Решение № 340 от 03.05.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. гр. Хасково, 03.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20245640102265 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от „КРИСЯХТ“ ЕООД, с ЕИК: 206134848, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 19, вх. Б, ет. 7, ап. 42 срещу "ТИДИ ИМПЕКС" ЕООД, ЕИК: 836151058, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. “Александър Стамболийски” № 23 А, с която се иска осъждането на ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД да заплати сумата от 5000 лева, представляваща незаплатена част от общо дължима сума от 17 600 лева недължимо заплатен ДДС по фактура № *******, издадена от "ТИДИ ИМПЕКС" ЕООД, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 2128,61 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.02.2020 г. до 29.04.2024 г. Предявени са и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 475,34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от ******* г. до 02.07.2021 г.; сумата от 321,67 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от ******* г. до 25.01.2022 г.; сумата от 376,67 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от ******* г. до 04.05.2022 г.; сумата от 461,12 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от ******* г. до 03.10.2022 г. и сумата от 493,90 лева, представляваща 1 обезщетение за забава за периода от ******* г. до 01.12.2022 г.

В исковата молба е изложено, че на ******* г. “Крисяхт” ЕООД е закупило от „Тиди Импекс“ ЕООД движима вещ: **********, корпус номер :

*******. Продавачът „Тиди импекс“ ЕООД издал данъчна фактура № ******* Данъчната основа на продажбата била 88 000 лв., а начисления ДДС от продавача бил в размер на 17 600 лв. - обща стойност - 105600 лв. Сумата е заплатена от „Крисяхт“ ЕООД на „Тиди импекс“ ЕООД по банков път на *******г. На 01.07.2020 г. в град Никити, Гърция е подписан приемо предавателен протокол между продавача „Тиди импекс“ ЕООД и купувача – „Крисяхт“ ЕООД. С нея движимата вещ - моторната яхта - е била предадена на купувача. Ищецът подал молба по законовия ред на ЗДДС, за да си възстанови заплатения ДДС по тази данъчна фактура за покупката на движимата вещ. Издаден е Ревизионен акт № ******** от Ф.С.Й. - данъчен орган, възложил ревизията и Т.Н.В - ръководител на ревизията, с който е отказано правото на данъчен кредит по данъчна фактура № *********, издадена от „Тиди импекс“ ЕООД. Ревизионният акт е обжалван, но с Решение № 1200/09.08.2021г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ гр. София е потвърдил ревизионния акт. С решението е прието, че „Тиди импекс“ ЕООД незаконосъобразно е начислило ДДС върху тази продажба, защото по смисъла на ЗДДС тя е освободена доставка. Ответното дружество в съгласие със становището НАП издало 01.05.2021г. ДКИ /данъчно кредитно известие / № ******* към данъчна фактура № ********* След това - отново на 01.05.2021г. е издало нова данъчна фактура за продажбата – но този път само с данъчна основа от 88 000лв. и без начислен ДДС.

Ответникът започнал да връща на части парите за недължимо заплатения ДДС в размер от 17 600 лева, като плащанията постъпили по следния начин: на 02.07.2021 г. ответникът наредил по банков път на ищеца сумата от 4600 лв.; на 25.01.2022г. наредил по банков път сумата от 2000 лв.; на 04.05.2022г. наредил по банков път сумата от 2 000 лв.; на 03.10.2022г. , наредил по банков път сумата от 2000 лв. и на 01.12.2022г. - още 2 000 лв. В исковата молба се поддържа, че към момента на предявяване на исковете ответното дружество е възстановило сумата общо от 12 600 лева, представляваща недължимо заплатен ДДС, като за остатъка от 5000 лева се иска осъждането на ответника да заплати същия заедно с претенциите за обезщетение за забава.

2

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който е изложено, че не се оспорват твърдените в исковата молба факти. Сочи се, че ответното дружество с оглед влезлия в сила ревизионен акт на НАП за недължимост на ДДС по процесната покупко-продажба на моторна яхта е издало нова фактура и данъчно кредитно известие с периодични частични плащания, като не е получавало покани от ищеца за връщане на сумата.

Поддържа се, че цялата дължима сума в размер на 17 600 лева е заплатена, включително претендираната с исковата молба част от 5000 лева. По отношение на предявените искове за обезщетение за забава е направено възражение на основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД за изтекла погасителна давност.

Също така се оспорва размера на акцесорните искове. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски, като се има предвид също, че ответното дружество не било станало повод за завеждане на делото.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че на ******* г. “Крисяхт” ЕООД е закупило от „Тиди Импекс“ ЕООД движима вещ: **********, корпус номер : *******.

Не се спори, че „Тиди импекс“ ЕООД незаконосъобразно е начислило ДДС върху тази продажба, защото по смисъла на ЗДДС тя е освободена доставка, това се установява и от решение № 1200/09.08.2021 г. на директора на Дирекция ОДОБ София, с което е потвърден ревизионен акт ************ (л. 10 от делото пред СРС).

От представените писмени доказателства се установява, че „Тиди импекс“ ЕООД е издало на 01.05.2021 г. ДКИ /данъчно кредитно известие /№ ************* към данъчна фактура № ******* и на 01.05.2021г. е издало нова данъчна фактура за продажбата – но този път само с данъчна основа от 88 000лв. и без начислен ДДС.

Страните по делото не оспорват факта, че към момента на предявяване на исковете ответното дружество е възстановило на ищеца сумата общо от 12 600 лева, представляваща недължимо заплатен ДДС.

Установява се от платежно нареждане от 03.07.2024 г., че „Тиди импекс“ 3

ЕООД е превело по сметка на “Крисяхт” ЕООД спорната сума от 5000 лева, което обстоятелство е било отделено като безспорно между страните с протоколно определение от 17.12.2024 г.

По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като достоверно и компетентно изготвено. От същото се установява “Крисяхт” ЕООД е извършило плащането в размер на 105600,00 лв. по банков път на ******* г. от банковата сметка на дружеството в Банка ******************************** по банковата сметка на „Тиди импекс" ЕООД в Банка **********************. Осчетоводено е на ******* г. със следната счетоводна операция: Дт 401 Доставчици, партньор Тиди импекс ЕООД 105600,00 лв. Вещото лице посочва, че в счетоводството на ищеца са отразени следните плащания, отнасящи се до връщането на сумата от 17600 лв. от страна на „Тиди импекс" ЕООД, като недължимо заплатено ДДС по данъчна фактура № ******* от страна на „Крисяхт" ЕООД :

- на 02.07.2021 г. - 4600 лв., по вид документ: банково извлечение;

- на 25.01.2022 г. - 2000 лв., по вид документ: банково извлечение;

- на 04.05.2022 г. - 2000 лв., по вид документ: банково извлечение;

- на 03.10.2022 г. - 2000 лв., по вид документ: банково извлечение;

- на 01.12.2022 г. - 2000 лв., по вид документ: банково извлечение;

- на 03.07.2024 г. - 5000 лв., по вид документ: банково извлечение. По счетоводни данни, постьпилата сума в „Крисяхт" ЕООД от „Тиди импекс" ЕООД за периода от 02.07.2021 г. до 03.07.2024 г. възлиза на 17600,00 лв. В счетоводството на „Тиди импекс" ЕООД документа е осчетоводен на 01.05.2021 г. по сметка 709 Други приходи, на стойност -88000,00 лв. Начислен е ДДС продажби по сметка 4532 в размер на -17600,00 лв. По счетоводни данни, общо платената сума от страна на „Тиди импекс" ЕООД към „Крисяхт" ЕООД за периода от 02.07.2021 г. до 03.07.2024 г. възлиза на 17600,00 лв. В заключението се посочва, че по отношение на претендираното от „Крисяхт" ЕООД обезщетение за забава - дължимото обезщетение за забава за съответното плащане възлиза на:

1. За плащане на 02.07.2021 г. в размер на 4600,00 лв. - дължимо обезщетение за забава от ******* г. до 02.07.2021 г. е в размер на 475,37 лв.

4

2. За плащане на 25.01.2022 г. в размер на 2000,00 лв. - дължимо обезщетение за забава от ******* г. до 25.01.2022 г. е в размер на 321,69 лв.

3. За плащане на 04.05.2022 г. в размер на 2000,00 лв. - дължимо обезщетение за забава от ******* г. до 04.05.2022 г. е в размер на 376,70 лв.

4. За плащане на 03.10.2022 г. в размер на 2000,00 лв. - дължимо обезщетение за забава от ******* г. до 03.10.2022 г. е в размер на 461,15 лв.

5. За плащане на 01.12.2022 г. в размер на 2000,00 лв. - дължимо обезщетение за забава от ******* г. до 01.12.2022 г. е в размер на 493,93 лв.

6. За дължимите, но незаплатени 5000 /пет хиляди/ лева - дължимо обезщетение за забава от дата ******* г. до 29.04.2024 г. /датата на подаване на настоящата искова молба/ е в размер на 2128,66 лв. Дължимото обезщетение за забава от датата на подаване на исковата молба - 29.04.2024 г. до 03.07.2024 г. /датата, на която е посrьпило плащането от 5000 /пет хиляди/ лева/ е в размер на 126,36 лв.

Вещото лице сочи, че дължимото обезщетение за забава за съответното плащане и от датата, на която е издадено ДКИ ********** г. възлиза на:

1. За плащане на 02.07.2021 г. в размер на 4600,00 лв. - дължимо обезщетение за забава от 01.05.2021 г. до 02.07.2021 г. е в размер на 80,51 лв.

2. За плащане на 25.01.2022 г. в размер на 2000,00 лв. - дължимо обезщетение за забава от 01.05.2021 г. до 25.01.2022 г. е в размер на 150,01 лв.

3. За плащане на 04.05.2022 г. в размер на 2000,00 лв. - дължимо обезщетение за забава от 01.05.2021 г. до 04.05.2022 г. е в размер на 205,02 лв.

4. За плащане на 03.10.2022 г. в размер на 2000,00 лв. - дължимо обезщетение за забава от 01.05.2021 г. до 03.10.2022 г. е в размер на 289,47 лв.

5. За плащане на 01.12.2022 г. в размер на 2000,00 лв. - 01.05.2021 г. до 01.12.2022 г. е в размер на 322,25 лв. б. За дължимите, но незаплатени 5000 /пеrхиляди/ лева от дата 01.05.2021 г. до 03.07.2024 г. е в размер на 1823,90 лв. дължимо обезщетение за забава от дата 01.05.2021 г. до 03.07.2024 г. е в размер на 1823,90 лв.

При така установената фактическа обстановка и при съвкупната преценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

5

Съгласно Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. Всеки правен субект, който има правен интерес, може да се позове на нищожността на договора и да черпи изгодни правни последици от този факт. Тъй като порокът на договора в посочените случаи не може да бъде отстранен (по принцип), когато по него е била осъществена престация (от едната или от двете страни), следва да се проявят правните последици на чл. 34, вр. чл. 55 ЗЗД, понеже изначално липсва правно основание, оправдаващо даването.

Фактическият състав на претенцията за връщане на даденото без основание говори за получаване без основание, а за да бъде получено нещо се предполага, че преди това то трябва да бъде дадено. Става въпрос за конкретни активни действия, които водят до пряко имуществено разместване между даващия и получаващия, за разлика от чл. 59 ЗЗД, където имущественото разместване не се дължи на пряка предметна престация. Тези действия могат да са фактически, когато е налице начална липса на основание, но могат да бъдат и правни – в случаите на отпаднало основание, когато например се престира по договор, който впоследствие е развален или унищожен. Релевантен е моментът на получаването – към този момент между даващия и получаващия не е налице валидно задължение, част от съдържанието на валидно правоотношение, което да бъде погасено чрез даването.