Определение № 32 от 16.01.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32 гр. В., 16.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20241300500416 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№5218/02.05.2024г./по регистратурата на РС-В./ на "ЮБ" АД с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1766; р-н В.; ул. „О**, чрез адв.-пълномощник СЗ, със заявен съдебен адрес: гр. С.. ул."НР - партер - вътрешен двор срещу разпореждане от 27.02.2024 г., инкорпорирано в заповед № 256/27.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 174/2024г. по описа на PC- В., в частта с която е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. Н. Д.; ЕГН: **********, за сума в размер на 1463.90 лв. възнаградителна лихва за периода от 15.01.2023 г. до 15.07.2027 г.

В останалата част заповед № 256/27.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 174/2024г. по описа на PC- В. е влязла в сила на 12.04.2024г., т.к от длъжника не е подадено възражение в едномесечния срок по чл.414,ал.2 ГПК.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

В частната жалба се излага становище за неправилност на атакуваното разпореждане в обжалваната част.

Жалбоподателят счита за неправилни изложените от ВРС мотиви, че възнаградителни лихви за бъдещи периоди, които не са изискуеми, не следвало да се присъждат.

Излага, че в случая се касаело за констатирана от РС-В. нередовност на заявлението в частта на заявената сума за възнаградителна лихва и съдът е следвал да му даде указания за отстраняването им съгласно чл.411, ал.2, т. 1 ГПК, вместо което се произнесъл по същество и отхвърлил заявлението на „ЮБ“АД в тази част.

Счита, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и относно непадежираните към този момент анюитетни вноски, включващи части от главницата, възнаградителни лихви и такси, или вземането на кредитора е в размер, какъвто 1 би му се дължал и при точното изпълнение.

Излага, че съгласно чл. 432 от ТЗ и чл. 71 от ЗЗД кредиторът има правото да се ползва от извънредния способ на предсрочната изискуемост, в два случая - при недобросъвестност и или при неплатежоспособност на кредитополучателя.

Поддържа, че равнопоставеността на страните по договора била гарантирана с чл.2 от ЗПК. В ЗПК липсвала разпоредба относно хипотеза, че при обявяване на предсрочна изискуемост на вземането от страна на кредитора, кредитополучателя да не следва да дължи заплащане на договорната лихва, каквото изключение било предвидено в чл.23 ЗПК при недействителност на потребителския кредит; чл.29 ЗПК при отказ от сключения договор; чл.32 ЗПК при предсрочно изпълнение по договора за кредит от страна на кредитополучателя.

Излага, че уговорената договорна лихва представлявала справедливо и обективно възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора, на която кредитора имал право, което договорно възнаграждение нямало санкционна функция на лихвата за забава по чл.86 ЗЗД, като форма на отговорност.

Посочва, че в случая договорната лихва била уговорена в чл.2 от сключения договор при фиксиран лихвен процент по смисъла на параграф 1,т.5 ЗПК, като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.

Излага, че с обявяването на предсрочната изискуемост на кредитополучателя настъпвала изискуемостта на цялото уговорено от страните договорно задължение, включително и договорната лихва, като кредитора следва да получи пълния размер на договорната лихва.

Посочва, че съгласно чл.5 от договора кредитора има право да начисли към просрочените вноски и лихва за забава, като дължимостта на уговорените в погасителния план анюитетни вноски оставала. Съгласно чл.7 от договора във включените компоненти в месечната погасителна вноска били разноски, лихви и главница. Счита, че начисляването на мораторна лихва не поставяло под условие дължимостта на възнаградителна лихва.

Счита, че уговореното възнаграждение за договорна лихва за ползване за следващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, се дължи изцяло за целия период на кредита.

Твърди, че с обжалваното разпореждане РС-В. единствено му е указал възможността да обжалва разпореждането в качеството на заявител и съгласно чл. 413 ал.2 от ТПК, но не са му дадени указания по чл. 415, ал. 3 във връзка с чл.415, ал. 1 т.3 от ГПК, че като заявителя може да предяви осъдителен иск за вземането за което съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, в едномесечен срок от съобщението.

Искането е за отмяна на атакуваното Разпореждане от 27.02.2024 г. постановено по гр.д. 174/2024, 4 с-в по описа на Районен съд В., в частта в която е оставено без уважение подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „ЮБ’’ АД, ЕИК ***, срещу Б. Н. Д.; ЕГН: **********, за сума в размер на 1463.90 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.01.2023 г. до 15.07.2027 г., като вместо него да бъде постановено издаването на заповед за изпълнение за същата сума.

В условията не евентуалност, че въззивният съд приеме, че искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК, да укаже на първоинстанционния съд да приложи чл. 411 ал. 2 т. 1 от ГПК, като укаже на заявителя в тридневен срок от съобщението да отстрани допуснатите нередовности.

В условие на евентуалност, че въззивния съд потвърди атакуваното разпореждане в обжалваната част, да укаже на Районен съд - В., да укаже на заявителя и настоящ 2 жалбоподател, че може да предяви осъдителен иск за вземането си.

Прави искане за присъждане на разноски за настоящото производство.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 413, ал. 2 ГПК, вр. чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Предмет на проверка от въззивния съд в настоящото производство е законосъобразността на постановеното разпореждане в обжалваната част, при което контролната инстанция действа при условията на пълен въззив и не е ограничена от оплакванията в частната жалба – така изрично се прие в Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

Районен съд-В. е бил сезиран от "ЮБ" АД със заявление от 25.01.2024г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Н. Д., за вземания, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит PLUS-19395117/04.07.2022 г., за следните суми:2968.61лв-главница, 1463.90лв.възнагладителна лихва за периода от 15.01.2023г. до 15.07.2027г., 335.79лв.-мораторна лихва за забава за периода 15.02.2023г. до 09.01.2024г., ведно със законната лихва за забава считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

В т.14 от заявлението заявителят е посочил, че качеството му на кредитор произтича от придобиване на предприятието на кредитодателя „БППФ“ С.А. на 01.06.2023г., като съвкупност от права и задължения, за което са приложени извлечения за актуално състояние от Търговския регистър по партидата на двете дружества, установяващи качеството му кредитор.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение за вземанията за 1463.90лв., възнаградителна лихва за периода от 15.01.2023г. до 15.07.2027г. - предмет на частната жалба, първоинстанционният съд е приел, че предмет на искането за издаване на заповед за изпълнение следва да са изискуеми вземания с настъпил падеж, преди датата на подаване на заявлението. Искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за възнаградителна лихва в размер на 1463.90лв. за периода от 15.01.2023г. до 15.07.2027г., касае бъдещ период, след депозиране на заявлението на дата 24.01.2024г., като в заповедното производство съдът не може да преизчислява задължението за възнаградителна лихва за периода до заявлението и след същото.

Настоящият състав намира, че в случая заявлението по отношение възнаградителната лихва не е нередовно и ВРС не е следвал да даде указания на заявителя в тази насока, доколкото е посочен размера на вземането, периода и обстоятелствата от които произтича вземането. Видно от заявлението заявителят и настоящ жалбоподател е посочил, че това му вземане произтича от Договор за потребителски паричен кредит PLUS-19395117/04.07.2022 г. По договора кредитора е предоставил на кредитополучателя-длъжника сумата 3000лв. за срок от 60месеца или до 15.07.2027г., платима на месечни погасителни вноски съгласно погасителен план. Кредитополучателя-длъжникът е преустановил плащанията по договора на 15.01.2023г. По отношение изискуемостта на заявените вземания заявителят се позовава на чл.5 от договора, в който било предвидено, че при просрочване на две и повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава. Посочил, че вземането по 3 договора е станало изискуемо в целия си размер на 15.02.2023г., поради настъпилата предсрочна изискуемост. На 11.05.2023г на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитора изрично е обявил кредита за предсрочно изискуем. От приложеното известие за доставяне се установява, че поканата е получена от длъжника на 22.05.2023г.

По отношение на процесния договор са приложими Закон за защита на потребителите/ЗЗП/ и Закон за потребителския кредит /ЗПК/.

С императивната норма на чл. 7, ал. 3 ГПК е въведено задължение на съда служебно да следи за неравноправност на клаузи, съдържащите се в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е процесният договор. От договора се установява, че при сключването му кредитодателят е действал в качеството на "търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, а кредитополучателят/длъжникът/ има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК не може да се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Нормата е императивна за спазването на която следи и настоящият въззивен съд.

В случая първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, поради което и при произнасяне по заявлението съдът е следвал да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за съответствието му с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, каквато проврека настоящият състав намира, че не е извършена от РС-В.. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

ВОС съобрази и задължителните за съдилищата указания дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по ТД № 1/2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК: Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно.