещу въззивната жалба не са депозирани.

4

В съдебното заседание пред настоящата инстанция, защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба. Намира наложеното на подсъдимия наказание за изключително тежко, при несъобразяване със смекчаващите вината му обстоятелства и най-вече с оказаното от него активно съдействие на досъдебното производство, за максимално изясняване на фактическата обстановка. Според защитника, присъдата почива на негодни доказателства - протокол за разпознаване, който от самото начало на ДП бил опорочен, като разпознаващото лице било с малко име, а останалите задължителни реквизити, като три имена и ЕГН, не били налични, нямало приложен фотоалбум. Доброволно предадените вещи не били подложени на оглед.

Обремененото съдебно минало на подсъдимия не следвало да оказва влияние, защото бил изтърпял наказанията, за които бил осъден.

В заключение моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на оправдателна такава. В условията на алтернативност, моли за изменение на наказанието, в посока намаляването му.