Решение № 803 от 14.12.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7305/2021
- Вид
- Решение № 803
- Подписан
- 14.12.2021
- В сила
- 14.12.2021
- Състав
- Татяна Димитрова, Соня Найденова, Стойчо Попов
Цитирани разпоредби
- чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 459 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 461 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 508 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал.1, т. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 137 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 803 гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Соня Найденова
Стойчо Попов като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211100507305 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от М.П. ООД, ЕИК ******* срещу разпореждане от 20.05.2021 г. за извършено разпределение по изпълнително дело № 659/2021 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 и район на действие СГС и по присъединените към него изпълнителни дела № 660/2021 г., № 661/2021 г., № 662/2021 г. с взискател по всички А.Й.С. и присъединено изпълнително дело № 1275/2021 г. с взискател С.Г.С.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност на направеното от ЧСИ разпределение като се посочва, че върху вземанията на взискателя А.Й.С. по образуваните от него изпълнителни дела е наложена обезпечителен запор по изпълнително дело № 842/2021 г. по описа на ЧСИ Р.М., като съобщението за това е връчено на ЧСИ П. и той е признал вземанията. Въпреки това с обжалваното разпределение на постъпила сума от продажбата на две МПС-та, същият е разпределил в полза на взискателя А.Й.С. припадащата му се част от продажната цена, като тъй като същият се явява и купувач е извършил прихващане на вземанията му като взискател с вземанията за заплащане на продажна цена и съответно е определил той да доплати остатъка. Намира, че така извършеното прихващане е незаконосъобразно, тъй като съставлява разпоредително действие със запорирано вземане, което е следвало вместо да се дава в разпореждане на А.С., да се задели по специална сметка на ЧСИ във връзка с наложения обезпечителен запор по изпълнителното дело на ЧСИ Р.М.. Отделно от това твърди, че ЧСИ незаконосъобразно служебно е присъединил изпълнителните дела, тъй като за това действие не е било налице нарочно искане от страна на взискателите. На следващо място твърди, че определената от ЧСИ такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ не е изчислена правилно.
С оглед горното моли съда да отмени обжалваното разпореждане за разпределение като вместо това извърши ново такова като съобрази изложените в жалбата доводи и съответно задължи купувача на МПС-та от публична продан да внесе пълния размер на продажната цена без да се извършва прихващане.
1
В срок по делото е постъпил отговор на подадената жалба, с който се твърди, че разпределението е направено правилно и при пълно съобразяване на правилата, установено от чл. 136 и чл. 137 ЗЗД. Излагат се подробни доводи в подкрепа на твърденията и се иска обжалваното разпределение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По делото са представени мотиви на ЧСИ М.П. с рег. № 851 и район на действие СГС, в които се посочва, че с обжалваното разпределение е спазен реда на привилегиите на кредиторите и сумите са разпределени правилно. Сочи се, че с разпределението всъщност взискателя А.С. в качеството на купувач от публичната продан следва да заплати суми по изпълнителните дела, а не да получи такива, поради което в този случай нямало как да се заделят суми по специалната му сметка за наложения в полза на жалбоподателя обезпечителен запор по правилото на чл. 459 ГПК.
При преценка на представените доказателства, съдът намира следното:
Изпълнително дело № 20218510400659 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 и район на действие СГС е образувано на 18.03.2021г въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 25.02.2020 г. от СРС на основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 73214/ 2019 г. по молба на взискателя А.Й.С. срещу длъжника М.П. ООД, ЕИК ******* за събиране на парично задължение.
На същата дата същият взискател е поискал образуваното на изпълнителни дела срещу същия длъжник и въз основа на изпълнителен лист от 11.02. 2021 г., издаден по гр.д.
№ 75301/2019 г. по описа на СРС, изпълнителен лист от 04.03.2020 г., издаден по гр.д. № 70135/2019 г. по описа на СРС и изпълнителен лист от 15.02.2021 г., издаден по гр.д. № 868/2020 г. по описа на СРС като съответно са образувани ИД № 20218510400660, ИД № 20218510400661 и ИД № 20218510400662 при ЧСИ М.П..
С нарочна молба взискателят по ИД № 20218510400660, ИД № 20218510400661 и ИД № 20218510400662 е поискал те да бъдат присъединени към ИД № 20218510400659, което искане е уважено от ЧСИ.
На 02.04.2021 г. до ЧСИ П. е изпратено запорно съобщение от ЧСИ Р.М. по изпълнителни дело № 20217900400842 по неин опис, с което въз основа на -обезпечителна заповед, издадена в полза на М.П. ООД, ЕИК *******, е наложен запор на вземанията на А.Й.С., ЕГН ********** в качеството му на взискател по изпълнителни дела № 20208510402669, 20218510400659, 20218510400660, 20218510400661 и 218510400662. На основание чл. 508 ГПК ЧСИ П. е признал вземанията по изпълнителните дела.
По искане на взискателя А.С. по изпълнителните дела по описа на ЧСИ П. е наложен запор на банковите сметки на длъжника М.П. ООД, ЕИК *******, от който по сметка на ЧСИ са постъпили сумите от 10 057, 71 лв. на 05.05.2021 г. и 8 453 лв. на 12.04.2021 г.
Припадащата се на взискателя А.С. част от тези суми е заделена по специална банкова сметка на ЧСИ с оглед запорирането им по изпълнително дело № 20217900400842 по описа на ЧСИ Р.М. на основание чл. 459 ГПК.
По искане на взискателя А.С. по изпълнителните дела при ЧСИ П. е извършен опис и е наложен запор на 4 броя автобуси, собственост на длъжника М.П. ООД, за които в периода от 19.04.2021 г. до 19.05.2021 г. е проведена публична продан. За купувач на автобус с рег.
№ ******* и ******* е обявен взискателя А.С. като двете МПС са продадени за сумата общо от 146 000 лв. с ДДС или по 73 000 лв. с ДДС за всеки.
Междувременно на 27.04.2021 г. при ЧСИ е подадена молба за образуване на изпълнително дело и от страна на С.Г.С. която е придобила въз основа на договор за цесия от А.С. вземане по изпълнителен лист от 16.04.2021 г., издаден по гр.д. № 870/2021 г. по описа на СРС. Образувано е ИД № 20218510401275, което по нарочна молба на взискателя С.С. е присъединено към № 20218510400659 по описа на ЧСИ П..
На основание чл. 458 ГПК и държавата се явява присъединен взискател по процесните 5 бр. изпълнителни дела по описа на ЧСИ П. за сумата от общо 375 лв. представляващи данъци върху четирите МПС, предмет на публичната продан и съответно за 2 сумата от 125 лв. конкретно за автобуси с рег. № ******* и *******.
Съобразно ИЛ от 25.02.2020 г. в полза на взискателя А.С. е присъдено вземане в размер на 23 981, 40 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2019 г. до окончателното изплащане и 479, 63 лв. съдебни разноски( ИД № 659/2021г.). По ИЛ от 11.02.2021 г. в негова полза е присъдено вземане в размер на 23857, 82 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2019 г. до окончателното изплащане и сумата от 477, 16 лв. съдебни разноски.( ИД № 660/2021г.). По ИЛ от 04.03.2020 г. му е присъдена сумата от 23 370, 25 лв., ведно със законна лихва, считано от 03.12.2019 г. до окончателното изплащане и съдебни разноски в размер на 467, 41 лв.( ИД № 661/2021г.). По ИЛ от 15.02.2021 г. той има право на сумата от 11 414, 88 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.01.2021 г. до окончателното изплащане и съдебни разноски в размер на 228, 30 лв. ( ИД № 662/2021г.). По ИЛ от 16.04.2021 г. в полза на А.С. е присъдено вземане в размер на 23 940, 20 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.01.2021 г. до окончателното изплащане и съдебни разноски в размер на 478, 80 лв. Вземането по този изпълнителен лист е прехвърлено с договор за цесия от 27.04.2021 г. в полза на С.Г.С. ИД № 1275/2021г.).
С обжалваното разпореждане ЧСИ П. е направил разпределение на събраната при публичната продан на двата автобуса продажна цена, като е приел следното: Общата продажна цена на двете МПС-та е в размер на 146 000 лв., от които на първо място следва да се заплати дължимото ДДС в размер на 24 333,34 лв. След това на основание чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД е определил с първа по ред привилегия вземанията на взискателя за извършения изпълнителен способ в размер на 1400, 02 лв. с ДДС ( разноски за пазач) и дължимите към него и незаплатени авансово разноски по ТТР към ЗЧСИ за същия способ в размер на 252 лв.
На следващо място на основание чл. 136, ал.1, т. 3 ЗЗД ЧСИ е разпределил продажната цена за удовлетворяване на вземането на Столична община за данъци върху продадените МПС-та в размер на 125 лв.
След това ЧСИ е пристъпил към разпределение на остатъка от сумата по реда на чл.
136, ал.3 ЗЗД като е определил, че по съразмерност следва да се удовлетворят следните проценти от вземанията по изпълнителните дела: по ИД № 659/21 г. – 21,79 %, по ИД № 660/21 г. – 21,57 %1 по ИД № 661/21 г. – 21, 34 %, по ИД № 662/21 г. – 10,29 % и по ИД № 1275/21 г. – 25, 01 %. Съобразно с така приетото ЧСИ е определил, че за взискателя А.С. се следва сумата от 82 885, 99 лв., за взискателя С.С. сумата от 27 696, 03 лв. ЧСИ е удовлетворил и дължимата му такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, която е начислил в размер на 9 227, 39 лв. и други такси, дължими към ЧСИ в размер на 80, 23 лв.
Накрая ЧСИ е разпределил сумите по следния начин:
Приел, че на А.С. се следва сумата от общо 84 286, 01 лв.( сбор от 82 885, 99 лв. главници по ИД и 1400, 01 лв. разноски по чл. 136, т.1 ЗЗД за пазач). Доколкото той се явява и купувач от публичната продан на основание чл. 461 ГПК ЧСИ е направил прихващане между вземанията, които се следват на това лице като взискател и тези, които се следват за продажна цена и е погасил вземането на взискателя до сумата от 84 286, 01 лв. като за остатъка до 146 000 лв.( а именно 61 713, 99 лв.) е постановил да бъде внесен по сметка на ЧСИ от А.С. в двуседмичен срок от влизане в сила на разпореждането за разпределение.
Съответно е разпределил този остатък да отиде за заплащане на ДДС в размер на 24 333, 34 лв., 27 696, 03 в полза на взискателя С.С., 125 лв. в полза на Столична община и 9 559, 62 лв. в полза на ЧСИ за дължими такси по ТТР към ЗЧСИ.
При така установеното настоящата въззивна инстанция намира подадената жалба за частично основателна, поради следните съображения:
На първо място съдът намира възраженията на жалбоподателят за незаконосъобразно присъединяване на изпълнителните дела за неоснователно. Видно от събраните по делото доказателства и двамата взискатели са направили нарочни искания за присъединяване на делата, предвид което ЧСИ правилно и законосъобразно е сторил това.
3
Съдът намира за основателни обаче възраженията на жалбоподателя досежно приложението на чл. 461 ГПК и определената от ЧСИ такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ. В тази връзка на първо място съдът намира, че предвид събраната в хода на прилагания изпълнителния способ сума в размер на 146 000 лв. с ДДС, ЧСИ следва да начисли такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 7 368 лв. с ДДС на основание б. „е“.
На следващо място по делото е категорично установено, че върху вземанията на взискателя А.С. е наложен обезпечителен запор, съобщен на ЧСИ преди датата на разпределението на средствата, събрани при публичната продажба на МПС-та, предвид което всички вземания, събрани в полза на взискателя А.С. по изпълнителни дела № № 659/2021 г., № 660/2021 г., № 661/2021 г., № 662/2021 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 и район на действие СГС са предмет на запор и събраните суми не могат да се предоставят за разпореждане на взискателя на основание чл. 459 ГПК. Забраната за разпореждане с вземането означава, че взискателят не може и да погаси задължението се като купувач на МПС от публична продан като на основание чл. 461 ГПК цената му бъде намалена с размера на вземането му в изпълнителното производство. Освен това по изпълнителното дело липсват доказателства взискателят А.С. да е направил искане за извършване на прихващане по чл. 461 ГПК, а тази възможност за взискателя не може да се прилага служебно от ЧСИ.
От горното следва изводът, че неправилно ЧСИ е разпределил и предоставил на взискателя А.С. припадащата му се част от продажната цена на автобусите. Предвид наличния запор на тези вземания, сумата е следвало да се задели по специална сметка за наложилия запор на кредитора по изпълнителното дело, образувано при ЧСИ Р.М., а не да се прихваща срещу продажната цена, дължима от А.С..