Решение № 754 от 03.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000500933 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 585/28.01.2025 г., по гр.д.№ 111436/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, I-20 състав, съдът е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на К. Д. Г. на основание чл.

432, ал. 1 КЗ сумата от 40000 лв. в обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с травматични увреждания, настъпили като резултат от ПТП на 20.02.2020 г., причинено виновно от А. П. С. - лице, чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен за лек автомобил „Фиат Панда” с ДК № ********, ведно със законната лихва от 21.06.2023 г. до окончателното плащане.

Срещу това решение, в частта, с която искът е уважен за сумата над 20 000 лева, е подадена въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, което моли съда да го отмени и да отхвърли иска. Съдът неправилно бил преценил представените и приети в хода на съдебното дирене доказателства като постановил решението в несъответствие с тях, материалния закон и съдебната практика по аналогични казуси. Определеният размер на неимуществените вреди бил изключително завишен и прекомерен с оглед морфологичния характер на травмите на ищцата и обективните критерии, определящи приложението на принципа за справедливост при приложението на чл. 52 от ЗЗД. Не били ангажирани доказателства, които да обосновават присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в толкова значителен размер. Решението било в отклонение от задължителната практика на Върховния съд - ППВС № 4/1968 г. Първоинстанционният съд не съобразил установеното относно телесните травми на ищцата, начина на тяхното настъпване и доказаното относно настъпване на неимуществени вреди.По делото нямало приложена медицинска документация, в която да са отразени усложнения от страна на травмата след проведеното 1 лечение и невъзстановени травми. Нямало данни за допълнително влошаване на здравето.

Ищцата се възстановила в обичайния за подобни травми срок като е настъпило пълно възстановяване. Липсвали твърдения относно търпените от ищцата неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърдения за периода, през който са търпени. Липсват твърдения за търпени от ищцата психологически и емоционални последици от инцидента. В исковата молба единствено било изложено, че ищцата е получила счупване на горния край на тибията, описани са проведеното лечение и дадените предписания в хода на възстановителния период. Не ставало ясно как начинът на получаване на травматичното увреждане се е отразил върху определения с решението размер на застрахователното обезщетение. При липсата на твърдения в исковата молба относно търпените неимуществени вреди, освен получаване на самата фрактура, при определяне на дължимото застрахователно обезщетения съдът следвало да вземе предвид единствено естеството и тежестта на полученото травматично увреждане, но не и търпени от ищцата неимуществени вреди, техния интензитет и проявление за определен период, което се отнасяло и за психически и емоционални последици от инцидента.

Ответникът по жалбата К. Д. Г. я оспорва и моли обжалваното с нея решение да бъде оставено в сила. Оспорва да е налице съпричиняване. Счита, че размера на обезщетението е съобразен с принципите на справедливост.

Третото лице помагач на страната на ответника А. П. С. не взема становище по въззивната жалба.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от К. Д. Г. против ЗК „Лев Инс“ АД за сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с травматични увреждания, настъпили като резултат от ПТП на 20.02.2020 г., причинено виновно от А. П. С. - лице, чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, сключен за лек автомобил „Фиат Панда” с ДК № ********, ведно със законната лихва от 21.06.2023 г. /датата на предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение/ до окончателното плащане. В исковата молба е посочено, че на 20.02.2020 г. в гр.София е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от виновното поведение на А. П. С., като водач на л.а. „Фиат Панда” с ДК № ********, който в нарушение на правилата за движение блъснал ищцатапешеходец и пресичаща пътното платно на пешеходна пътека. Вследствие произшествието К. Г. получила следните травматични увреждания - счупване на горния край на тибията (голям пишял), във връзка с които претърпяла описаните в исковата молба значителни болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди. Отправената на 21.06.2023 г. извънсъдебно претенция за заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лв.от ищцата била оставена без отговор от застрахователя.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД с отговора на исковата молба оспорва вината на А. П. С. за настъпване на процесното ПТП, механизма, наличието на твърдените вреди, както и причинната връзка на вредите и процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване към вредоносния резултат, при условията на евентуалност. Оспорва и размера на неимуществените вреди.

2

Конституираното на основание чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника А. П. С. не изразява становище по исковете.

По делото не се спори, че към деня на произшествието ЗК „Лев Инс“ АД е цастраховател по договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Фиат Панда” с ДК № ********, с който за срока на действие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования водач за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Страните не спорят, че на 20.02.2020 г. в гр. София, на ул. „Макгахан“, в района на № 47 на пазар „Макгахан“ е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият при ЗК „Лев Инс“ АД водач на лекия автомобил А. С. блъснал К. Д. Г. като пешеходец, който в този момент пресичал платното за движение.

Представено е одобрено на 07.03.2023 г. по НОХД № 600/2023 г. по описа на СРС, НО, 122 състав, споразумение, с което водачът на л.а. „Фиат Панда” с ДК № ******** А. П. С. е признат за виновен в причиняването на произшествието поради нарушение на правилата за движение установени в ЗДвП /чл. 5, ал. 3 ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП/ и причиняването по непредпазливост на средна телесна повреда /счупване на дясна голямопищялна кост/ на пресичащата пътното платно по пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка М8.1, в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка К. Д. Г., съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, алт. 2 и пр. „последно“, б.“а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. “б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. В споразумението е посочено, а от заключението на изслушаната в първоинстанционното разглеждане на делото заключение на съдебно-авто-техническата експертиза, се установява, че ударът от автомобила е настъпил в момент, когато ищцата е пресичала пътното платно на пешеходна пътека. Водачът на лекия автомобил, макар да се е движил със скорост по-ниска от допустимата за конкретния пътен участък /под 50 км./ч./, не е намалил скоростта при приближаването на пешеходната пътека, която е била обозначена със знак и маркировка.

Като свидетел по делото е разпитан М. Г., син на К. Д. Г., от чиито показания се установява, че непосредствено след инцидента ищцата е откарана в Исул. Свидетелят пристигнал на мястото на инцидента и установил, че майка му е уплашена. В болницата останала една седмица. Впоследствие се разбрало, че на дясното коляно има счупена кост като се наложило да й поставят пластина. От болницата я прибрал сина й с инвалидна количка, тя не можела да ходи. След като се прибрала вкъщи не била добре емоционално, била уплашена и травмирана от случката. Оплаквала се от проблеми със съня, вземала приспивателни, имала болки. Налагало се да поставя компреси, коляното било подуто след операцията. Не можела сама да върши домакинската си работа, особено първия месец.

Вместо нея я вършел сина й, който перял и простирал. До този момент само тя вършела тези неща. Ищцата започнала да става с проходилка, после с патерици. Внучка й /дъщерята на свидетеля/ ходела да я къпе. До момента на удара ищцата работела в детска градина като медицинска сестра. 9 месеца след инцидента се върнала на работа, но не се справила, т.к. работата била свързана с физически усилия - трябвало детето да се премести, да се облече, поради което Г. прекъснала работа. Преди произшествието сама си ходела на работа и се прибирала сама. След инцидента не излизала с приятелки, отчуждила се, може би за три месеца никого не била виждала. Започнала да се придвижва сама без помощни средства може би на третия месец, с патерици, които оставяла и се опитвала да ходи. Към настоящия момент според свидетеля проблемите не били отшумяли. За К. Г. било трудно при пресичане на улица; имала болка в крака, трудно й било да изкачва стълби. Във връзка с психологическите оплаквания не е търсила професионална помощ.

Видно от представените по делото писмени доказателства и заключението на вещо лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, в резултат на произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на големия пищял на дясна 3 подбедрица в горния и край в областта на колянната става, като според вещото лице видно от приложените документи по делото е налице причинноследствена връзка между получените увреждания от ищцата Г. и процесното ПТП. В приложената медицинска документация е описано, че приприемането в болница, непосредствено след инцидента, ищцата е била автоориентирана, контактна. Дясната колянна става е била с оток и хематом, като е имало спонтанна и палпаторна болка, болезнени и ограничени движения. При нормално протичане на възстановителния период, без усложнения, срокът за възстановяване при такъв вид увреждания е около 6 месеца. В приложената медицинска документация не е описано забавено възстановяване и наличието на усложнения през възстановителния период. Вещото лице е констатирало, че по делото няма приложени медицински документи за наличието на невъзстановени телесни увреждания на ищцата от получените увреждания от процесния инцидент.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал.

1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР 2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.