Определение № 2491 от 23.07.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2034/2025
- Вид
- Определение № 2491
- Подписан
- 23.07.2025
- В сила
- 23.07.2025
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Радослав Христов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, пр. I · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2491 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502034 по описа за 2025 година
Производство по чл.413, ал.2 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:
203670940 против Разпореждане с рег. № 16461/ 09.11.2025г. постановено по ч. гр. д.№ 6644/ 2025г. по описа на ПРС – ХХI гр. с., с което заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на ЗИ на жалбоподателя против А. С. Г., ЕГН: ********** от гр. Пловдив. По изложени съображения в частната жалба се иска отмяна на обжалвания акт и произнасяне по същество.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Със заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумите 2000 лв – главница, 320,71 лв - договорна лихва, 122,97 лв , обезщетение за забава – 210,93 лв, както и законна лихва върху главницата от завеждане на делото до изплащане на вземането.
Съобразявайки обстоятелствената част на заявлението с представените приложения към него с разпореждане от 16.04.2025г. заповедният съд е указал на заявителя да отстрани констатираните нередовности, както следва: отстраняване на противоречията относно посочената дата на сключване на договора и отразеното в него; посочи кога сумата е усвоена и по какъв начин, изложи фактически твърдения относно изискуемостта на вземанията – падеж или предсрочна изискуемост, при какви условия и предпоставки, считано от кога, уведомяване на длъжника и др.; представи договорите за цесия, на които се позовава/ двата 1 ведно с приложения, от които да е видно прехвърлянето именно на процесните вземания по твърдения договор; посочи конкретното основание, на което е начислено обезщетението за забава; посочи конкретния лихвен процент на възн.лихва за периода, както и върху какви вземания е начислена; посочи ГПР, посочи какви плащания са извършвани от длъжника и какви суми са погасени с тях, предвид претендиране на част от сумите по договора за кредит. Указан е срок за изправяне на нередовностите и последиците от неизпълнение на указанията.
Съобщението за разпореждането на съда е получено от заявителя на 29.04.2025г., като указания едноседмичен срок се е явил изтекъл на 07.05.2025г.- работен ден, като до постановяване на обжалвания акт – 09.05.2025г. , указанията на съда не са били изпълнени, което е породило основанието за отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК.
С частната жалба се оспорва обжалваният акт като неправилен и незаконосъобразен с доводи в насока на приложението на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, извън рамките на която проверка според жалбоподателя е проверката на материално правната легитимация на заявителя, тъй като разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК изчерпателно изброява писмените доказателства, които следва да се представят, сред които не са изисканите от заповедния съд, вкл. и относно доказателства за възникване изискуемостта на вземанията, като в тази насока се намира, че следва да са налице и е допустимо да има само твърдения в заявлението. Сочи се съдебна практика на окръжни съдилища в страната.
Частната жалба е неоснователна.
Указанията на заповедния съд са правилни и законосъобразни, съответстващи на процесуалния закон, тъй като са насочени към индивидуализация на претендираните вземания, вкл. от гледна точка на правопораждащите ги юридически факти, сред които легитимацията на заявителя по процесните вземания е предпоставка за разглеждане на неговите искания. Така посочената индивидуализация следва да бъде идентична с последваща индивидуализация на претенции при възникване на спор относно тях, следва да е налице идентитет на спорното материално право със заявеното в исковото производство.
Съответно изпълнението на указанията на съда от заявителя е съобразено с изискването на разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК във връзка с изложението на заявлението, което следва да отговаря на тези на исковата молба, съобразно чл.127, ал. 1 ГПК , които изисквания отговарят на стандарта за индивидуализация на вземането и ясно посочване на всички обстоятелства, на които се основава искането. Тези изисквания осигуряват възможността за преценка на длъжника за възразяване и условия за преценката за наличие на идентичност между предмета на заявлението и този на исковата молба. Неоснователно е възражението също така, че не са необходими изисканите от заповедния съд приложения, тъй като те съставляват по смисъла на чл.410, ал.3 ГПК, вкл. относно материално правната легитимация на заявителя като приобретател на претендираните вземания.
Обжалваното определение е правилно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон за създаване на условие за яснота и точност на предмета на правния спор по материалното правоотношение между страните .
2
Посочената от жалбоподателя съдебна практика на някои посочени в жалбата съдилища в страната не се явява преобладаваща и обвързваща настоящата инстанция, вкл. и на настоящия съд и съдебен състав.
С оглед на това обжалваният съдебен акт на заповедния съд ще се потвърди като правилен и законосъобразен.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане с рег. № 16461/ 09.11.2025г. постановено по ч. гр. д.
№ 6644/ 2025г. по описа на ПРС – ХХI гр. с., с което заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на ЗИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 против А. С. Г., ЕГН: ********** от гр. Пловдив
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3