Решение № 18972 от 21.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18972 гр. С, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Л ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А като разгледа докладваното от Л ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №

20221110147268 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. Г.

В., О. В. В. и Н. Я. К. срещу П. А. К. и Н. Т. К., с която са предявени:

1/ иск по чл. 64 ЗС за определяне на площта от поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в гр. С ,р-н С, ***, която е необходима за ползване на сграда с идентификатор ******;

2/ искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците:

2.1. да се въздържат от поставянето на строителни материали и строителни отпадъци в рамките на прилежащата площ към сграда с идентификатор ******;

2.2. да не допускат натрупване на леки боклуци в рамките на поземлен имот с идентификатор ******, които да попадат в сграда с идентификатор ******;

2.3. да не допускат трети лица, които да надничат през прозорците на сграда с идентификатор ******.

Ищците твърдят в исковата молба, че ответниците притежават поземлен имот с идентификатор ******, в който първите двама притежават правото на собственост, а третата ищца – правото на ползване върху сграда с идентификатор ******. Сочат, че от придобиване собствеността върху поземления имот ответниците осуетяват достъпа на ищците до сградата и смущават нейното ползване. С уточнителна молба от 20.12.2022 г. ищците сочат, че им се възпрепятства необезпокояваното ползване и упражняване на вещни права по отношение на сграда с идентификатор ******. Изрично посочват, че ответниците заявяват, че ще поставят ограда около имота и ще ги лишат от достъп до сградата и че ще поставят вещи и/или отпадъци непосредствено около сградата и ще ги лишат от възможност да влизат и 1 ремонтират сградата и ще ги лишат от светлина. Уточняват с молби от 10.02.2024 г. и от 06.06.2024 г., че на 18.08.2022 г. ответникът заявил, че ще напълни целия двор , вкл. около сградата, със строителни отпадъци и материали, а на 10-ти, 11-ти 12-ти октомври 2022 г. поставил дървен материал непосредствено до стената на сградата, пред входната врата и прозореца на едната стая и натрупал боклуци. Поддържат, че на 19.08.2022 г. ответникът довел и допуснал /а ответницата го подкрепила/ лица, които заплашително обикаляли из двора, надничали през прозорците и врата на сградата. Твърдят, че ответникът заявил, а ответницата го подкрепила, че ще пречи да живеят в имота и като допуска всякакви лица двора, които да надничат през прозорците и вратата. Сочат, че ответниците не полагат никаква грижа за двора, поради което в него се натрупват леки боклуци, които попадат в жилището им при отваряне на врата или прозорец.

Поради това претендират да им бъде определена и осигурена площ от имота с идентификатор ******, в рамките на не по-малко от 3 метра около сградата с идентификатор ******, в рамките на която до реализират достъп до входа и стените на сградата от всички страни. Претендират ответниците да не осуетяват и ограничават достъпа до сградата в рамките на тази площ чрез поставяне на вещи, огради и други постройки и/или предмети. С уточнителна молба от 10.04.2023 г. формулират нарочни искания ответниците да се въздържат от поставяне на строителни материали и отпадъци до и около къщата, да не допускат натрупване на леки боклуци, които да попадат в жилището им и да не допускат лица, които да надничат през прозореца и врата, когато е отворена.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответниците оспорват предявения иск. Признават, че са собственици на ПИ. Оспорват твърденията на ищците. Твърдят, че ищците нямат документи, удостоверяващи законност на постройката.

Сочат, че са получили нотариална покана през февруари 2023 г., на която са отговорили, че не възпрепятстват достъпа на ищците до сградата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните и като такова изрично е отделно с доклада по делото обстоятелството, че ответниците са собственици на поземлен имот с идентификатор ****** и че Д. Г. В. и О. В. В. са собственици на построената в този имот сграда с идентификатор ******, а ищцата Н. Я. К. – титуляр на вещно право на ползване. Видно от нотариален акт №162, том II, рег. №. 8367, дело № 329/2022 г. на нотариус ИИЖ, рег. № на НК 701 ответницата П. А. К. е придобила от А И. И. правото на собственост върху ПИ ******, като имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност с ответника Н. Т. К.

/доколкото това обстоятелство не се оспорва/ и ответниците изрично признават в отговора, че са собственици на имота.

Ищците Д. Г. В. и О. В. В. се легитимират като собственици на сграда с идентификатор ****** на основание договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане № 32, том I, рег. № 7272, дело №114/2018 г. от 19.12.2018 г. на нотариус НД, рег. № на НК 329, сключен с Н. Я. К., с който последната и е прехвърлила правото на собственост и 2 е запазила за себе си вещното право на ползване пожизнено. Видно от нотариалния акт и приложената по делото скица административният адрес на сградата е гр: С, р-н С, ул. НГ № 10-а. Видно от представеното решение от 21.07.1994 г. по гр.д. № 642/1993 г. на СРС, 69 състав Н. Я. К. е придобила сградата на осн. чл. 288, ал. 2 ГПК – същата й е поставена в дял и е описана като югоизточната едноетажна жилищна сграда, застроена на около 46 кв. м., състояща се от две стаи и кухня, изградена в дворното място на улица „Н“ № 10, съставляващо имот с пл. № 359в кв. 93 по плана на гр. С, местността О-М. Видно от исковата молба и от уточнителните предявените претенции касаят определяне на прилежащата площ и осигуряване безпрепятственото ползване именно на сградата с идентификатор ******, която е с административен адрес: гр. С, ул. Н 10а, като същият се установява от нарочно писмо от 21.07.2021 г. на СО, р-н С, /л. 22/, а поземленият имот, в който е изградена е с административен адрес: гр. С, ул. НГ 10. Поради това и възраженията на ответниците в писмените им бележки, че липсва идентичност на имота са неоснователни.

Видно от показанията на св. Л И.а В, същата е в приятелски отношения с ищците и посещава често процесния имот, в който същите живеят, като оставала и с оглед здравословното състояние на Н. К., която в определен момент е изпаднала в кома. От показанията се установява, че ответниците отправяли закани, че ще запушат входа на къщата, която живеят ищците и ще напълнят двора с боклуци и строителни материали.

Посочва, че към датата на разпита й /12.03.2024 г./ къщата е обградена от дъски, които са подпрени на фасадата й, като вратата на главния вход на къщата не може да се отваря напълно, , т.к. се удря в тези материали. Установява се, че сградата има две входни врати, които са към дворното място. Преди имотът имал ограда, но ответникът я изрязал и премахнал, поради което дворът се напълнил с боклуци. От показанията на свидетелката се установява, че в периода около 10.10.2023 г. ответникът поставил контейнери и материали в двора, на не повече от 1 метър от външната стена на къщата. Свидетелката обяснила на ответниците, че не следва да са разположени толкова близо до къщата контейнерите, т.к. по този начин няма светлина и не може да мине носилка, а понякога се налага с оглед състоянието на ищцата Н.. Ответникът се държал агресивно и се заканил, че „ще види какво ще се случи до вечерта“. От показанията на свидетелката се установява, че същата вечер ответникът пристигнал с група от 15-20 човека и направили от ламарини външна преграда, като оставил пространство с ширина по-малко от метър само до входната врата на къщата, която не можела да се отваря напълно, т.к. се удря. Ответницата заплашила, че ще затворят изцяло, но друго лице, намиращо се на мястото ги посъветвало да може да се влиза. Според свидетелката заплахите и действията, с които ответниците пречат да се ползва къщата, започнали от около 18.08.2022 г. Ответникът предложил да закупи къщата за сумата от 30000 лева, но цената била недостатъчна за ищцата Н. К. да си осигури място за живеене. Според свидетелката ответниците отправяли лични заплахи и обиди и започнали личен тормоз на живеещите в къщата, като отправяли заплахи и спрямо нея. Допускали в двора лица, които оставяли лични вещи на големия прозорец на къщата и надничали в къщата. Свидетелката посочва, че касата на вратата, част от оградата, била закрепена за къщата и при 3 премахването й цялата къща започнала да се тресе. След премахване на оградата започнали различни лица да стоят отвън, да разговарят и да демонстрират агресивно поведение спрямо живущите в къщата. Започнал да се пълни дворът с различни боклуци, а от вещите, оставени от ответника имало силна миризма на нафта.

От основното и допълнителното заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че вещото лице А. Р. при посещение на имота на 25.04.2024 г. е установил, че входа към сграда с ид. ****** се осъществява посредством метален отвор, непосредствено до сградата с ширина 0,60 м /измерен при допълнителен оглед на 14.05.2024 г./, а в западната половина на дворното място има изградена частична масивна вътрешна ограда на височина около 0,90 м. Установено от вещото лице и отразено в основното, допълнено впоследствие след втори оглед заключение, че успоредно по дължина на сграда 2 са поставени два метални фургони, като първият фургон /намиращ се непосредствено до входа към поземления имот от улицата/ е на отстояние 1,60 м от външните стени на къщата, а вторият фургон /намиращ се във вътрешността на двора/ е на разстояние 1,70 м от външните стени. При огледа на 25.04.2024 г. вещото лице е установило в югозападната част на дворното място строителни материали – дървени, греди, бетонови бордюри, покривни плоскости от ЛТ – ламарина и покрити с непрозрачни покривала други строителни отпадъци. Водопроводната шахта е установена на около 1,5 м от сградата. Установява се от заключението, че на източната граница като продължение на металната врата е поставена ажурна ограда с телена мрежа, а вътрешните граници на поземления имот са осъществени от оградите на съседните имоти. Според допълнението към СТЕ при извършения втори оглед на имота на 26.06.2024 г. констатираните при първия оглед имоти строителни отпадъци не са налице. Вещото лице е установило наличие на поставени до стената на сградата по продължението й от входа на ПИ до входната врата автомобилни гуми, наредени една върху друга, напълнени с почва и засадени с цветя и храсти.

Според заключението на вещото лице застроена площ е 46 кв.м., а прилежащата площ, определена на база отстояние от 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж в рамките на поземления имот е 52 кв м.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.

Нормата е императивна и създава ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло /така решение № 48/25.04.2014 г. по гр. д. № 2410/2013 г., I г. о. и др./.Ако в акта, с който е отстъпено правото по чл. 63 ЗС не е постановено друго, правото на собственика на постройката /респ. на обект в постройка, съществуващ при условията на суперфициарна собственост/, се ограничава само до правомощията, установени с чл. 64 ЗС - ползуване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която му осигурява нормален достъп до сградата, включително до входа й и за поддържането й в нормално и годно за ползуване състояние /в този смисъл решение № 363/17.10.2011 г. по гр. д. № 663/2011 г., I г.

4 о./. При условията на чл. 63, ал.2 от ЗС правото на строеж възниква и без нарочно формално волеизявление, щом се осъществи прехвърляне на сградата или на отделни обекти в нея на трети лица, при което притежанието на сградата се изключва от притежанието върху земята (така Решение № 153/07.04.2010 г. по гр.д.№ 847/2009 г. ІІ г.о. ВКС).