Решение № 1392 от 26.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1392 гр. Пловдив, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от М. Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330115457 по описа за 2024 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 от ЗЗП.

Ищецът М. М. Т. – С. ЕГН **********. гр. ***, ***, ул. „***” № *, ет. *, aп. *, чрез адв. М.

Д., със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, в исковата си молба против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Незабравка №25, ет. 5, иска от съда да бъде признато за установено, че Договор *** г. е изцяло недействителен поради противоречие с разпоредбите па ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условията на евентуалност, да бъде прогласена нищожността на отделни клаузи от него - чл.

9. ал. 1 от Договора, предвиждащ задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер от 143,76 лева и чл. 9. ал. 2 от Договора, предвиждащ задължение за заплащане на такса за динамично плащане по кредита в размер от 215,70 лева, както и клаузата на чл. 5, ал. 6 от договора, предвиждаща ГПР в размер на 42,84 %.

Ищецът твърди, че като заемател сключил с търговско дружество „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004, Договор за кредит с номер № *** (Договора). Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, кредитодателят отпуснал сума в размер на 500 лева, като в чл. 5 от Договора били определени годишен лихвен процент (ГЛП) от 36,32 %, годишен процент на разходите (ГПР) от 42,84 %. Договорът бил сключен за срок от 6 месеца, като ежемесечната вноска съгласно Договора била 92,38 лева. Падежът на първата вноска бил определен на 24.07.2024 г., а на последната - 24.12.2024 г. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Договора, ищецът заявил желание за 1

„бързо“ разглеждане на искането й за кредит, за което й била начислена такса от 143.76 лева (около 30% от стойността на предоставения финансов ресурс). Съгласно чл. 9. ал. 2 - ищецът заявила желание за „Динамично плащане“, която услуга била на стойност 215,70 лева (40 % от стойността на предоставения финансов ресурс), дължима на равни части, съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска. В чл. 9, ал. 3 от процесният договор бил инкорпориран втори погасителен план към същото задължение, съгласно който следвало да върне за 6 месеца сумата от 913,74 лв., като в тази сума се включвали и следните такси (съгласно чл. 9, an. 1 и чл. 9, ат. 2 от Договора): такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер от 143.76 лева; такса за динамично плащане по кредита в размер от 215.70 лева.

Така размерът на всяка вноска ставал 152.29 лева, без във втория погасителен план да се съдържа изискуемата по закон информация какво точно се съдържа във всяка една вноска.

Счита процесния договор за изцяло недействителен поради следните законови нарушения, всяко от които е самостоятелно основание за прилагане на чл. 22 от ЗПК.

Ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: 201513004, оспорва исковете като неоснователни и недоказани и излага доводи във връзка с оспорването. Твърди, че с оспорените клаузи не се накърняват добрите нрави, като същите не били в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност,

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да установи, че клаузата за такса Бързо разглеждане противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на закона. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за такса за бързо разглеждане и такса за динамично плащане.

Видно от изложеното от двете страните се установява, че същите не спорят за това, че са сключили договор за кредит №*** г. с посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на договор и клауза за заплащане на такса за динамично плащане по кредита.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД, представлява финансова институция по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9 ал.4 3ПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своятасъщност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

В чл.9 ал.1 от договора е предвидена такса за бързо разглеждане на искането за кредит в 2 размер на 143,76 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката. Не са представени доказателства от ответника в какъв срок се разглеждат документите при отказ от услугата бързо разглеждане, за да се прецени дали е икономически оправдано потребителят да предпочете да се ползва от посочената клауза. Следва да се посочи, че размерът на тази такса е повече от 1/4 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.Таксата е по-голяма от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит.

С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което е нищожна.

Тъй като противоречието между клаузата за такса за бързо разглеждане и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр.с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на такава такса по чл. 9 ал.1 от договора.

В чл.9 ал.2 от договора е предвидена такса за Динамично плащане по кредита при условията на чл. 7.4 от раздел V от ОУ в размер на 215,70 лева

Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Още повече тази такса е разход по кредита и следва да е включена в ГПР. Таксата е по-голяма от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит.

С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.10а ЗПК, поради което е нищожна. Тъй като противоречието между клаузата за такса за динамично плащане по кредита и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице валидно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на такава такса от договора.

Нищожността на всяка от двете клаузи сама по себе си е достатъчна, за да се приеме, че 3 договорът, съдържащ тази клауза, е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, а от тук - е налице една нищожна кредитна сделка.

Уговарянето на допълнтелни такси в необосновано високи размери, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави и против интересите на потребителя. Това е така, тъй като по този начин се генерират допълнителни разходи за потребителя, извън установения ГПР.

От тук и главният иск за признаване за установена недействителност на договора за кредит, съдът намира за основателен и доказан.

С оглед уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявеният такъв при условията на евентуалност.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на ищецът следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева.

По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца, видно от който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. М. Д..

Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Д. в размер на 400,00 лева, което ще му се присъди. Съдът намира, че на адвоката се дължи едно адвокатско възнагарждение, доколкото защитата на ищеца е била една и съща, в защита на един и същи интерес, който е общ, а не отделен за всеки иск, като съдът съобразява и правната сложност на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между М. М. Т. – С. ЕГН **********. гр.

***, ***, ул. „***” № *, ет. *, aп. *, чрез адв. М. Д., със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Незабравка №25, ет. 5, че Договор *** г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, вр. с чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Незабравка №25, ет. 5, да заплати на М. М. Т. – С. ЕГН **********, гр. ***, ***, ул. „***” № *, ет. *, aп. *, чрез адв. М. Д., със съдебен адрес: гр.

***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, направени по делото разноски за държавна такса в размер на 50,00(петдесет)лева.

ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на 4 управление гр. София, ул. Незабравка №25, ет. 5, да заплати на адв. М. Д., с адрес на практика: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, сумата от 400,00(четиристотин)лева възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие на ищеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________

5