Решение № 260266 от 03.11.2020, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

260266

Година 03.11.2020 Град С.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи октомври Година 2020 в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

И. Р.

Секретар: В.П.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2459 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

Ищецът Т.П.Т. твърди в исковата си и уточняващата я молба, че на 21.04.2010 г. бил назначен по трудово правоотношение на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, на пълен работен ден, в качеството му на служител, на длъжността: „-“, с шифър по НКП: - от ответното дружество - Н., чрез трудов договор № 17. Впоследствие към този му договор било сключено и допълнително трудово споразумение с рег. № 52 от 06.12.2019 г., въз основа на което, брутно му трудово възнаграждение било изменено от 626.50 лева на 1200 лева. В периода, в който заемал длъжността при дружеството - ответник, винаги се старал да изпълнява съвестно поетите от него служебни задължения, съгласно дадените му указания и поставяните му задачи от ръководството. В тази връзка никога нямал каквито и да било нарушения на трудовата дисциплина, и не му били налагани наказания. Поради това бил изключително изненадан, когато на 30.06.2020 г., при явяването си на работа, получил заповед за дисциплинарно уволнение с рег. № 38, с която му било заявено, че трудовото му правоотношение било едностранно прекратено, тъй като бил извършил нарушения на трудовата дисциплина. Мотивите във въпросната заповед били, че в качеството му на надзорник, не бил изпълнил възложената му работа, не бил спазил техническите и технологични правила при осъществяването и воденето на управление на дейността на водоподаването, и в резултат на това настъпили финансови вреди за работодателя му, както и за неговия клон. Това се явявало нарушение на разпоредбите на чл. 187, т. 3 и 9 КТ. Прекратяването на трудовото му правоотношение от работодателя му, било изцяло незаконосъобразно, поради неспазването на правилата, касаещи налагането на диспицплинарно наказание „уволнение“, изрично уредени в разпоредбата на чл. 190 и сл. КТ. Това било така, тъй като към датата на прекратяването на трудовото му правоотношение, бил избран и назначен на длъжността „Председател на браншовия синдикат на работещите в Н.“, а като такъв бил натоварен със задължението да представлява общите интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред ответното дружество на работещите в него лица, съгласно чл. 7, ал. 2 КТ. С оглед изложеното работодателят му следвало наред с прилагането на процедурите за налагане на диспицплинарно наказание „уволнение“, изрично уредени в разпоредбата на чл. 190 и сл. КТ, да спази и тези, предвидени в чл. 333 КТ, съгласно която, работник или служител, който бил избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, за времето, докато имал такова качество, можело да се уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда. В тази връзка тук безспорно при издаването на обжалваната заповед с рег. № 38 такова съгласие от този компетентен държавен орган липсвало. Ответникът изцяло неглижирал императивните правила, уредени в чл. 333 КТ и си позволил тяхното неспазване. Горното се явявало самостоятелно основание съдът да отмени заповедта, с която трудовото му правоотношение било едностранно прекратено, и на основание чл. 344, ал. 3 КТ моли да не разглеждал по същество повдигнатия спор, поради неспазването на императивните правила, уредени в чл. 333 КТ, които изрично вменявали задължението на всеки работодател при дисциплинарно уволнение на служител, който бил избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а, да поиска нарочно за това разрешение от инспекцията по труда. А ако въпреки изложеното съдът счетял, че били налице законовите предпоставки да разглежда случая по същество, то посочените в заповедта с рег. № 38 за дисциплинарно уволнение обстоятелства, били изцяло недоказани, голословни и не отговаряли на обективната истина. Това било така защото, никъде не се споменавало кога точно било осъществено твърдяното за извършено от него нарушение на трудовата дисциплина. Липсата на датиране било съществен порок, който правел издадената заповед незаконосъобразна, поради неспазването на предвидените правила в КТ и по точно тези в нормата на чл. 195, ал. 1 КТ. Наред с това се твърдяло, че не бил спазил техническите и технологични правила при осъществяването и воденето на управление на дейността на водоподаването. Никъде в атакуваната заповед не ставало ясно кои били точно тези конкретни и ясни задължения, които в качеството си на служител в ответното дружество бил поел и респективно не бил изпълнил. Лаконичното изписване на посочените за виновно осъществени от него нарушения, не отговаряло на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, съгласно която заповедта за дисциплинарно уволнение следвало да бъде мотивирана и в нея изрично трябвало да е посочено конкретно извършеното нарушение. От получения документ за ищеца оставало непонятно, какво неизпълнение на поетите от него задължения бил осъществил. Писменото възпроизвеждане единствено на законовото основание за постановяването на дисциплинарното уволнение не било само по себе си достатъчно основание да се наложи въпросното наказание. След датата на прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника бил безработен. С оглед на това безспорно бил налице фактическият състав на чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и в случай, че дисциплинарното му уволнение бъдело признато за незаконно, следвало да му се присъди обезщетение за времето, през което бил останал без работа поради това обстоятелство. След частично прекратяване на делото с определение № 2351/28.07.2020 г., искането по същество е да се признае уволнението на ищеца за незаконно и отмени заповед № 38/30.06.2020 г., с която е извършено, възстанови се ищецът на предишната му работа и осъди ответният му работодател да му заплати 7200 лева обезщетение по чл.

225, ал. 1 КТ за времето от 30.06.2020 г. до 30.12.2020 г., през което останал без работа, поради незаконното му уволнение. Претендира разноски.

Ответникът клон Г. – С. на Н. заема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, а иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като недопустим, като му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ

От личното трудово досие на ищеца е видно, че между страните е съществувало в периода от 21.04.2010 г. до 30.06.2020 г. валидно възникнало трудово правоотношение от сключения между тях на 21.04.2010 г. трудов договор за неопределено време по смисъла на чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ. По силата му ищецът заемал последно длъжността „- -“ в ответния клон до 30.06.2020 г., когато му е връчена представената по делото заповед № 38 на управителя на същия клон, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, с което трудовото му правоотношение е прекратено на това основание по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (л. 7).

От представеното от ищеца с исковата му молба и неоспорено от ответника удостоверение изх. № 88/07.07.2020 г. на Председателя на - е видно, че ищецът е бил към този момент председател на Браншовия синдикат на работещите в Н. (л. 6).

В това му качество същият е подписал и представения по делото Б. К. за работещите в Н. от 28.11.2018 г. (л. 64 и 75). По делото обаче няма данни в подкрепа на твърденията му в исковата молба, да е бил избиран и за представител на работниците и служителите в ответното предприятие по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ (л. 3). Тъкмо напротив. По делото ищецът, чиято е тук доказателствената тежест, не е представил и липсва решение на общото събрание на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, с което да е бил избран за такъв представител, а разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ изрично изисква изборът за такъв представител да е извършен с такова решение на общото събрание, взето по реда на чл. 7, ал. 2 или чл. 7а КТ (Р 287-2018-IV г.о.).

Поради това съдът намери, че към момента на процесното му уволнение, ищецът не е бил предварително закрилян от чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ.

При тези установени по делото обстоятелства обаче, съдът намери, че дисиплинарното му уволнение е незаконно защото спрямо него е била приложима предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, а не е била преодоляна от ответния работодател преди същото му уволнение. Поради това то се явява незаконно и следва да се отмени само на това основание, без трудовият спор за законността му да се разглежда по същество (чл. 344, ал. 3 КТ).

Вярно е, че в тази насока в исковата си молба ищецът излага по – скоро доводи за непреодоляване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ, от каквато по делото няма данни да се е ползвал с оглед изложеното, а не тази по чл. 333, ал. 3 КТ, макар че сочи само чл. 333 КТ и твърди, че като председател на Браншовият синдикат на работещите в Н., бил натоварен със задължението да представлява общите интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред ответното дружество на работещите в него лица, съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 КТ. Поради това поддържа, че работодателят му следвало да спази и чл. 333 КТ, съгласно който, работник или служител, който бил избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, за времето, докато имал такова качество, можел да се уволни само с предварително разрешение на Инспекцията по труда, а такова липсвало преди уволнението му (л. 3). Но също така е вярно от една страна, че в трайната си практика ВКС винаги е приемал, че доводите за нарушения на императивните правни норми, съдържащи се в КТ, включително и на тази по чл. 333 КТ, не са основания на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ по смисъла на 127, ал. 1, т. 4 ГПК, защото съдържат само правна преценка на фактите по спора, а те самите не са факти, а изводи, а последните по своето естество не могат да бъдат обстоятелства, на които се основава иска, защото такива са само фактите и то не всички имащи връзка със спора, а само тези, които индивидуализират заявеното с исковата молба спорно право, а с това и предмета на делото. А последните са само правопораждащият го факт, съдържанието му и носителите на правоотношението, съставка на което е това право. Поради това именно и само тези белези ищецът е длъжен да посочи и в случая в основанието и петитума на исковата си молба по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което изискване в случая ищецът е спазил, като именно тях е посочил в исковата си молба, като основание на иска си по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна. При това положение основанието на този му иск са само следните посочени от него в исковата му молба правнорелевантни факти по сключения от страните безсрочен трудов договор и прекратяването му с процесното дисциплинарно уволнение, както и че към този момент ищецът е бил председател на Браншовия синдикат на работещите в Н.. В този смисъл посочените от ищеца в исковата му молба правни норми, включително и тази на чл. 333 КТ, които сочи, като неспазени при уволнението му, не са част от основанието на иска му за отмяна на това му уволнение, а само правни доводи (Р 432-2000-III г.о.).

От друга страна трайна е и задължителната практика на ВКС, че съдът е длъжен служебно да провери спазването на императивните материалноправни норми, дори и тяхното нарушение да не е въведено като основание на иска (в този смисъл т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК и Р 432-2000-III г.о.). В тази връзка ВКС многократно е подчертавал, че е неправилно разбирането, че нарушенията на императивните правни норми в КТ (каквито са и чл. 193, ал. 1, чл. 194, ал. 1, чл. 195, ал. 1 и чл. 333, ал. 1, 3 и 4 КТ), ако не бъде изрично посочено в исковата молба, не следва да се разглежда от съда, защото именно противното повелява чл. 5 ГПК, вменявайки на съда задължението да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установената в публичен интерес императивна материалноправна норма. Поради това за спазването на такива норми съдът следи служебно, дори и тяхното нарушение да не е въведено като основание на иска (в този смисъл т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК и Р 432-2000-III г.о.). Не би могло да бъде иначе и в случая, защото предмет на заповедта за уволнение е едно от основните права на всеки човек - правото на труд. Поради това защитата му налага стриктното спазване на предвидените в закона защитни норми, които са императивни и затова за спазването им съдът е длъжен да следи служебно като част от функцията му да решава делата според точния смисъл на действащите закони (чл. 5 ГПК и т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК).