Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2038 от 29.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 3446/2024
Вид
Решение № 2038
Подписан
29.04.2024
В сила
29.05.2024
Състав
ГЮЛЯЙ ШЕМСИДИНОВА КОКОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 101 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 101, т. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 17, ал. 4 · Закон за автомобилните превози
  • § 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2038 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20241110203446 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Е. Б., подадена чрез адв. М. П.-САК против наказателно постановление (НП) № 376533 от 16.06.2020 г., издадено от ********, в качеството му на заместник-кмет на Столична община, с което за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО), на основание чл. 49 от НРУПОГТТСО й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

Недоволна от НП е останала жалбоподателят, която обжалва същото, като твърди, че НП никога не е връчвано от СО, а е получила директно покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Милен Бъзински, към която е било приложено процесното НП. Сочат се съществени процесуални нарушения, допуснати в АУАН и НП при описание на деянието, както и при посочване на приложимите материално правни разпоредби, които се счита, че ограничават правото на санкционираното лице да ангажира адекватна защита. Поддържа се, че не е обсъдена възможността за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки нормативното задължение на наказващия орган да го стори. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява, не се 1 представлява. Постъпило е писмено становище от адв. М. П., с което поддържа жалбата и моли за отмяна на НП по съображенията, изложени в нея и присъждане на направените по делото разноски. Прилага договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Владимирова, която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.

Твърди, че събраните доказателства установяват извършеното нарушение, поради което моли за потвърждаване на НП в цялост, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.05.2020 г. свид.В. Г. , на длъжност „контрольор по редовността на пътниците“ в ********, бил на работа и изпълнявал служебните си задължения заедно с колегата му М. Д.. В 14.45 часа извършвали проверка на пътниците в автобус № 413 с инв. № 3123, като след спирка Подуяне в посока към Централна гара в р-н Подуяне св.

Г. установил, че жалб. В. Е. Б. пътува в автобуса без редовен превозен документ. Свид.

Г., в присъствието на колегата му Д., съставил на жалб.Б. акт за установяване на административно нарушение с бланков номер № 0376533 от 19.05.2020 г., в който като нарушение описал това, че на 19.05.2020 г. в 14.45 ч. В. Е. Б. пътува в автобус № 413 с инв. № 3123 без превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците. Посочено е, че нарушението е констатирано след спирка Подуяне в посока към Централна гара в р-н Подуяне.

Описаното в АУАН нарушение Г. квалифицирал като такова по чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТСО. АУАН бил предявен на нарушителя, която го подписала без да впише възражения и получила екземпляр от него.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят не подала писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН ********, в качеството му на заместник кмет на Столична община, упълномощен със заповед № СОА20-РД09-1062 от 13.01.2020 г. на кмета на Столична община, издал обжалваното наказателно постановление № 376533/2020 от 16.06.2020 г., с което за нарушение на чл. 18, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО), на основание чл. 49 от НРУПОГТТСО, на В. Е. Б. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетеля Г. – актосъставител и свидетеля Д., както и писмените такива, приобщени 2 по реда на чл. 283 от НПК.

Въз основа на горепосочения доказателствен материал се установяват по несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на доказване – чл.

102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, така както са приети от съда.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и Д., тъй като същите са логични, незаинтересовани и в унисон с останалите писмени доказателства.

Макар и показанията им да не се характеризират с висока степен на информативност, доколкото свидетелите заявиха липса на спомен за конкретния случай, от една страна поради изминалия период от време, а от друга поради естеството на служебните им задължения, свързани с ежедневно установяване на множество идентични по вид нарушения, то и двамата свидетели след предявяване на съставения от св. Г. АУАН категорично потвърдиха подписите си, положени на него.

Потвърдиха и описаните в него фактически констатации.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал.

2 от ЗАНН (доколкото липсват данни за датата на връчване на НП), срещу подлежащо на обжалване НП. Следва да се отбележи, че АНО е поставил върху НП печат, съдържащ информация, че НП е връчено на 19.10.2020 г., но липсва какъвто и да е документ, удостоверяващ това. По делото не са представени и надлежни доказателства за връчване на обжалваното НП по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН, с оглед на което съдът намира, че жалбата е допустима, доколкото срокът за обжалване не е стартиран.

По приложението на процесуалния закон:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира съгласно чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313 - 314 отНПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Същевременно обаче съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати груби съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН не отговаря на изискването на чл. 42, т. 4 и 5 от ЗАНН, тъй като в АУАН описанието на нарушението е толкова лаконично, че може да се приравни на липса на такова, а същевременно са цитирани като нарушени множество разпоредби от наредбата, отнасящи се до най-различни обстоятелства, като по този начин на практика липсва 3 посочване на нарушената законова разпоредба. Същите пороци са пренесени и в издаденото НП, което е издадено в противоречие на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като отново липсва описание на нарушението.

И в АУАН, и в НП като нарушение единствено е описано, че Б. на посочената дата и час в гр. София в автобус № 413 с инв. № 3123, след спирка Подуяне в посока към Централна гара в р-н Подуяне пътува в автобуса без редовен превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците. Същевременно като нарушени разпоредби са посочени чл.

18, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата, които касаят различни задължения на пътника, а именно: да притежават редовен превозен документ, да го представят за проверка на контролните органи, както и предписание за поведение при констатирано нарушение. Чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредбата гласи, че пътниците са длъжни да предоставят превозния си документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с персонализирани карти да показват документ за самоличност при поискване. В случая, от една страна се твърди, че жалбоподателят е пътувала без редовен превозен документ, от друга – вменява се задължение да го представи за проверка на контролните органи.

Отделно от изложеното, в текстовата квалификация е описано едно нарушение, а цифрово са вменени три – по чл. 18, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Наредбата, които всъщност са взаимоизключващи се. По този начин за жалбоподателя е невъзможно да разбере колко и кои нарушения му се вменяват в отговорност, съответно да ангажира адекватно защитата си. Ако са вменени повече от едно нарушения, има и нарушение на чл. 18 от ЗАНН, доколкото е определено едно наказание и не става ясно за кое точно нарушение е определеното наказание и защо.

С оглед множеството констатирани съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, довели да накърняване правото на защита на санкционираното лице, както и поради недоказаност на нарушението, то НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Отделно от това, следва да се посочи, че изпълнителното деяние - пътуване без редовен превозен документ, е елемент от фактическия състав на нарушението, което подлежи на санкциониране по реда на чл. 101 от ЗАвтП, а не по реда на НРУПОГТТСО. Съгласно чл. 101, т. 1 от ЗАвтП. /в относимата към датата на деянието редакция/ „пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ, се наказва с глоба в размер: от 10 до 50 лв. - за превози по общинските транспортни схеми“. В съответствие с чл. 17, ал. 4 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП процесният случай безспорно обхваща деяние, въздигнато като нарушение при осъществяване на обществен градски транспорт /автобусен/.

Разпоредбата на чл. 101 от ЗАвтП няма бланкетен характер, поради което не подлежи 4 на попълване от друг нормативен акт. Недопустимо е обществени отношения, изчерпателно уредени със закон, да се преуреждат с подзаконов нормативен акт, какъвто е и НРУПОГТТСО. ЗАвтП е относим и към превозите по общинските транспортни схеми. Доколкото по делото е установено от фактическа страна, че се касае за обществен градски транспорт по автобусна линия, настоящата инстанция счита, че глава Глава V „Контрол по спазване на правилата за пътуване и отговорност при нарушения“ от НРУПОГТТСО е неприложима по отношение на обществения градски транспорт по автобусни линии, тъй като контролът по отношение на този вид транспорт е регламентиран в Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. В този смисъл, предвид разпоредбите на ЗНА, приложим е законът, а не подзаконовия нормативен акт.

Действително с измененията на ЗАвП е предвидено, че контролът по спазване разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 24а, ал. 1 и чл. 101, т. 1 може да се осъществява и от длъжностни лица, оправомощени от кмета на съответната община /чл.91, ал.11/, но следва да се има предвид това, че когато се касае за пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ, е налице нарушение на разпоредбата на чл.101, т.1 от ЗАвП, а не на разпоредбите на НРУПОГТТСО. Следователно е налице и неправилно приложение на материалния закон.

Всяко едно от горепосочените нарушения са самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП и при тяхното наличие принципно е безпредметно да се извършва контрол за правилното приложени на материалния закон и на това дали е налице извършено административно нарушение. В конкретния случай това е и невъзможно, доколкото нито в АУАН, нито в НП е посочено в какво точно се е изразила нередовността на превозния документ, т.е. не са описани в цялост фактическите обстоятелства по извършване на претендираното нарушение.

С оглед на всички съображения изложени по-горе, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобрано и неправилно и следва да бъде отменено.