Определение № 316 от 26.03.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 316 гр. Перник, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500504 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 222/ 30.12.2024 г., постановено по гр.д. № 624/ 2024 г., по описа на Районен съд – Радомир, е признато за установено по предявените от М. Й. Б. искове по чл.

439, ал. 1 ГПК, че не дължи на „Юробанк България“ АД сумите 8 159,94 лева – главница, 7958,23 лева – лихви, 1080,39 лева – неолихвяема сума и 1333,87 лева – такса по т. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, и „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на М. Й. Б. сумата 2481,50 лева – съдебни разноски.

С определение № 110/ 06.02.2025 г. на основание чл. 248 ГПК е допуснато изменение на решението в частта за разноските, като „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на М. Й. Б. сумата 2809,21 лева – съдебни разноски. Същото е поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 699/ 14.10.2025 г., с което е постановено, че на стр. 2, ред. 6, след думите: „..направени разноски по делото“ се добавя „като отхвърля претенцията за разноски за разликата над сумата 2809,21 лева до 3041,30 лева“.

Срещу решението е подадена виззивна жалба от „Юробанк България“ АД, в която са изложени съображения за неговата неправилност.

По делото е постъпила частна жалба от М. Й. Б. срещу определение № 110/ 06.02.2025 г. в частта, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на съдебни разноски до пълния предявен размер от 2300 лева – адвокатско възнаграждение и 741,30 лева – държавна такса.

„Юробанк България“ АД е депозирало частна жалба срещу определение № 110/ 06.02.2025 г. в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение в полза на М. Й. Б., както и частна жалба срещу определение № 699/ 14.10.2025 г.

При извършена по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, настоящият състав на Окръжен съд – Перник констатира, че въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК и е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът обаче като извърши проверка на редовността на исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото, за която следи служебно, намира, че не отговаря на изискванията 1 за редовност. Редовната искова молба обезпечава законосъобразното развитие на исковия процес и допустимостта на съдебното решение, поради което процесуалният закон - чл. 129 ГПК възлага на съда задължение да следи служебно за редовността на молбата докато делото е висящо в съответната инстанция. С подадената искова молба М. Й. Б. е предявил отрицателни установителни искове по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника „Юробанк България“ АД сумите 8 159,94 лева – главница, 7958,23 лева – лихви, 1080,39 лева – неолихвяема сума и 1333,87 лева – такса по т. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, като се е позовал на изтекла в негова полза погасителна давност. Ищецът обаче не е уточнил основанието на сумата 1080,39 лева – неолихвяема сума (не е ясно дали същата представлява такси във връзка с изпълнителния процес или вземания, включени в изпълнителния лист, за принудителното събиране на които е образувано изпълнителното дело). Освен това липсва твърдение, че същата, както и сумата 1333,87 лева - такса по т. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, се претендират от ответника. Поради това не е ясен правният му интерес от предявяване на отрицателни установителни искове срещу „Юробанк България“ АД за тези вземания, както и обстоятелствата, поради които М. Й. Б. счита, че сумата 1333,87 лева не е дължима на дружеството, след като не е включена в изпълнителния лист. Искът по чл. 439 ГПК предоставя защита на длъжника и чрез него се оспорва правото на взискателя на принудително изпълнение за паричните вземания, удостоверени в изпълнителното основание.

С оглед на изложените съображения и в съответствие със задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило актуалност в посочената хипотеза на нередовност на исковата молба и при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) съобразно разясненията по т. 5 от Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/ 2013 г., на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъдат дадени указания да отстрани констатираните нередовности на исковата молба в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна съобразно изложеното по-горе, като бъде изрично предупреден, че в противен случай първоинстанционното решение ще бъде обезсилено по отношение на неуточнените искове, а делото – прекратено в тази му част.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца М. Й. Б. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 624/ 2024 г., по описа на Районен съд – Радомир, като с писмена молба с препис за ответника посочи основанието на сумата 1080,39 лева – неолихвяема сума - дали представлява такси във връзка с изпълнителния процес, вземания, включени в изпълнителния лист, или друго; да заяви дали ответникът „Юробанк България“ АД претендира от него заплащането на сумите 1080,39 лева – неолихвяема сума и 1333,87 лева такса по т. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК; ако тези суми не се претендират от ответника, да обоснове правния си интерес от предявяване на отрицателни установителни искове срещу него за тях; да изложи обстоятелствата, поради които счита, че сумата 1333,87 лева не е дължима на дружеството, след като не е включена в изпълнителния лист, като това уточнение да бъде направено и по отношение на сумата 1080,39 лева, ако ищецът не твърди, че е включена в изпълнителния лист.

При неизпълнение на указанията първоинстанционното решение ще бъде обезсилено по отношение на неуточнените искове, а делото – прекратено в тази му част.

2

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на М. Й. Б. чрез адв. С..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3