Решение № 143 от 09.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. София, 09.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20211110126092 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „*****” ЕАД срещу АЛ. АЛ. АЛ. с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3708,93 лева, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: *****/ инсталация 4000445937 за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 11.02.2021г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 478,03 лева за периода от 15.09.2018г. до 01.02.2021г., както и сумата от 45,91 лева, представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва за забава от 11.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 7,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до 01.02.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8312/2021г. по описа на СРС, 31-ви състав.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като през процесния период е ползвал топлинна енергия на процесната стойност, но не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Твърди, че претенцията на ищеца не е конкретизирана по месеци, както и че не е посочено кога според ищеца настъпва изискуемостта на всяко вземане. Поддържа, че не е потребила топлинна енергия в количеството и за периода, претендирани от ищеца. Твърди, че Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, 1 на която се позовава ищецът, е отменена, а преди отмяната й редица разпоредби били обявени за нищожни, т.е. същите не били породили действие. Твърди, че в процесния апартамент липсват два радиатора. В тази връзка се твърди, че от исковата молба не става ясно как са били извършени изчисленията и дяловото разпределение. Оспорва доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебносчетоводни експертизи като неоснователни. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Б.“ ООД не е взел становище по основателността на предявените искове.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Предявените искове са допустими, като подадената искова молба отговоря на изискванията за редовност. Както е посочил съда в определението от 27.10.2021г. н е е необходимо за индивидуализацията на вземанията на топлопреносното предприятие да бъде направена разбивка на задълженията съобразно отделните прогнозни сметки и издадените изравнителни сметки, а е достатъчно да бъде посочена обща сума, претендирана за неплатена топлинна енергия за определен период, респ. сбор от мораторната лихва върху падежиралите месечни задължения. Такава индивидуализация в случая е налице. За редовността на исковата молба не е необходимо и разграничаване на претенцията по компоненти съответно за отопление на имот, сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, сума за топлинна енергия за БГВ и сума за мощност, както и сума за общите части на сградата. Поради което възраженията на ответника, касаещи редовността на исковата молба и заявените с нея претенции, са неоснователни.

По основателността на исковете съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на 2 топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на правото на собственост или на вещното право на ползване.

В конкретния случай с протоколно определение от 13.12.2021г. съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че АЛ. АЛ. АЛ. е собственик на процесния апартамент с оглед изричното нейно становище, че е собственик на апартамента и живее в него. С оглед на което ответникът е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове за заплащане на топлинна енергия в качеството й на собственик на имота, респ. страна в облигационното правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди.

От Констативен протокол № 1028 от 12.05.2015г., съставен за установяване на идентичност между номерацията на отделните имоти /апартаменти/ на адрес- ул. *** по нотариални актове, първична документация и номерацията на същите в информационната система на „*****“ ЕАД се установява, че апартамент № 21 с аб. № 39075 от информационната система на „*****“ ЕАД е идентичен с апартамент № 16, ет. 1 по първичен списък- л. 18-19 от делото.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от документите, представени от третото лице-помагач и от съдебно-техническата експертиза.

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че пълната отопляема кубатура на ап. 16 по док.т от м.09.1991г. е 131 куб. м. /имот 121 куб.м, припадаща се част от стълбища 10 куб.м./. Експертът е уточнил, че на определените дати за отчет на уредите за дялово разпределение в проц. бл. № 33, касаещи трите отчетни периода /2017г./2018г., 2018г./2019г. и 2019г./2020г./, съвпадащи напълно с исковия период, в ап. 21 /ап. 16/ не е осигуряван достъп, за което са съставени протоколи за неизвършен отчет. Уточнено е, че в имота е разпределяна топлинна енергия за отопление от един радиатор по МСРС поради неосигурен достъп и от сградна инсталация, за топла вода е разпределяна топлинна енергия по служебен разход за периода 2017г./2018г., а за отчетни периоди 2018г./2019г. и 2019г./2020г. разпределената топлинна енергия е по норма за разход за един обитател. От ответницата по делото не са представени възражения/рекламации/ до фирмата за дялово разпределение за разпределяната топлинна енергия през исковия период, ако е отправяла такива, и последвалите изравнителни сметки. Вещото лице е посочило, че топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е преминавал метрологични проверки през две години, относими към исковия период, като от ежемесечните му отчети са приспадани технологичните разходи на абонатната станция. От заключението се установява, че разпределянето на топлинна енергия през процесния период е за отопление- един радиатор по МСРС поради неосигурен достъп; от сградна инсталация – при отопляем обем на имота 131 куб.м. и за БГВ- за отчетен период 2017г./2018г. по прогнозна база 36 куб.м., за периоди 2018г./2019г. и 2019г./2020г. по норма за разход за един обитател поради неосигурен достъп. От заключението се установява, че за процесния 3 период сумите за потребена топлинна енергия са 3479,09 лева по прогнозно потребление и 166,28 лева за доплащане от абоната, тоест общо 3645,37 лева, в която сума не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива/междинни погасявания/прихващания/ и суми за услугата топлинно счетоводство.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума.

Експертът е посочил, че за процесния период прогнозно фактурираните суми за топлинна енергия са на обща стойност 3479,06 лева, по партидата на абоната изравнителните сметки за 3-те отоплителни периода била сума за доплащане в размер на 229,87 лева, осчетоводени в м.07.2018г., м. 07.2019г. и м. 07.2020г., като с изравнителните сметки не били погасявани задължения извън процесния период. Общо стойността на топлинната енергия била 3708,93 лева.

Съдът намира, че следва да кредитира на основание чл. 202 ГПК заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, като намира същото за пълно, компетентно и обективно дадено. Съгласно чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, отменена с Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., но действащата през процесния период, количеството топлинна енергия, определено по чл. 68, се разпределя между клиентите въз основа на изразходваните от тях количества гореща вода. Изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя: 1. по показанията на индивидуалните водомери за топла вода – когато на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имота на клиента са монтирани индивидуални водомери за топла вода и са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т.

4; 2. при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.

Във връзка с възраженията в отговора на исковата молба следва да бъде посочено, че с Решение № 8294 от 26.06.2020г., постановено по адм. дело № 14350/2019г. на ВАС, е оставена без разглеждане касационната жалба на Р. И. С. срещу Решение № 11603 от 31.07.2019г., постановено по адм. д. № 13721/2017г . от тричленен състав на ВАС, шесто отделение, и е прекратено производството по делото в тази част, както и е оставена без разглеждане частната жалба на Р. И. С. срещу Определение № 11485 от 26.07.2019г., постановено по същото дело, и е прекратено производството по делото в тази част. С горецитираното решение е отменено Решение № 11603 от 31.07.2019г., постановено по адм. д. № 13721/2017г. от тричленен състав на ВАС, шесто отделение, в частта, с която са обявени за нищожни по жалби на Р. И. С., В. В. К. и Н. И.а Г. чл. 61, ал. 2 и 4, чл. 63, ал. 2, т.

1, ал. 3 и 4, чл. 64, ал. 1, т. 3, ал. 2 и 3, чл. 67, чл. 68, ал. 2 и 3, чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8, чл. 71, ал. 2, 3, 4 и 5, чл. 72, ал. 2, 3 и 4, чл. 73 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и т. 6.4.1 и 6.7 о т Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна 4 собственост, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и вместо него са отменени като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 61, ал. 2 и 4, чл. 63, ал. 2, т. 1, ал. 3 и 4, чл. 64, ал. 1, т. 3, ал. 2 и 3, чл. 67, чл. 68, ал. 2 и 3, чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8, чл. 71, ал. 2, ал. 3, 4 и 5, чл. 72, ал. 2, 3 и 4, чл. 73 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и т. 6.4.1 и 6.7 о т Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката. В останалата част решението е оставено в сила. Т.е. горецитираното решение е постановено след исковия период /01.05.2017г. до 30.04.2020г./ и е неотносимо към същия, доколкото по арг. от чл. 195 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение /в случая 26.06.2020г./.