Решение № 260132 от 14.04.2021, Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№

260132 14.04.2021 година гр. Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД

ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав на десети март две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : АННА П.

ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

С участието на секретаря…………………М* С*..…..……………….

И прокурора ……………………..………….…………….……………………… като разгледа докладваното от ….съдия

П.…..…….….………………..

Въззивно гражданско дело …….№ 71……. по описа за 2021 година………,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260088/28.09.2020 година, постановено по гр.д. № 2091/2019 година РС Хасково е осъдил „Булсатком" ЕАД - София да заплати на К.Б.П. и С.П. *** сумите от по 26 710,14 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от смъртта на сина им М* С* П., починал на 28.07.2018 г. в резултат на трудова злополука, случила се същия ден, около 9,30 ч. в с. П*, общ. Х*, приета за такава с разпореждане № 22409/ 10.09.2018 г. на НОИ - ТП – С*, ведно със законната лихва от датата на увреждането 28.07.2018 г. до окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от по 100 000 лева исковете са отхвърлени като неоснователни. С оглед изхода на делото дружеството-ответник е осъдено да заплати на К.Б.П. и на С.П.П. сумата от общо 934,85 лева за двамата, представляваща деловодни разноски. В същото време, ищците К.Б.П. и С.П.П. са осъдени за заплатят на „Булсатком" ЕАД сумата от общо 4 397,39 лева, представляваща деловодни разноски. Дружеството-ответник е осъдено да заплати по сметка на Районен съд - Хасково деловодни разноски в общ размер на 2 868,82 лева, от които - 2 136,82 лв. за държавни такси и 732 лв. за вещи лица; както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им - и сумата от още 5 лева за държавна такса.

Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.

К.Б.П. и С* П.П. подават въззивна жалба чрез упълномощен адвокат Г.П., като атакуват решението в частта, в която исковете са отхвърлени за разликата над 26710,14 лева до 50 000 лева (всеки иск).

Въвеждат оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Оспорват доводите на съда за приложение нормата на чл. 201 ал. 2 от КТ, като твърдят, че в случая не се касае за груба небрежност, която да обоснове извода, че пострадалият е допринесъл за процесната трудова злополука.

Считат, че съдът в недостатъчна степен е ценил приетия като доказателство Протокол № 5103-26-12 от 24.08.2018 година на НОИ–ТП-Х* за резултатите от извършеното разследване на трудовата злополука. И в частност – изводите на комисията, че допуснатите нарушения били само от страна на работодателя, в това число, че не били спазени правилата при инструктиране, работникът бил допуснат до самостоятелно извършване на работа без да е бил обучен подходящо, без да е притежавал необходимата трета квалификационна степен и без да е бил съответно екипиран. Освен това, ответникът не бил представил доказателства за това – как точно следвало да бъде облечен пострадалият работник, поради това доводите му, че пострадалият се явил за извършване на работа в неподходящо облекло, били неоснователни. Въззивниците настояват, че изводите на комисията, съставила протокола за трудовата злополука, намират опора в заключението на назначената по делото експертиза. От друга страна, от заключението на експертизата и от събраните по делото доказателства не било установено – както точно действал пострадалият, пристъпвайки към отстраняване на аварията. А от показанията на св. С* по-скоро следвал изводът, че пострадалият използвал фазомера, но по някаква причина не успял да установи офазяването. Освен това, от събраните по делото доказателства се установявало, че в задълженията на монтьори не влизала проверка – дали свързването на инсталацията в обекта е извършено правилно и дали е извършено зануляването.

Процесното съоръжение на Булсатком било монтирано в обекта на абоната много преди инцидента, така че по законите на физиката се очаквало в кутията да има 24 волта прав ток – напрежение, което нямало да бъде усетено нито при докосване с голи ръце, нито с помощта на фазомер. Вместо това там протичало напрежение 230 волта в резултат на неправилно свързване в ел.система на абоната, за което пострадалият в качеството му на монтьор към ответното дружеството нито е могъл, нито е бил длъжен да знае. Въззивниците настояват, че не всяка форма на вина, а само грубата небрежност е правнорелевантна за допустимостта на компенсацията по реда на чл. 201 ал. 2 от КТ. Считат, че изводът на районния съд за наличие на такава груба небрежност се базира само на предположения, но не и на категорични доказателства. Поради това, както и поради безспорно установени нарушения на самия работодател на правилата за безопасен труд, не следвало да бъде приета груба небрежност от страна на пострадалия работник. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, молят съда да отмени първоинстанционния акт в обжалваната му част и да уважи предявените искове в размер на по 50 000 лева за всеки от тях. Претендират и деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемото дружество оспорва подадената от К. и С. П* жалба, с доводи за неоснователност. В същото време „Булсатком“ ЕАД – С** подава насрещна въззивна жалба, с която прави искане за отмяна на решението в частта, в която исковете са уважени. Считат, че справедливият размер на обезщетенията и на двамата родители на загиналия е от по 100 000 лева. В същото време, следвало да се приеме съпричиняване в размер на 70%, тъй като основната причина за настъпването на трудовата злополука било поведението и действията на самия работник. Той пренебрегнал задължението да пази себе си, не проявил нужното внимание при работа в опасна среда, макар че имал нужните зания, подготовка и квалификация. Бил длъжен да използва фазомер или мултицет, но не спазил технологичния порядък при отстраняване на работата по процесната повреда. На следващо място, той не носил подходящо работно облекло и поради това се достигнало до затваряне на електрическата верига и от там – до злополуката. Ето защо размерът на обезщетенията следвало да бъде намален с размера на съпричиняването.

В с.з. пред ХОС К. и С. П* се представляват от адв. П., която поддържа въззивната жалба и оспорва насрещната такава. Поддържа въведените с въззивната жалба оплаквания и искания. Прави възражение за прекомерност за заплатеното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

„Булсатком“ ЕАД се представлява от адв. Д*, която поддържа насрещната въззивна жалба с всички направени оплаквания и искания. Оспорва въззивната жалба на насрещната страна. Акцентува, че решението е постановено свръхпетитум, тъй като районният съд започнал за изчислява обезщетението от 300 000 лева, при положение, че исковата претенция била за 200 000 лева.

Претендира разноски по делото.

Хасковският окръжен съд, като прецени изложените от страните доводи и направените възражения, въз основа на доказателствата по делото приема следното:

Депозираната въззивна жалба от

К.Б.П. и С.П.П. е редовна, подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лица с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Насрещната жалбата от „Булсатком“ ЕАД е допустима, но неоснователна.

РС-Хасково е сезиран със субективно съединени искове от К.Б.П. и С.П.П. против „Булсатком" ЕАД – София с правно основание чл. 200 ал. 1 от КТ. Няма спор по делото и това се установява със събраните по делото доказателства – ищците са родители и законни наследници на починалия на 28.07.2018 година при трудова злополука техен син М* С* П.. Не се спори и относно това, че М* П. е работил по трудов договор в предприятието на дружеството-ответник, на длъжност "*", с място на работа – Х* – ТВ, неговите задължения, трудовата квалификация, проведените обучения и инструктажи. По несъмнен начин е установена причината за смъртта, фактът, че злополуката е призната за трудова по установения в закона ред, както и че ЗД „Евроинс" АД по застраховка „Трудова злополука" е изплатило на ищците в настоящото производство сумата от общо 101 579,72 лева. В тази насока районният съд е изложил обстойни фактически изводи, към които ХОС се присъединява, без нужда да се преповтарят и в тази част препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 от ГПК.

Обстоятелствата, при които е станала злополуката, са установени от събраните по делото писмени доказателства, в това число протокол № 5103-26-12/24.08.2018 година на НОИ - ТП – Х* и разпореждане № 22409/10.09.2018 година на НОИ – ТП – С*, влязло в законна сила, издадени след извършено разследване на процесната злополука, гласни доказателства – показанията на св.

Р* С* С*, както и от заключението на комплексна съдебна електротехническа и медицинска експертиза, чието заключение ХОС също приема като компетентно и безпристрастно дадено в по-голямата му част. От съвкупния анализ на доказателствения материал се установява по несъмнен начин характеристиката на работата, извършвана от наследодателя на ищците преди злополуката, проведени инструктажи на починалия – начален, периодични, както и извънреден на 04.07.2018 година, както и запознаването му с оценката на риска и програмата за намаляване и контролиране на риска, съгласно чл.19 ал.1 от ЗЗБУТ. Пострадалият е имал придобита втора квалификационна група и се допускал до работа в електрически уредби и мрежи с напрежение 1000 V. В същото време е установено, че на процесната дата пострадалият и колегата му П* Т* П. били изпратени за отстраняване на авария по оборудване за предоставяне на интернет услуга на абонат в с. П*, като част от оборудването било закрепено на бетонов стълб от електропреносната мрежа, на около 3 м височина, в близост до дома на абоната Т* С* Т*. Достъп до кутията, в която било монтирано оборудването, можел да се осъществи посредством стълба с дължина около 4 м. Оборудването се състояло от адаптер от 220V на 24V с два изхода за кабел, включено към контакт 220V /част от елекрообзавеждането на жилището на абоната/, като към единия изход бил включен кабел тип FTR, който съдържал 8 броя проводници. По по 4 броя тези проводници трябвало да протича постоянен ток от 24V при нормални експлоатационни условия. Кабелът бил свързан с антенното устройство /закрепено за бетонен стълб от електропреносната мрежа/ с разклонение /преди това/ от адаптер от 24V на 12V, а от там през букса до сюич-устройството, поместени в ПВЦ-кутия, закрепена на същия стълб на височина около 4 м от основата му и 1,5 м под антенното устройство. Пострадалият отворил тази ПВЦ- кутия и при опит да извърши обичайните действия бил поразен от ел. ток, вследствие на което паднал на земята от стълбата. Дотук обстоятелствата, при които е станала трудовата злополука, са безспорни.

От заключението на експертите, изслушани в първоинстанционното производство, става ясно, че М* С* П. е починал вследствие на удар от електрически ток по време на работа върху стълба. За това свидетелствали специфичните белези, установени при обследването и аутопсията на тялото от съдебен лекар. Травматичните промени по тялото на пострадалия били в следствие на падането от стълбата на земята, но те нямали отношение към настъпването на смъртта, тъй като били получени след спирането на сърдечната дейност на М* от токовия удар. В случая разклонителната кутия била монтирана на железен стълб, по кабела от двугнездовия контакт в стаята на абоната, тригнездовия удължител, адаптера по осем жилния кабел, достигал електрически потенциал от 230 Волта. Същевременно стълбата била положена върху земната повърхност с влажна трева, в близост до канавка за оттичане на дъждовна вода. Пострадалият, облечен с тениска, къси панталони и маратонки, се качил на стълбата, за да отстрани повредата по интернет услугата на абоната, премахнал капака на кутията и докоснал офазените проводници, идващи от кабела на ответника от абоната. Коленете му били опрени в металната стълба, което затворило веригата - офазена кутия /ел.потенциал 230 Волта/, ръка, тяло, колене, стълба, земя. При протичане на ел.ток през човешкото тяло за 1 секунда при стойност на силата на тока от 100 до 5000 тА, настъпвала смърт. През тялото на пострадалия е протекъл ток със стойност 230 тА, който е причинил смъртта му. Заключението на експертите потвърждава изводите на комисията към НОИ, извършила разследването на трудовата злополука: на работника било наредено да отстранява повреда, без да има право да работи по стълбова линия, за което се изисквала трета квалификационна група.

Разпечатката съдържа 33 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e1d0eda-0842-47af-8cbf-08c97abb14b5