Решение № 92 от 02.08.2022, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Харманли, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Емилия В. Рикова като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Административно наказателно дело № 20225630200366 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на СТ. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Гълъбово, ул. **** против Наказателно постановление № 21-0271-001727 от 28.09.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е постъпила жалба от С.Г., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Твърди, че оспореното НП е издадено от некомпетентен орган, както и че не е извършил описаните нарушения.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят С.Г., редовно призован се явява лично и с упълномощения по делото адвокат Стефан Петров. Жалбоподателят и процесуалният му представител изрично заявяват, че не поддържат жалбата по отношение на извършените административни нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 157, ал. 8 от ЗДвП. Счита, че от събраните по делото доказателства не можело да се направи безспорен и категоричен извод, че жалбоподателят е извършил твърдяното нарушение. Напротив от гласните доказателства по делото се установявало точно обратното.

Въззиваемата страна Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят възражение за прекомерност на 1 адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 14.09.2021г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА № 994183 от свидетеля Т. Д. Б. на длъжност младши полицейски инспектор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на свидетеля Д. АТ. Т., за това, че на 14.09.2021г. около 15:10 часа по път III-554 в посока гр. Харманли до Свинекомплекса управлявал лек автомобил марка „Опел“ модел „Зафира“ с рег. № СТ 2076АВ без поставен предпазен колан, с неплатени глоби в срок и при проверка не е представил контролен талон към СУМПС.

АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан с възражения, а именно че нарушителят е бил с обезопасителен колан. На същата дата – 14.09.2021г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.

Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 21-0271-001727 от 28.09.2021г. от Пламен Димитров Петков на длъжност Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г., с което на СТ. ИВ. Г. на основание чл. 183, ал. 4, т.

7, пр. 1 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са събрани показанията на актосъставителя Т.Б., на свидетеля по АУАН Д.Т. и на Николай Иванов.

Свидетелите Т.Б. и Д.Т. не разкриват никакви факти и обстоятелства, които да допринасят за разкриване на обективната истина. Двамата свидетели нямат никакъв спомен за осъществената от тях проверка по спазване на правилата за движение по пътищата, включително и след предявяване и подробно запознаване с издадения АУАН.

За разлика от свидетелите Б. и Т., които нямат какъвто и да е спомен за процесния случай, свидетелят Иванов подробно разказва за извършената проверка. Същият е свидетелочевидец. Според показанията на Иванов полицейският автомобил бил спрян перпендикулярно на пътното платно, така че от него нямало пряка видимост към идващите коли. Полицейският автомобил бил спрян от дясната страна на посоката на движение на нарушителя, така че се намирал от страната на пътническото място, където се возил и свидетеля. Свидетелят Иванов с категоричност заявява, че както той, така и жалбоподателят, са били с поставени обезопасителни колани към момента на движение на лекия автомобил.

Служебният автомобил бил спрян зад храсти, като проверката се осъществила след като свидетелят Б. изскочил с палката. Свидетелят е категоричен, че другият полицай от патрула не е слизал от полицейския автомобил по време на проверката.

Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят има множество предходни нарушения на правилата за движение по пътищата.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена 2 на 08.06.2022г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 02.06.2022г.

Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички законовоизискуеми реквизити.

По основателността на жалбата:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и писмена форма.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на териториалната и материалната компетентност.

Със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат полицейските инспектори в ОДМВР и СДВР и в техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на група в РУ при ОДМВР на обслужваната територия.

Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност и направеното възражение в тази насока е неоснователно.

На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

На 14.09.2021г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.

Процесното НП е издадено на 28.09.2021г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на АУАН.

Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел едновременно присъствал на установяването му и на съставянето на процесния АУАН.

Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от жалбоподателя. Тези обстоятелства се установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при 3 подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 14.09.2021г. Указано му е правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.

Настоящият съдебен състав намира, че са спазени законовите разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не споделя изложените от жалбоподателя доводи за нарушение на им.

Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма и съдържание.

В процесния АУАН са посочени имената и длъжността на актосъставителя (Т. Д. Б. – полицейски инспектор), датата на съставяне на АУАН (14.09.2021г.) и датата и мястото на извършване на нарушението (14.09.2021г. в община Харманли по път III-554 в посока гр.

Харманли). В него е описано, че жалбоподателят СТ. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес гр.

Гълъбово, ул. **** – чл. 42, т. 6 от ЗАНН е извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП , на чл. 157, ал. 8 и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (законните разпоредби, които са нарушени – чл. 42, т. 5 от ЗАНН), за което в присъствието на свидетеля Д. АТ. Т., ЕГН **********, (чл.

42, т. 7 от ЗАНН) е съставен АУАН-а, като са записани възраженията на нарушителя (чл. 42, т. 8 от ЗАНН).

Видно от съдържанието на наказателното постановление то е издадено от Пламен Димитров Петков –началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-Харманли на 28.09.2021г. с номер № 21-0271-001727, въз основа на АУАН № АА994183 от 14.09.2021г., издаден от Т.

Д. Б. – арг. чл. 57, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАНН.

Със същото на СТ. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Гълъбово, ул. **** (чл. 57, ал.

1, т. 4 от ЗАНН) са наложени съответно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, на 20 лева и на 10 лева (чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН) за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на чл. 157, ал.

8 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (чл. 57, ал. 1, т. 6), като при определяне на наказанието са били взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на дееца (чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН). На основание чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН е посочено, че същото подлежи на обжалване в седемдневен срок (издадено е преди влизане в сила на измененията на ЗАНН) от връчването му по реда на чл. 59 от ЗАНН пред Районен съд – Харманли чрез наказващия орган.

В чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е предвидено изискване в съдържанието съответно на АУАН и НП да се съдържа описание на нарушението. Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.