Определение № 704 от 13.08.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 704 гр. София , 13.08.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мирослава Тодорова

Христинка Колева

Силвия Тачева като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20211100602316 по описа за 2021 година Постъпила е частна жалба от Д. Н. Д., подсъдима по н.ч.х.д. № 20939/19 г. на СРС, НО, 122 състав, срещу определение на СРС, НО, 122 състав, по същото дело, с което е върната жалбата й, депозирана на 22.03.2021 г. срещу постановената на 15.12.2020 г. присъда.

В частната жалба се изтъква, че определението за връщане на жалбата срещу протеста е неправилно и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че присъдата е била обявена в отсъствие на подсъдимата, поради което тя не е могла да научи за нея, за да я обжалва в срока по чл. 319 НПК. Присъдата била връчена на жалбоподателката на 19.03.2021 г. от служител на 4 РУ-СДВР, поради което тя счита, че от тази дата е започнал да тече срокът й за обжалване.

Въззивният съд, като прецени изложените в частния протест доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира следното.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по частна тъжба, подадена от Б.Н.Ц. срещу Д. Н. Д.. С разпореждане от 2.03.2020 г. съдия-докладчик при СРС е дал ход на делото, като е квалифицирал твърдяното в тъжбата престъпление по чл. 182, ал. 2 НК.

Подсъдимата Д. Н. Д. е била нередовно призована за съдебните заседания на 8.07.2020 г., 23.07.2020 г., 4.11.2020 г., в които ход на делото не е даден, като съдът е положил безуспешни усилия да я издири на известните адреси в Национална база „Данни население“, чрез мобилните оператори, чрез справка за осигурителни правоотношения в НОИ, чрез справка от НАП, от която е установил, че адресът за 1 кореспонденция с приходната администрация, деклариран от подсъдимата, е в гр.

Варна, бул. „****, на който адрес е изяснено от длъжностното лице по призоваването, че тя не живее. Съдът е призовал подсъдимата и от адрес в гр. София, ул. „Траянови врата“, като е докладвал, че е търсена многократно за всяко заседание, но не е открита.

На този адрес жалбоподателката твърди в процесната частна жалба, че на 19.03.2021 г. е получила препис от присъдата от полицейски служител. Съдът е изяснил и това, че след 21.01.2020 г. няма данни подсъдимата да е напускала страната.

Първоинстанционният съд е назначил на подсъдимата служебен защитник – адв. Х.Ч., и с негово участие в съдебното заседание 15.12.2020 г. е приел, че са извършени всички процесуални действия за издирването на подсъдимата, и е дал ход на делото в нейно отсъствие. В същото съдебно заседание е даден ход на съдебното следствие и то е било приключено, след което е даден ход на съдебните прения, след приключването на които районният съд е постановил присъда, публично обявена същия ден.

С присъдата подс. Д.Д. е била призната за виновна по обвинението й по чл. 182, ал. 2 НК и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв., като са й възложени и направените по делото разноски.

При обявяването на присъдата съдът е съобщил публично, че тя подлежи на обжалване на основание чл. 319 НПК в 15-дневен срок, считано от същия ден – 15.12.2020 г., пред СГС.

В този срок по делото не е постъпила жалба от никоя от страните.

Районният съд е приел, че присъдата е влязла в законна сила на 31.12.2020 г. и е предприел действия за нейното изпълнение.

На 22.03.2021 г. е подадена въззивна жалба от Д.Д. срещу присъдата.

С обжалваното в настоящото производство определение от 9.04.2021 г. районният съд на основание чл. 323, ал. 1, т. 2 НПК е върнал жалбата като подадена извън законоустановения срок за обжалване.

Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на материалите по делото, намира, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 319, ал. 1 НПК жалбата срещу постановената от първата съдебна инстанция присъда се подава в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата.

2

Това означава, че в процесния случай срокът за обжалване е изтекъл на 30.12.2020 г., тъй като жалбоподателката не направила искане за възстановяване на срока по чл. 186, ал. 1 НПК.

Констатирането на факта на изтичане на законоустановения срок е достатъчно, за да се приеме, че жалбата на подсъдимата е недопустима, тъй като е подадена извън срока за надлежно упражняване на правото на обжалване, което представлява основание по чл. 323, ал. 1, т. 2 НПК за нейното връщане. В този смисъл както правните съображения, така и изведеният въз основа на тях краен извод от районния съд са правилни.

Действително първоинстанционото производство срещу жалбоподателката е проведено в нейно отсъствие, като районният съд е счел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК, защото е приел за установено, че местоживеенето на подсъдимата в страната не е известно и след щателно издирване тя не е могла да бъде открита, за да бъде призована. В случай че подсъдимата твърди, че преценката на районния съд е незаконосъобразна и в съдебния процес срещу нея са били допуснати съществени процесуални нарушения, тя разполага с правна възможност да сезира компетентния орган да поиска възобновяване на делото по реда на глава трийсет и трета на НПК.

Мотивиран от изложеното, Софийският градски съд, 3 въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 122 състав, от 9.04.2021 г. по н.ч.х.д. № 20393/2019 г., с което е върната депозираната на 22.03.2021 г. жалба на Д. Н. Д. срещу постановената по същото дело на 15.12.2020 г. присъда.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4