Решение № 3106 от 08.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3106 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20261100502338 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 22296/04.12.2025 г., постановено по гр.д. № 216/2024 г. на СРС, ГО, 141 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ - ОБЛАСТ СОФИЯ, БУЛСТАТ 831912591 и адрес: гр. София, район „ Триадица“, ул. „ Алабин“ № 22, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумите 262,34 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.03.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 66,20, представляваща мораторна лихва за период от 01.05.2021 г. до 28.05.2024 г., 6,54лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2021 г. до 31.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 2,30 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.05.2021 г. до 28.05.2024 г за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, бул.

Витоша № 18, помещения, аб.№ 4261, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 35408/2024 г. по описа на СРС, 141 състав.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в 1 първоинстанционното производство „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа се, че не се установява през исковия период имотът да е ползван от Фондация „Център за политическо развитие и демокрация“. Твърди се, че е без значение кой е ползвал процесния имот фактически, доколкото задължението за заплащане на топлинна енергия и за сключване на договор е на собственика на имота. Сочи се, че третите лица са задължени да заплащат топлинна енергия, но само когато сключат договор с топлопреносното предприятие, като в този смисъл е и ТР 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Въззиваемият Областната администрация на област София оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че не е ползвал процесния имот през исковия период, като същият е бил предоставен на Фондация „Център за политическо развитие и демокрация“. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски.

Третото лице – помагач Фондация „Център за политическо развитие и демокрация“ не е депозирал отговор на въззивната жалба. .

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените 2 количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатили. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил сключен между страните за процесния период. Съдът намира, че в случая не е налице облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на топлинна енергия съгласно сключен между страните писмен договор за процесния имот – топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, бул.Витоша №18, помещения, аб.№ 4261. По делото не се твърди такъв договор да е сключван. Ето защо и ответникът няма качеството потребител на топлинна енергия и правилата на раздел VI от глава X от ЗЕ не намират приложение.

В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е спестил разходи за доставената и ползвана топлинна енергия в процесния имот, на който е собственик. Обстоятелството, че процесният топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, бул.Витоша №18, помещения, аб.№ 4261, е държавна собственост и на основание чл.18 ЗДС е предоставен на Областен управител на Област София, не се явява спорно между страните.

По отношение на оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не се е съобразил с ТР 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС, което очертава случаите, в които трети лица са носители на задължението за заплащане на топлинна енергия към топлопреносното предприятие, съдът намира следното: постановеното ТР касае случаите само на доставка на топлинна енергия за битови нужди в хипотезата на наличие на вещен ползвател по силата на учредено ограничено вещно право на ползване или на титуляр на облигационно право на ползване. В случая се касае за доставка на топлинна 3 енергия за стопански нужди, като претенцията не се основава на облигационно правоотношение между страните, а на твърдение за настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответника, поради което и цитираното ТР в случая се явява неотносимо към предмета на спора.

В тази връзка следва да се посочи, че материално легитимиран да отговаря по предявения иск е този, който е ползвал топлинната енергия на адреса на процесния имот и който е следвало да заплати цената на тези услуги, с оглед което е настъпило както обедняването в правната сфера на ищеца, така и обогатяването в тази на ответника. По делото е представен Договор за наем на недвижими имот – частна държавна собственост в имот с адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 18, от 19.12.2017 г. за наем на същия недвижим имот, по силата на който ответникът е отдал под наем на третото лице – помагач Фондация „Център за политическо развитие и демокрация“ процесния недвижим имот за срок от 4 години. Предвид липсата на данни за преустановяване ползването на имота след изтичане нсрок за наем, въззивният съд приема, че след изтичане на неговия срок /19.12.2021 г./ същият се е трансформирал в безсрочен. Въз основа на тази констатация въззивният съд приема, че през целия процесен имот ползвател на имота е бил Фондация „Център за политическо развитие и демокрация“ с оглед обстоятелството, че в правомощието на наемателя е да ползва наетия имот. С оглед изложеното съдът приема, че ответникът не се е обогатила със стойността на доставеното количество топлинна енергия, доколкото не е ползвал процесния имот. Ето защо и предявеният иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД се явява неоснователен както по отношение на претенцията за потребна топлинна енергия, така и по отношение иска за заплащане на стойността на извършена услуга дялово разпределение. С оглед липсата на главен дълг, неоснователен се явява и искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху претенцията за потребена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на въззиваемия Областната администрация на област София следва да се присъдят разноски в размер от 100 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22296/04.12.2025 г., постановено по гр.д.

№ 216/2024 г. на СРС, ГО, 141 състав.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на Областната администрация на област София, ЕИК 831912591, с адрес: гр. София, ул. „Алабин“ №22, разноски в размер от 100 евро.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Фондация „Център за политическо развитие и демокрация“ на страната на въззиваемия Областната администрация на област София.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5