Определение № 2021 от 08.08.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1110/2024
- Вид
- Определение № 2021
- Подписан
- 08.08.2024
- В сила
- 06.11.2024
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Тихомир Руменов Рачев
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Семеен кодекс
- чл.128,ал.1 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2021 гр. Бургас, 06.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501110 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по частна жалба от К. Д. Д. с ЕГН ********** от **********, в качеството на родител на малолетното дете В.К.Д. , против определение № 3953/04.07.2024г., постановено по гр.д.№ 3020/2024г. по описа на РС-Бургас, с което е прекратено производството по делото и е върната молбата, възоснова на която същото е образувано.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Изтъква се , чеза предявяване на иска по чл.128,ал.1 от СКза определяне режим на лични отношения между баба и дядо от една страна и ненавършило пълнолетие дете, активна процесуална легитимация имал и бащата на детето като негов родител и законен представител, а пасивно легитимиран по този иск бил другия родител, който към момента на предявяване на иска упражнявал родителските права. В този смисъл твърди, че всяко едно от трите разпореждания на съда, с което производството по делото е оставяно без движение , било неправилно и предизвикало правен хаос , в резултат на който се стигнало до прекратяване на производството по делото.Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде върнато делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото с указания до първоинстанционния съд.
Частната жалба е процесуално допустима като предявена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и с платена по сметка на БОС държавна такса, но разгледана по същество , е неоснователна по следните съображения:
Производството пред РС-Бургас е образувано по предявена от малолетната В.К.Д. чрез баща й К. Д. Д. искова молба срещу Е.В.Д./ майка на малолетната ищца/, с която на основание чл.128 от СК се претендира определяне на режим на лични отношения между малолетното дете В. и нейните баба В.К.Д. и дядо Д.П.П., подробно описан в молбата.
1
От изложеното в исковата молба и от представеното към нея незаверено копие на Решение № 1065/23.05.2022г. по гр.д.№ 1582/2021г. по описа на РСБургас става ясно, че гражданският брак между родителите на малолетното дете В. е прекратен с развод, като упражняването на родителските права върху детето са предоставени на неговата майка Е.В.Д. , а на бащата К. Д. Д. е определен режим на лични отношения с детето.
Районният съд с Разпореждане № 5413/15.05.2024г. е указал на ищцовата страна,че съгласно чл.128,ал.1 от СК бабата и дядото могат да искат от съда да определи режим на лични отношения с малолетното дете, а в случая ответница по иска била майката на детето- т.е. същата не била надлежен ответник по иска.С разпореждането производството по делото е оставено без движение с указания за насочване на иска срещу надлежните ответници, представяне на удостоверение за раждане на детето и за родствени връзки с лицата, сочени като негови баба и дядо; за внасяне на д.т. по сметка на БРС и представяне на преписи от молбата с доказателствата на ответниците и на ДСП.
Разпореждането с указанията на съда е било надлежно връчено на ищцовата страна, като е било представено удостоверение за раждане на К. Д.
Д., преписи от първоначалната искова молба с приложенията към нея, както и вносна бележка за платена д.т.
С ново разпореждане №5783/27.05.2024г. съдът е приповторил указанията, дадени с Разпореждане № 5413/15.05.2024г., като от К. Д. е била внесена молба –уточнение 2, в която е посочено, че иска се насочва срещу бабата В.К.Д., дядото Д.П.Д. и майката Е.В.Д..
С Разпореждане № 6204/05.06.2024г. БРС е посочил, че правото да се иска определяне на режим на лични отношения съгласно чл.128,ал.1 СК принадлежи на бабата и дядото на детето, както и на самото дете; съдът е посочил , че бащата не разполага с правото да предявява чужди права, още повече че и не е той родителят, упражняващ родителските права върху детето.
Производството по делото отново е оставено без движение,като е указано да се отстранят нередовностите ,посочени в мотивната част на разпореждането.
Разпореждането от 05.06.2024г. е връчено чрез системата за сигурно електронно връчване на К. Д. Д. на 20.06.2024г., като в указания 1-седмичен срок не е последвало предприемане на действия за отстраняване на нередовностите, констатирани от съда. С определение № 3953/03.07.2024г. производството по ч.гр.д.№ 3020/2024г. по описа на БРС е прекратено поради неизпълнение указанията на съда по отстраняване на нередовностите по съдебното производство.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбите на чл. 128,ал.1 от Семейния кодекс, дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето, като според предложение „второ“ това право има и детето.
Страните в исковото производство са процесуалноправните субекти, от чието име и срещу които се води делото - чл. 26, ал. 1 ГПК .
2
Тъй като малолетните са процесуално недееспособни, вместо тях процесуални действия извършват техните законни представители - родители /чл. 28, ал. 4 ГПК /. Касае се за изрично предвидено в закона представителство на тази категория правни субекти- физически лица. Както е възприето в ТР № 1/2016г. на ОСГК по т.д.№1/2016г. и в ППВС №1 по гр.д.№ 3/1974г., при прекратяване на гр.брак с развод съдът предоставя упражняването на родителските права на единия от съпрузите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата”.
По този начин родителят, комуто са предоставени за упражняване родителските права, е овластеният от съда родител, който осъществява процесуалното представителство пред съда на ненавършилото пълнолетие дете за защита на неговите права и интереси. От тук следва извода, че за определяне на режим на лични отношения с неговите баба и дядо, когато малолетното дете е ищец, молбата за това следва да се предяви от родителя,на когото със съдебно решение са възложени за упражняване родителските права,тъй като освен законен представител на детето, той е и негов процесуален представител - в случая обаче това е майката Е.В.Д.. Бащата К.
Д. Д. не е процесуален представител на малолетното дете и по тази причина не може пред съда да предявява права от нейно име .На основание чл.101 ГПК съдът служебно следи за надлежното извършване на процесуалните действия,като в това число влизат надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване. В този ред на мисли и тъй като малолетното дете В. ненадлежно се представлява от лице без представителна власт, производството по делото подлежи на прекратяване ,без да е възможно този недостатък / на ненадлежно представителство/ да бъде отстранено с даване на указания за това, тъй като безспорно законен представител на малолетното дете В. е майката Е. Д.,която е и ответник по исковата молба.
На следващо място, видно от обстоятелствата, изтъкнати в исковата молба, бащата на малолетното дете предявява иска за определяне режим на лични отношения с бабата и дядото като твърди, че такъв им е бил отказан от майката на детето- т.е. искът се предявява от лице, чиито права не са засегнати от поведението на майката на детето-ответница по делото.
Разпоредбата на чл.26,ал.2 ГПК предоставя възможност на лице, което не е носител на спорното материално право, да предяви иск за неговата защита, заемайки в определени случаи процесуалното положение на главна страна в процеса вместо лицето, което е носител на спорното право.За да е налице фигурата т.н. “процесуален субституент“ по смисъла на чл.26,ал.2 ГПК, следва тази възможност да е изрично предвидена в закона, каквато възможност обаче не е предвидена в нормата на чл.128,ал.1 от Семейния кодекс. Т.е. молба за определяне режим на лични отношения с ненавършило пълнолетие дете могат да предявят неговите баба и дядо,в който случай родителите на детето са ответници по тази молба / В посочения смисъл е решение № 82/22.4.2014 г. по гр. д. № 859/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о.;
Решение № 135/17.04.2015г. на ВКС по гр.д.№ 6467/2014г., ІV-то г.о./; или самото малолетно дете чрез своя законен представител.
3
По така изложените съображения и на основание чл.130 ГПК районният съд е следвало да констатира, че така предявеният иск е процесуално недопустим и да върне исковата молба, без да е нужно да дава указания за отстраняване на нередовностите му. Като краен резултат прекратяване на производството по гр.д.№ 3020/2024г. по описа на БРС е правилно и законосъобразно,което налага потвърждаването му.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3953/04.07.2024г., постановено по гр.д.№ 3020/2024г. по описа на РС-Бургас.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1седмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4