Решение № 153 от 26.07.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Разград, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20243300500295 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.7 ГПК.

Образувано е по жалба на Р. С. Д. от гр.Исперих,чрез пълномощник адв.Д. Г., длъжник по изп.д. №20249120400470 по описа на ЧСИ Г.Стоянов, с която обжалва постановлението за разноски по изпълнение в размер на 2160лв. и 3004.27лв. такси по тарифата към ЗКЧСИ, като твърди,че таксите и разноските не са индивидуализирани по основание и по размер, и не е в състояние да разбере за какво се дължат.Оспорва и размера на включените адв.възнаграждения поради прекомерност. Моли съда да отмени постановление и да задължи ЧСИ да изготви ново с индивидуализирани задължения.

Жалбата е оставена без движение за внасяне на съответните такси. Жалбоподателкята е представила доказателства за внесени държавни такси С молба вх.№19356/16.07.2024г. Р. Д. заявява,че не не поддържа жалбата в частта за разноските по изп.д. №20249120400470.

Поддържа единствено възражението си за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение на взискателя.

Взискателят А. А. В. е заявил по ел.поща становище за неоснователност на жалбата.Адв.възнаграждение е определено съгласно разпоредбите на Наредба №1 за минималните размери на адв.възнаграждения. Същото е изплатено.

ЧСИ Г.Стоянов е изложил мотиви за допустимост на жалбата само в поддържаната от длъжника част за прекомерност на адв.възнаграждение на взискателя. По същество счита същата за неоснователна по аналогични на взискателовите съображения.

Дължимостта на разноските и техният размер, определен в ПДИ до длъжника, следва да се 1 разгледа от съда по реда на чл.435 ал.2 т.7 ГПК. В ТР 3/10.07.2017 год. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС е направено тълкуване, че длъжникът може да обжалва директно разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, защото използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски” следва да се тълкува като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Въззивната жалба се явява допустима. Относно събраните такси по тарифата към ЗКЧСИ и законосъобразността на начина, по който са определени съдът е десезиран,поради липса на жалба.

На разглеждане подлежи само жалбата в частта за твърдяната прекомерност на присъденото адв.възнаграждение на пълномощника на взискателя в размер на 2160лв. Жалбата в частта на оспорените разноски на взискателя за платено адв.възнаграждение в изпълнителния процес е частично основателна. Взискателят е упълномощил адвокат за образуване на ново изпълнително дело и процесуално представителство в него, след като изп.д.№16/2008г. по описа на СИС при РС-Исперих е прекратено поради настъпила перемпция.

Изп.д. №20249120400470 по описа на ЧСИ Г.Стоянов е образувано въз основа на изп.лист от 06.06.2007г. за сумата 9000лв.,обезщетение за прпетърпени неимуществени вреди от взискателя, ведно със законната лихва,считано от 20.06.2003г. до окончателното й изплащане. Видно от приложената по делото ПДИ към 16.06.2024г. дължимите от длъжника суми са били в общ размер на 30892лв., от които: главница от 9000лв., законна лихва 7878.74лв. за периода 25.03.2016г.-16.06.24г., 8849.33лв. неолихвяеми вземания, 2160лв. адв.възнаграждение и 3004.27лв. такси към ЧСИ. Следователно материялният интерес е в размер на 25728.07лв. /дължими главница и лихви/ и върху него следва да се изчислява адв.възнаграждение,определено съгласно чл.10.2 от Наредбата или 1354.13лв./ 2650лв.+8% за горницата над 25000лв. или 58.25лв., общо 2708.25лв. разделено на половина е равен на 1354.13лв./.

В случая е уговорено процесулано представителство, защита и съдействие за парично вземане в пълен обем, като дължимото адв.възнаграждение се определя съгласно единствено по чл.10 т.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата и е 1354.13лв. Съдът приема, че заплатеното възнаграждение от 2160лв. е с прекомерен размер. Действията не изискват голям обем фактическа работа, рамкираният с изпълнителния лист предмет на изпълнителния процес не сочи на правна сложност, по-висока от обичайните дела с подобен предмет. Задължението на длъжника следва да се намали на 1355лв. и постановлението на ЧСИ над този размер до определения такъв от 2160лв. подлежи на отмяна.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отменя постановление за разноски по изп.д. №20249120400470 на ЧСИ Г.Солаков, съдържащо се в покана за доброволно изпълнение до Р. С. Д., в частта на определените разноски по изпълнителното дело над размера от 1355лв. до размера 2160лв.

2

Отхвърля въззивната жалба на Р. С. Д. против постановление за разноски по изп.д.

№20249120400470 на ЧСИ Г.Стоянов, съдържащо се в покана за доброволно изпълнение до Р. С. Д., в частта на определените разноски по изпълнителното дело до размера на 1355лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3