Решение № 40 от 14.02.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Враца, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20241400100473 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.

439 ГПК.

Постъпила е искова молба от С. Г. С., с ЕГН **********, от гр. Враца, *** срещу „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК 206858118, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. Люлин - 10, ул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.М.М. и Р.З.С..

В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист издаден на 04.10.2010 г. по описа на Районен съд - Враца по ч. гр. д. № 4389 от 2010 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение № 3224/04.10.2010 г. по чл. 417 от ГПК срещу „МЕГАКОРН" ЕООД, Г. С. Г. и С. Г. С., посочените длъжници са осъдени да заплатят солидарно на „АЛФА БАНКА" А. Е., дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство със седалище и адрес на управление в Република Гърция, гр. Атина, ул.

"Стадиу" № 40, чрез клона си с фирма „АЛФА БАНКА-КЛОН БЪЛГАРИЯ", с ЕИК 831694000, сумата от 21820,64 евро, представляваща главница по договор за кредит от 02.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2010 г. до окончателното й изплащане, просрочена лихва в размер на 1150,50 евро за периода от 22.02.2010 г. до 17.08.2010 г., включително, наказателна лихва в размер на 519,86 евро за периода от 18.08.2010 г. до 27.09.2010 г., включително, такса за обслужване на заемна сметка в размер на 15 евро за периода от месец март 2010 г. до месец август 2010 г., разноски за издаване на удостоверение за актуално съС.ие в размер на 15,00 лева, както и сумата от 1

909,89 лева юрисконсултско възнаграждение и сумата 919,77 лева - заплатена държавна такса. Изпълнително дело № 20247230400382 било образувано на 27.05.2024 г. от ЧСИ М.Н., с рег. № 723, с район на действие ОС – Враца, въз основа на постъпила молба с вх. № 6618/27.05.2024 г. от взискателя „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ"АД, въз основа на горепосочения изпълнителен лист. Взискателя придобил заявените пред ЧСИ вземания вследствие на извършени няколко поредни цесии от кредиторите по вземанията. В молбата за образуване взискателя посочил като изпълнителен способ да се извършат справки в БНБ за банкови сметки, трудови договори, пенсии, движими и недвижими имоти. Също така справка ЕСГРАОН, като при установяване на собственост и вземания да бъдат наложени запори/възбрани. Към молбата за образуване бил приложен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на гореописаното вземане. Видно от справка по изпълнителното дело № 20247230400382/2024 г. както и от отбелязванията върху гърба на изпълнителният лист, че производството се явява повторно образувано. Първото изпълнително дело било образувано по молба на „ЮроБанк България" АД през 2010 г. с № 319 от 2010 г. по описа на частния съдебен изпълнител М.Н. с район на действие ОС - Враца, вписан в регистър на ЧСИ под № 723. Последното действие по изпълнението по посоченото изпълнително дело срещу С. Г. С. било извършено на 03.02.2015 г. - наложена възбрана, като от тази дата започнала да тече новата 5 годишна давност за цялото вземане, която изтекла на 03.02.2020 г.. Погасителната давност между двете дати не била прекъсвана и не били осъществявани каквито и да е било действия по изпълнението. На 03.02.2020 г. била погасена по давност цялата претенция на взискателя. Срещу другия длъжник по изпълнителното дело - Г. С. Г., погасителната давност изтекла още по-рано, тъй като по изпълнително дело № 319 от 2010 г., последно изпълнително действие спрямо него било осъществено на 27.02.2012 г., а погасителната давност за цялото вземане изтекла на 27.02.2017 г.. Предвид гореизложеното ищеца предявява отрицателен установителен иск, като претендира постановяване на решение, с което да бъде призната за установена недължимостта по отношение на него сумите по гореописания изпълнителен лист.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове, по съображенията в исковата молба. Претендира разноски. В писмена защита излага обстоятелствени доводи в подкрепа на претенцията си за разноски.

В съдебно заседание ответника, в докладвана молба, признава иска. Възразява срещу присъждане разноски на ищеца, предвид че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признава иска, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Евентуално претендира при присъждане разноски на ищеца, същите да бъдат в разумен размер.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложеното изпълнително дело № 20107230400319, по описа на ЧСИ М.Н., с рег. № 723, с район на действие ОС – Враца, че същото е образувано на 29.12.2010 г., въз основа на постъпила молба от взискателя „АЛФА БАНК"АД, въз основа на 2 изпълнителен лист от 04.10.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 4389 от 2010 г., по описа на Районен съд - Враца и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3224/04.10.2010 г., издадена по ч. гр. д. № 4389 от 2010 г., по описа на Районен съд - Враца срещу длъжниците „МЕГАКОРН" ЕООД, Г. С. Г. и С. Г. С., които е разпоредено да заплатят солидарно на „АЛФА БАНКА" А. Е., дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство със седалище и адрес на управление в Република Гърция, гр. Атина, ул. "Стадиу" № 40, чрез клона си с фирма „АЛФА БАНКА-КЛОН БЪЛГАРИЯ", с ЕИК 831694000, сумата от 21820,64 евро, представляваща главница по договор за кредит от 02.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2010 г. до окончателното й изплащане, просрочена лихва в размер на 1150,50 евро за периода от 22.02.2010 г. до 17.08.2010 г., включително, наказателна лихва в размер на 519,86 евро за периода от 18.08.2010 г. до 27.09.2010 г., включително, такса за обслужване на заемна сметка в размер на 15 евро за периода от месец март 2010 г. до месец август 2010 г., разноски за издаване на удостоверение за актуално съС.ие в размер на 15,00 лева, както и сумата от 909,89 лева юрисконсултско възнаграждение и сумата 919,77 лева - заплатена държавна такса. С молбата за образуване на изпълнителното дело от 29.12.2010 г. взискателя „АЛФА БАНК" АД е поискал цялостно проучване имущественото съС.ие на длъжниците, налагане на запори и възбрани на имуществото, срещу което може да се насочи изпълнение и конкретно по отношение на ищеца - запор върху банковата му сметка в „АЛФА БАНКАКЛОН БЪЛГАРИЯ". Със запорно съобщение от 20.04.2011 г. е наложен запор върху банкови сметки на ищеца в „АЛФА БАНКА-КЛОН БЪЛГАРИЯ", като със съобщение от 02.05.2011 г. е отговорено от третото задължено лице, че няма такива сметки. Със запорно съобщение от 08.06.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от Мрежови експлоатационен район Монтана. Със запорно съобщение от 16.06.2011 г. е наложен запор върху ремарке на ищеца с рег. № ВР 0314 ЕА. С молба от 10.02.2012 г. взискателя „АЛФА БАНК" АД е поискал налагане на запори върху банковите сметки на ищеца във всички банки в страната, като със запорни съобщения от 24.02.2012 г. такива запори са наложени. С писмо от 04.06.2013 г. ЧСИ е уведомен от работодателя, че трудовото правоотношение на ищеца с Мрежови експлоатационен район Монтана е прекратено. С молба от 24.03.2014 г. взискателя „АЛФА БАНК" АД е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от „МЕГАКОРН-Т" ЕООД, като със запорно съобщение от 02.04.2014 г. такъв запор е наложен. С писмо от 15.04.2014 г. ЧСИ е уведомен от работодателя, че трудовото възнаграждение на ищеца е в рамките на несеквестируемия минимум, поради което не може запора да бъде изпълнен. С молба от 15.12.2014 г. взискателя „АЛФА БАНК" АД е заявил, че ищеца получава трудово възнаграждение над несеквестируемия минимум и е поискал повторно налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от „МЕГАКОРН-Т" ЕООД със съответното предупреждение за третото задължено лице, като със запорно съобщение от 03.02.2015 г. исканията на взискателя са изпълнени. С писмо от 23.02.2015 г. ЧСИ е уведомен от работодателя, че трудовото възнаграждение на ищеца е в рамките на несеквестируемия минимум, поради което не може запора да бъде изпълнен. С молба от 3

05.05.2016 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е заявило по изпълнителното дело желание производството да продължи с участието му като взискател, поради придобиване процесното вземане, по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие сключен с „АЛФА БАНК" АД. По молба от 26.11.2018 г. от пълномощника на длъжниците, ЧСИ с постановление от 03.12.2018 г. е прекратил изпълнителното дело, поради неизвършване в продължение на две години от взискателя на изпълнителни действия и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело от 03.12.2018 г. е връчено на взискателя на 05.12.2018 г. и като необжалвано е влязло в сила на 12.12.2018 г..

Установява се от приложеното изпълнително дело № 20247230400382, по описа на ЧСИ М.Н., с рег. № 723, с район на действие ОС – Враца, че същото е образувано на 27.05.2024 г., въз основа на постъпила молба от взискателя „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ"АД, въз основа на изпълнителен лист от 04.10.2010 г., издаден по ч. гр. д.

№ 4389 от 2010 г., по описа на Районен съд - Враца и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3224/04.10.2010 г., издадена по ч. гр. д. № 4389 от 2010 г., по описа на Районен съд - Враца срещу длъжниците „МЕГАКОРН" ЕООД, Г. С. Г. и С. Г. С., които е разпоредено да заплатят солидарно на „АЛФА БАНКА" А.

Е., сумите предмет на изпълнително дело № 20107230400319, по описа на ЧСИ М.Н., с рег.

№ 723. С молбата за образуване на изпълнителното дело от 27.05.2024 г. взискателя „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ"АД е поискал извършване на справки за длъжника - ищец за банкови сметки, трудови договори, пенсии, движими вещи, недвижими имоти, ЕСГРАОН, както и налагане на запори и възбрани при установяване на съответната информация от справките.

Представени са с молбата за образуване на изпълнителното дело договори за цесия с предмет процесните вземания между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /цедент/ и "С.Г.ГРУП" ЕАД /цесионер/ и между "С.Г.ГРУП" ЕАД /цедент/ и „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" АД /цесионер/. Със запорно съобщение от 05.06.2024 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника - ищец. С разпореждане от 01.11.2024 г. ЧСИ е спрял изпълнителното производство поради допуснато обезпечение на предявен от длъжника иск.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на предявените обективно съединени отрицателни установителни искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК, предполага установяването от ищеца на изгодните за него твърдени в исковата молба положителни факти, на които основава доводите си, включително, че в описаният в исковата молба период е изтекъл предвиденият в закона срок и вземането е погасено по давност.

С т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата, ВКС прие, че давността се прекъсва по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД с предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, между които са: насочването на изпълнението чрез 4 налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Със същото тълкувателно решение, ВКС прие, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.. Прие се със същото тълкувателно решение, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи), поради което бе прогласено, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило сила.