Определение № 205 от 29.04.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. В., 25.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело № 20241300500011 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Подадена е молба №969/22.03.2024г. от ищеца Д. Л. Д. за изменение на решение № 33/06.03.2024г., постановено по делото, в частта на разноските.

Излага се в молбата, че неправилно е присъдено адвокатско възнаграждение на ответника, тъй като от същия не бил представен списък за разноски, което било абсолютна процесуална предпоставка за присъждане на разноски по делото.Сочи се, че спорът е трудовоправен, и ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски. Позовава се и на решение по дело С- 438/22 г. на СЕС, тъй като делото не представлява такова с фактическа и правна сложност и уговоР.я размер на възнаграждението не е задължителен за съда, съгласно решението.Иска се решението в тази част да бъде изменено.

От ответника е постъпил отговор. Излага се в същия, че молбата е неоснователна, а решението в тази част е законосъобразно, правилно и обосновано. Сочи, че представянето на списък по чл.80 ГПК не е абсолютна предпоставка за присъждане на разноски. Излага, че уговореното и платено от ответника адвокатско възнаграждение е в минимален размер, с оглед защитавания материален интерес, както и че не е направена преценка за евентулните негативни последици при потвърждаване на

1 първоинстанционното решение. Моли молбата да бъде оставена без уважение.

Като взе предвид молбата и отговора, и изложените от страните правни доводи, съдът намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248 ГПК и е допустима.

С решение № 33/06.03.2024г., постановено по делото, е потвърдено Решение № 669/20.10.2023г по г.д.№ 20221320100014/2022г. по описа на Районен съд – В., с което е отхвърлен предявеният от Д. Л. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. В.против ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ - гр. В. иск за заплащане на сумата от 10 000.00 лева за периода 01.04.2020 г. - 31.10.2020 г. и за периода 01.12.2020 г. - 15.02.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяването на иска - 07.01.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща допълнително възнаграждение на медицински и немедицински персонал, участвал пряко при обслужване на болни с коронавирус или със съмнения за такъв, в изпълнение на проект BG05M90P001-1.099-0001 „Подкрепа на работещи в системата на здравеопазването в условията на заплаха за общественото здраве от COVID -19“ на Министерство на здравеопазването и същата е осъдена да заплати и разноски по делото на ответната страна в размер на 830.00 лева адвокатско възнаграждение..

С въззивното решение, Д. Л. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. В. е осъдена да заплати на ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ - гр.

В., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300.00 лева.

В производството пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззиваемата страна е представил отговор на въззивната жалба и се е явил в проведеното открито съдебно заседание.

В същото съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника не е направено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна или несъответствието му с положения труд от адвоката или други възражения касаещи адвокатското възнаграждение.

При тези факти, съдът намира, че доводите на молителя са неоснователни. Присъждането на разноските на страните не предполага 2 задължение за представяне списък по чл.80 ГПК. Както самият текст сочи, непредставянето на списък води до загуба на правото на страната, непредставила списък по чл.80 ГПК да иска последващо изменение на решението в частта на разноските, и то за направени от същата страна и неприсъдени с решението такива, какъвто не е настоящия случай.

Доводът, че жалбоподателката е освободена от такси и разноски също е неоснователен. В хипотезите на чл.83 ГПК, се касае за разноските и таксите дължими към съда за разглеждане на делото -за ДТ, възнаграждения на вещи лица и свидетели, затова и ал.3 на чл.83 ГПК предвижда внасянето им в този случай от бюджета на съда.Разноските, направени от другата страна за адвокатско възнаграждение се дължат от страната, чиято претенция е отхвърлена . Адвокатското възнаграждение не е част от таксите и разноските по производството – чл.78, ал.1 ГПК.

Съгласно решение по дело С- 438/22 г. на СЕС, решение на сдружение на предприятия, с което се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС (решение от 23 ноември 2017 г., ЧЕЗ Е. Б. и Ф. И., C‑427/16 и C‑428/16, EU:C:2017:890, т.

51).В тази връзка, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

В случая, съдът при присъждане на разноските не се е позовал на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а на установените с договора за правна защита и съдействие разноски за адвокатско възнаграждение. Размерът на уговореното от страните възнаграждение съответства на претендираното от ищеца срещу ответника вземане за 10 000 лева главница, ведно със законната лихва върху същото.

Присъденото адвокатско възнаграждение осигурява дocтoйнo зaплaщaнe нa aдвoĸaтcĸия тpyд, cъoтвeтcтвaщo нa пoлoжeнитe ycилия и пoeтитe oт 3 aдвoĸaта oтгoвopнocти, вĸлючително и имyщecтвeни тaĸивa, чиито интереси в случая са адекватно защитени.

Изложените доводи в молбата на въззивника не обосновават изменение на решението в частта на разноските.

С оглед изложеното ,намира че молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Л. Д. за изменение на решение № 33/06.03.2024г., постановено по гр.д.№ 11/2024г. по описа на ВОС , в частта на разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - С., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от определението да се връчат на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4