Решение № 634 от 20.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. Бургас, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20252120201654 по описа за 2025 година

Производството е oбразувано по жалба на Р. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Стара Загора, ... срещу Наказателно постановление № 24-0769004646 от 20.12.2024г. г, издадено от Началника група в Сектор Пътна полиция към ОДМВР гр. Бургас, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява . Не изпраща представител. Не изразяват становище. Не правят искане за разноски.

За ответника по жалбата - АНО, редовно призовани, представител се яви в съдебно заседание пред настоящия съд. Молят НП да бъде потвърдено. Не сочат доказателства. Правят искане за разноски.

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване, предвиден в 1

ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.07.2024 г. в 16:36 часа, в община Бургас, на път ПЪРВИ КЛАС № I-9, км.233+300 в посока ПВ „Север“, проверяващи – служители на Сектор Пътна полиция към ОДМВР гр. Бургас установили, че лек автомобил „Пежо 3008“. с рег.№ ... собственост на Ю.Л. „Вил Турист“ ЕООД, ЕИК: 200325234 се движи със скорост 137 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 за този участък от населеното място до 80км/ч. Била отчетена допустимата грешка на измерената скорост в диапазона над 100 км/ч. от -3%.

Нарушението било установено и заснето със снимка № 0035231 от АТСС Преносима система за контрол на скоростта „ARH CAM S1“, с фабр. № 120cc6f, което е одобрено, като тип средство за измерване от БИМ под № 17.09.5126.

Ha жалбоподателя, като законен представител на Ю.Л. вписано в СРМПС и като ползвател на МПС бил показан снимков материал № 0035231 с който било установено нарушението, но видно от Докладна записка с рег.№ 1959р-21196/12.09.2024г. на служител с полицейски правомощия от 01 РУ при ОДМВР Стара Загора, след като се запознала с извършеното нарушение, Г. не могла да посочи лице, на което е предоставила горепосоченото МПС.

Предвид гореизложеното, на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, за извършеното нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП, на 25.09.2024г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

2

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

При разглеждане на делото по същество, съдът прие следното:

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на реквизити, относно мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.

В конкретния случай на жалбоподателя не са създадени пречки за запознаване със съдържанието на съставения акт и да разбере какво нарушение му е вменено. В случая, няма съмнение, че на жалбоподателя са му били известни фактите, съставляващи основание за образуване на административнонаказателното производство и за налагане на санкцията, доколкото му е предявен акта в оригинал и той се е запознал със съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си и в този смисъл правото му защита не е било нарушено.

По несъмнен начин се доказа извършеното от жалбоподателя административно нарушение и неговата вина. Наказанието е определено в рамките на закона. Не е изтекла погасителната давност по отношение на наложеното наказание. Възражението за недоказаността на нарушението, съдът не приема.

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Правилно в АУАН и НП е отразена правната квалификация на нарушението като такова по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП се регламентира скоростта на движение на превозните средства предвид тяхната 3 категория и пътния участък, по който се движат (населено място, извън населено място, автомагистрала, скоростен път). Алинея 2 на същата норма предвижда възможност да се определи различна разрешена скорост за движение от тази по ал. 1, която се сигнализира изрично с пътен знак.

Настоящият случай е именно такъв. Касае се за управление на МПС в нарушение на разрешена скорост за движение в населено място, установена с пътен знак В26, а именно до 80 км/ч.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че на 07.07.2024 г. в 16:36 часа, в община Бургас, на път ПЪРВИ КЛАС № I-9, км.233+300 в посока ПВ „Север“, лек автомобил "Пежо 3008" с рег.№ ...е бил управляван с наказуема скорост от 137 км/ч при въведена с пътен знак В-26 разрешена скорост до 80 км/ч. в населено място.

Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са приложени писмени доказателства - протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и писмо от Български институт по метрология. От посочените писмени доказателства безспорно се установява, че процесното техническо средство за контрол е от одобрен тип, както и че е преминало периодична проверка при БИМ, която е завършила със заключение, че средството съответства на одобрения тип.

От налична в преписката снимка, се установява, че на процесния участък ограничението на скоростта е било до 80 км/ч, като горепосоченият лек автомобил е бил управляван с превишена скорост от 137 км/ч, след което е била отчетена допустимата грешка за техническото средство – 3 % толеранс.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В тази връзка съдът намира за неоснователно поддържаното възражение за незаконосъобразност на НП, тъй като неправилно е бил санкциониран законният представител на юридическото лице за извършеното нарушение, както и че са налице противоречиви данни за субекта на нарушението.

Видно от представените по делото доказателства, копие от АУАН и НП, са били връчени на жалбоподателя, ведно с декларация по чл. 188 ЗДвП, в 4 която същата не е посочила конкретно лице, на което е бил предоставен автомобила.

При така установеното по делото на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, жалбоподателят в качеството си на законен представител на . „Вил Турист“ ЕООД, ЕИК: 200325234, правилно е била санкционирана с налагане на наказание „глоба“, в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта в населено място с 57 km/h, а съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за превишаване над 50 km/h, нарушителят се наказава с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

На жалбоподателя е наложена глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.

12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Воден от гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски.

В настоящия случай, НП е потвърдено, като жалбоподателят следва да заплати на АНО направените по делото разноски, в размер на 100лв.

Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-004646 от 20.12.2024г. г, издадено от Началника група в Сектор Пътна полиция към ОДМВР гр. Бургас ПРОТИВ Р. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: ...с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.

182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

5

ОСЪЖДА Р. В. Г., ЕГН: ********** да заплати на началник група в ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас, направените по делото разноски, в размер на 100 /СТО/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6