Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 73 от 26.06.2019, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Търговско дело 59/2019
Вид
Решение № 73
Подписан
26.06.2019
Състав
АННА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 26.06.2019 година град Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският окръжен съд четвърти граждански състав

На ………….…седемнадесети юни….……две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание, в следния състав:

СЪДИЯ: АННА ПЕТКОВА

Секретар: Веселена

Караславова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия А. Петкова Т.д. № 59 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Молителят – „Барба“ ООД

- Димитровград твърди, че в негова тежест са възникнали изискуеми задължения за заплащане на суми в размер както следва: 99296,91 лева към НАП, непогасени по давност задължения към работници в общ размер 15896, 68 лева, задължения към Община Димитровград в размер на 800 лева, задължения към адв. Т. от ХАК в размер на 1200 лева.

Посочва, че не разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои парични задължения. Счита, че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност. Твърди, че е в състояние и на свръхзадълженост. С оглед на това моли съдът да обяви неплатежоспособността му и свръхзадължеността му, както и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т. е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/.

Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

Съдът счита, че предвид изявленията на молителя, направени в молбата по чл. 625 ТЗ, може да се направи извод, че в негова тежест е възникнало парично задължение към НАП в размер на 99296,91 лева. Възникването на това задължение се признава в производството от „Барба“ ООД, което има качеството на длъжник по него, поради което и предвид това, че този факт е неизгоден за дружеството, то съдът счита, че направеното изявление има доказателствена сила и въз основа на него следва да се приеме за доказано, че признатото обстоятелство се е осъществило.

Освен това с изявленията си, направени в молбата, с която съдът е сезиран, молителят признава и факта, че към момента задължението не е погасено чрез плащане или чрез друг способ за погасяване на задълженията.

Касае се за изискуемо публичноправно задължение към държавата, поради което е от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т.

2 ТЗ и възможността за неговото изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.

Съдът приема и това, че посоченото задължение към НАП е изискуемо към датата на сезиране на съда, тъй като и това обстоятелство е изрично признато от молителя, който е длъжник по него, с изявленията му, направени в молбата по чл. 625 ТЗ и в приложения към нея списък на кредиторите. Тези изводи намират опора в заключението съдебно-икономическата експертиза с вещо лице П. за съществуването и размера на задълженията на дружеството-молител.

След като в производството се доказа, че в тежест на "Барба“ ООД е възникнало публичноправно задължение към държавата, което е изискуемо към момента и не се установява да е погасено, то следва да се приеме, че е налице първата от посочените предпоставки, за да се приеме, че молителят е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т.

1 ТЗ.

На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали "Барба“ ООД притежава активи, с които да заплати както това свое задължение към държавата в лицето на НАП, посочените от него в списъка на кредитори задължения към физическите лица, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената СИЕ, което съдържа пълен анализ на проверената счетоводна документация.

Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.

От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 01.04.2016 година ДМА на дружеството са общо в размер на 53 000 лева, краткотрайните материални активи са общо в размер на 111 000 лева, които са парични средства. Към същия период задълженията на дружеството са общо в размер на 97 000 лева, т.е. финансовият резултата към 01.04.2016 година е печалба от 1000 лева. Към същия период показателите на коефициентите за ликвидност са следните: 1,144% коефициент на обща ликвидност; 1,1444% коефициент на бърза ликвидност; 1,144% коефициент на незабавна ликвидност; 1,1444% коефициент на абсолютна ликвидност.

Към същия период показателите на коефициентите за финансова автономност са следните: 0,691% коефициент на финансова автономност; 1,448 коефициент на задлъжнялост.

Към 31.12.2016 година

ДМА на дружеството са общо в размер на 51 000 лева, краткотрайните материални активи са общо в размер на 118 000 лева, от които материали за 1000 лева, вземания за 6 000 лева и парични средства за 111000 лева. Към същия период задълженията на дружеството са общо в размер на 102 000 лева, т.е. финансовият резултат за 2016 годдина е печалба от 1000 лева. Към същия период показателите на коефициентите за ликвидност са следните: 1,157% коефициент на обща ликвидност; 1,088% коефициент на бърза ликвидност; 1,088% коефициент на незабавна ликвидност; 1,088% коефициент на абсолютна ликвидност.

Към същия период показателите на коефициентите за финансова автономност са следните: 0,657% коефициент на финансова автономност; 1,522 коефициент на задлъжнялост.

Към 31.12.2017 година

ДМА на дружеството са общо в размер на 48 000 лева, краткотрайните материални активи са общо в размер на 145 000 лева, от които вземания за 11000 лева и парични средства за 134 000 лева. Към същия период задълженията на дружеството са общо в размер на 124 000 лева, т.е. финансовият резултат към 31.12.2017 година е печалба от 2000 лева. Към същия период показателите на коефициентите за ликвидност са следните: 1,169% коефициент на обща ликвидност; 1,081% коефициент на бърза ликвидност; 1,081% коефициент на незабавна ликвидност; 1,081% коефициент на абсолютна ликвидност.

Към същия период показателите на коефициентите за финансова автономност са следните: 0,556% коефициент на финансова автономност; 1,797% коефициент на задлъжнялост.

Към 31.12.2018 година

ДМА на дружеството са общо в размер на 47 000 лева, краткотрайните материални активи са общо в размер на 171 000 лева, от които вземания за 16000 лева и парични средства за 155 000 лева. Към същия период задълженията на дружеството са общо в размер на 142 000 лева, т.е. финансовият резултат към 31.12.2018 година е печалба от 7000 лева. Към същия период показателите на коефициентите за ликвидност са следните: 28,500% коефициент на обща ликвидност; 25,833% коефициент на бърза ликвидност; 25,833% коефициент на незабавна ликвидност; 25,833% коефициент на абсолютна ликвидност.

Към същия период показателите на коефициентите за финансова автономност са следните: 0,535% коефициент на финансова автономност; 1,868% коефициент на задлъжнялост.

Към 24.04.2019 година

ДМА на дружеството са общо в размер на 47 000 лева, краткотрайните материални активи са общо в размер на 134 000 лева, от които вземания за 14000 лева и парични средства за 120 000 лева. Към същия период задълженията на дружеството са общо в размер на 106 000 лева, т.е. финансовият резултат към 24.04.2019 година е нулев. Към същия период показателите на коефициентите за ликвидност, а именно коефициент на обща ликвидност, коефициент на бърза ликвидност, коефициент на незабавна ликвидност и коефициент на абсолютна ликвидност, са 0,00%. Към същия период показателите на коефициентите за финансова автономност са следните: 0,708% коефициент на финансова автономност; 1,413% коефициент на задлъжнялост.

Така, от заключението на вещото лице става ясно, че относителният дял на ДМА са намалели през периода с 0,06%, вземанията са се увеличили с 0,04% и паричните средства имат относително постоянен поток. В същото време, относителният дял на пасивите се е увеличил през периода.

Към 01.04.2016 година дружеството-молител не е имал краткосрочни вземания. Към 31.12.2016 година – 3000 лева задължения за осигуровки от Христо Т. и 3000 лева осигуровки от Петър Драголов. Към 31.12.2017 година: 2300 лева задължение за наем от ЕТ „Петър Драголов“, 4500 осигуровки от Христо Т. и 4500 лева осигуровки от Петър Драголов. Към 31.12.2018 година: 2400 лева наем от ЕТ „Петър Драголов, 6541,56 лева осигуровки от Христо Т. и 6541,56 лева осигуровки от Петър Драголов.

Същият размер на краткосрочните вземания остава до 24.04.2019 година.

Препоръчителната стойност на коефициента на обща ликвидност е в границите на 1,2 – 2,0.

Общоприетата стойност на коефициента на бърза ликвидност е в границите от 1 до 1,2. За коефициента за незабавна ликвидност препоръчителната стойност е 0,20%.

За нормалната минимална стойност на коефициента за абсолютна ликвидност варира между 0,30 и 0,60%. Когато коефициентът за финансова автономност е над единица, налице е превишение на собствения капитал спрямо задълженията на дружеството, т.е. съществуващите задължения са достатъчно обезпечени с имущество на дружеството и показва степента на финансова независимост от ползването на чужди средства. В нито един момент от проверения от вещото лице период 01.04.2016 година – 24.04.2019 година коефициентът за финансова автономност не е бил над единица. Следователно, налице е превишение на задълженията спрямо собствения на капитал на дружеството, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на дружеството.