Решение № 494 от 27.11.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Русе, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Виржиния К. Караджова

Катина Кавърова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно гражданско дело № 20254500500702 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Адвокатско дружество Х.“, ЕИК 177325884, представлявано от адв. М. Х. чрез адв. В. К. срещу Решение №910/09.06.2025г., постановено по гр. дело №248/2025г. по описа на Районен съд – Русе, допълнено с Решение №1237/06.08.2025г., постановено по същото дело, в частта, с която предявеният от „Адвокатско дружество Х.“ иск по чл.

55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД е отхвърлен за горницата над 3100 лева до пълно предявения размер от 21982.27 лв. Във въззивната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът счита, че страните по договора за превоз се установяват от представените по делото товарителници и че след като неговият цедент – „*******, не фигурира в товарителниците, изводът на съда, че е страна по такива договори е необоснован. В тази насока счита, че е недоказано М. М. да е действал в качеството си на представител на „*******. Поддържа, че съдът неправилно е допуснал до разпит св. Т. К.. Посочва се, че съдът не е обсъдил становищата на третите страни-помагачи. Поддържа, че счетоводното записване не доказва основанието за плащането и че процесните фактури са издадени без основание. Сочи, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 301 ТЗ, тъй като не се отрича, че М. М. е имал представителна власт по отношение на „*******, а се отрича по процесните договори за превоз да е действал в качеството си на търговски пълномощник на „*******, като се твърди, че е действал от друго име. Поддържа евентуално, че ако се приеме приложение на 1 чл. 301 ТЗ, то следва да се отчете, че погрешното плащане е установено при вътрешна проверка преди подписване на договора за цесия между „******* и ищеца. Счита, че съдът неправилно е извел извод, че превозите са осъществени без възражения по чл. 378 ТЗ. Отправя оплаквания, че първоинстанционният съд е дал срок за писмени защити, а е постановил решението си преди даденият срок за писмена защита да изтече. Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново такова, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Сходни аргументи „Адвокатско дружество Х.“ развива и в отговора на насрещната въззивна жалба.

Претендира разноски.

В срока са постъпили отговор на въззивна жалба и насрещна въззивна жалба от ответника, като изложените аргументи в двете жалби се припокриват. С насрещната въззивна жалба се иска отмяна на Решение №910/09.06.2025г., постановено по гр. дело №248/2025г. по описа на Районен съд – Русе, допълнено с Решение №1237/06.08.2025г., постановено по същото дело, в частта, с която предявеният от „Адвокатско дружество Х.“ иск по чл.

55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД е уважен за сумата до 3100 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяването на исковата молба. Сочи, че неосчетоводяването на две от процесните фактури не обосновава липса на основание за полученото плащане. Поддържа, че договорът за цесия между ищеца и „******* е нищожен. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл.

1-во да се отхвърли изцяло. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.

Третите страни-помагачи на страната на ответника, са депозирали отговори на въззивната жалба, в които се поддържа, че процесните договори за превоз са възложени от М. И. М. в качеството му на *******, а не в качеството му на търговски пълномощник на „*******. Иска се отмяна на постановеното решение в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 3100 лева.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима - подадена е от заинтересована от обжалването страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Въззивният съд намира насрещната въззивна жалба за допустима подадена е от заинтересована от обжалването страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличие на депозирана допустима въззивна жалба.

Окръжен съд-Русе, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, постановено е от компетентен съд и произнасянето съответства на

2 предявените искания, като правото на иск е надлежно упражнено, поради което решението е валидно и в обжалваната част е допустимо.

С Решение №910/09.06.2025г., постановено по гр. дело №248/2025г. по описа на Районен съд – Русе, допълнено с Решение №1237/06.08.2025г., постановено по същото дело, първоинстанционният съд осъжда ответника ЕТ „******* - И. В.“, ЕИК 117017375 да заплати на ищеца „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Х.“ с ЕИК177325884 сумата в размер на 3100 лв. /три хиляди и сто лева/, получени без основание по фактури № 0000011225/16.12.2022 г. и №0000011244/21.12.2022 г. с получател Е. Капитал ООД, вземането за която е било цедирано на ищеца с договор за цесия от 19.12.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от предявяването на исковата молба – 16.01.2025г. до окончателното погасяване на задължението и отхвърля иска в останалата му част – за горницата до 21 982,27 лв. по същия договор за цесия за плащанията по останалите 15 бр. фактури, посочени в договора. Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника - М. И. М., ЕГН:********** и М. ЕООД с ЕИК 206640023.

Първоинстанционното решение е постановено преди изтичане на дадения от съда срок за представяне на писмена защита. Няма постъпила писмена защита от „Адвокатско дружество Х.“ в срок.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл. 55, ал. 1 пр. 1-во от ЗЗД от „Адвокатско дружество Х.“ в качеството на цесионер на „******* срещу ЕТ „*******- И. В.“.

От Договор за прехвърляне на вземане /Цесия/ от 19.12.2024, сключен между „******* ЕИК 205193911, и „Адвокатско дружество Х.“, с Булстат 177325884, се установява, че „******* прехвърля на „Адвокатско дружество Х.“, своето парично вземане от длъжника ЕТ „*******-И. В.“, произтичащо от заплатени фактури без основание, по които едноличният търговец дължи връщане на полученото. Вземането е индивидуализирано чрез посочване на отделните фактури, както и чрез посочване на общата стойност – 21982.27 лв.

Плащанията по процесните фактури се установяват от представените и приети по делото отчети по сметка на „******* с номер BG96IORT80481090823000 за периоди 01.11.2022г. – 30.11.2022г. и 01.01.2023г.- 31.01.2023г. и не се оспорват от ответното дружество. От представените отчети се установява още, че освен плащания от „******* към ЕТ „******* – И. В.“ има и постъпления от „М.“ ЕООД към „*******. Видно е, че на 12.01.2023г. по сметката на „******* е получен превод от „М.“ ЕООД в размер на 8150.00 лв. с посочено основание частично плащане по ф-ра №**********/22.11.22. На същата дата, следващата като поредност операция е нареден превод в полза на ЕТ „******* – И. В.“ на стойност 8130.11 лв. с основание фактури с номера: 11145, 11146, 11172, 11173, 11174, 11201, 11202.

На дата 16.01.2023г. по сметката на „******* е получен превод от „М.“ ЕООД в размер на 9200 лв. с посочено основание окончателно плащане по ф-ра №1100000075/22.11.22. На същата дата, следващата като поредност операция е нареден превод в полза на ЕТ „******* – И. В.“ на стойност 9138.16 лв. с 3 основание фактури с номера: 11203, 11204, 11223, 11224, 11225, 11242, 09.12.22-20.12.22. На дата 19.01.2023г. по сметката на „******* е получен превод от „М.“ ЕООД в размер на 7900 лв. с посочено основание частично плащане по ф-ра №1100000073/17.11.22. На същата дата, следващата като поредност операция е нареден превод в полза на ЕТ „******* – И. В.“ на стойност 7870 лв. с основание фактури с номера: 11243, 11244, 11250, 11251 20.12.22-23.12.22. Видно е, че сумите - разплащани от „******* към ответника „******* – И. В.“ и тези, разплащани от „М.“ ЕООД към „*******, са много близки по размер, както и че банковите операции са в един и същ ден.

Между страните не се спори, че „******* и ответникът са били в търговски отношения, в рамките на които „******* е поръчвало транспорт на ответника. Изявление в тази насока е направил ищецът на стр. 9 от първоинстанционното дело (8 стр. от исковата молба) в първото изречение от т. 6. От представените от ответника справки, които са приети по делото, е видно, че към „******* са били издадени общо 31 бр. фактури в периода от 27.02.2022г. до 24.12.2022г., а към „М.“ ЕООД – 28бр. в периода от 16.01.2023г. до 25.03.2023г. Въз основа на изявленията на страните и значителния брой издадени фактури между тях за еднотипни престации съдът намира, че „******* и ответникът са били в трайни търговски отношения по смисъла на Търговския закон.

По делото е представено нот. заверено пълномощно с рег. № 1321/23.04.2021 г. на нотариус К. П. Г., от което е видно, че управителят на „******* упълномощава М. да извършва от името и за сметка на дружеството правни и фактически действия, вкл. и свързани с търговската му дейност, вкл. да подава заявки и да сключва договори.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и съвкупно с останалите доказателства по делото, се установява, че през м. ноември и м. декември 2022 г. ответникът е издал процесните 17 бр. фактури за осъществена услуга – извършен транспорт, както и че плащания по същите са извършвани, като „******* се е разплащало по няколко фактури накуп. Във фактурите в полето за „получател/възложител“ фигурират данните на – „*******. Фактурите са изпращани от ел. поща ******* на електронна поща *******, за която няма спор че към онзи момент е ползвана от третото лице помагач по делото – М. М.. При изпращането фактурите са били в .pdf формат и наименованието на файловете съдържа като елемент обозначението „Е. капитал“, изписано на латиница.

В процесните фактури услугата е посочена като „извършен транспорт“ и са посочени номерата на съответните товарителници.

Дружеството „М.“ ЕООД (в процесния период дружеството е било ООД, но впоследствие променя правноорганизационната си форма на ЕООД) фигурира като изпращач в товарителници с номера: PB1286HB/PB2910EC, PB6944HM/PB2180EB,

PP7453BK/PP0524EA,

PP7087AT/PP0520EA,

PP7308BK/PP0945EA,

PP0681BH/PP1569EA,

PP1306BH/PP0722EA,

PP730BK/PP0945EA,

PP1535BK/PP0338EА,

PP1306BH/PP0722EA,

PP1535BK/PP0338EX. Като превозвачи по тези товарителници са посочени 4 търговците: „Експрес Транс 75“ ООД, „УПИ-Н. Х.“ ЕТ. По товарителници с номера PB5875AB/Co0830EM, PP6968BC/PP0498EA, PA6601BX/PA104EM изпращач е „Р. БГ“ ООД. В същите товарителници като превозвачи са посочени: „С. Трейдинг 2022“ ООД, „Кушку Транс“ ЕООД, „Д. Транс“ ООД.

Получател и по трите е Messer Capital LTD. По товарителница PA5199KA/PA3639EM изпращач е „Орно“ АД, превозвач – „Ти Ен ЕС“ ООД, получател „М.“ ЕООД – склад Micro Asu. Това се установява при съобразяване и на фактура №SO00701606/16.11.2022г., от която е видно, че клиент и купувач е „М.“ ЕООД, а доставчик „ОРНО“ АД. По товарителници с номера P8857PB и P3728PX изпращач е „Клио Комерс“, превозвач „Плам Ойл ЕООД“, а получател е „М.“ ЕООД.

От

Приемо-предавателен протокол към

Фактура

№9000010179/01.12.22г. /л. 36 от първоинстанционното дело/ се установява, че „М.“ ЕООД се договаря с „Абритус Сити“ ЕООД, „Абритус Сити“ ЕООД да прехвърли на „М.“ ЕООД собствеността на стоките, превозвани по товарителница P8857PB/H6379EE. На полето „Приел стоката“ стои изписано името Ц. П., а над него – подпис.