Определение № 2058 от 22.12.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2058 гр. Бургас, 22.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20212100502043 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК и е образувано по частната жалба на Е.С.Ч. и Д. В. Ч., двамата от гр. ***, чрез процесуалния им представител адв.Г.Михов от АК Бургас, против определението от 06.10.2021 г. по гр.д.2284/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели – ищци по първоинстанционното дело, за изменение на решение № 261043/02.08.2021 г. в частта на разноските.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно. По-конкретно се твърди, че по делото е било направено изрично искане за присъждане на разноски, поради което съдът е дължал произнасяне по това искане дори и при преценка на съда, че разноски по делото не следва да се присъждат. Сочи се още, че в решението липсват каквито и да било мотиви относно кое съдът е намерил за съразмерно и кое е компенсирал. Твърди се, че по делото има извършени множество разноски от ищците, вкл. в производство по обезпечаване на доказателства, а в съдебния акт липсва произнасяне, какъв е възприетия размер на разноските на ищците, съответно на ответниците, за да се прецени тяхната съразмерност. На следващо място се твърди, че ако съдът е приел, че по уважения иск се дължат разноски в полза на ищците, а по отхвърления - в полза на ответниците, не е ясно извършването на кои разноски съдът е причислил към кой да е от исковете. На последно място се твърди, че в определението и в решението на съда се съдържа своеобразна препратка към възприетата от съда крайна необходимост, като без да е изразено изрично, съдът мотивира освобождаването на ответницата от разноски именно с периода на времетраене на крайната необходимост. Твърди се, че в ГПК, когато се касае за разноски такава възможност не съществува. Излагат се подробни съображения.

Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на определение, с което се допуска изменение на решението по делото в частта на разноските и присъждане на ищците на съдебни разноски за първоинстанционното производство, както и за производството по обезпечаване на доказателства.

В предоставения й срок ответницата по първоинстанционното дело и по частната жалба – А.Г.Я., не е представила писмен отговор на жалбата.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ 1 на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна.

С решение № 261043/02.08.2021 г. по гр.д.2284/2020 г. на БРС е уважен искът на частните жалбоподатели по чл.109 ЗС и ответницата А.Г.Я. е осъдена да демонтира спирателния кран на централния вертикален щранг за студена вода в банята/тоалетната на ползваното от нея жилище – СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, находящ се на адрес гр.*** ул.*** № ** ет.** и да възстанови водоподаването към собствения на ищците СОС с идентификатор *** в същата сграда. Със същото решение е отхвърлен искът на частните жалбоподатели за осъждане на ответницата Я. да заплати на ищците сумата от 200 лв, частично от 1 500 лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на преустановяването от нейна страна на водоподаването към собствения им, описан по-горе недвижим имот, под формата на пропуснати ползи, в това число: 598.85 лв. за 13 броя отменени резервации на нощувки, една на 08.02.2020 г. на стойност 72.60 лв., шест на дати от 25.02. до 02.03.2020 г. на обща стойност 262 лв. и още шест на дати от 09.03. до 14.03.2020 г. на обща стойност 264.25 лв., частично за 79.84 лв., и 901.15 лв. за 17 нощувки, които биха реализирали извън тях, за времето от 08.02. до 20.05.2020г. – частично за 120.16 лв., ведно със законната лихва считано от 20.05.2020г. до окончателното плащане. В диспозитива на решението си съдът не се е произнесъл по разноските, а в мотивите е посочил, че „по съразмерност и компенсация страните не си дължат разноски една на друга“.

Настоящият състав приема, че при уважаването на първия от предявените от ищците искове и отхвърлянето на втория, на ищците следва да се присъдят съдебни разноски съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в размер на общо 975 лв за първоинстанционното производство и общо 520 лв за производството по обезпечаване на доказателства по ч.гр.д.949/2020 г. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че в първоинстанционното производство ищците са направили разноски както следва: 130 лв общо – за заплатена държавна такса, 500 лв общо за заплатено възнаграждение на вещо лице по СТЕ, 850 лв – адв.възнаграждение, от които от държавната такса и адв.възнаграждение следва да се присъди половината от сторените разноски, предвид наличието един уважен и един отхвърлен иск. Разноските за СТЕ следва да се присъдят изцяло, тъй като експертизата касае изцяло уважения иск по чл.109 ЗС. Разноските за производството по обезпечаване на доказателства по ч.гр.д.949/2020 г. на БРС следва да се присъдят изцяло, тъй като доказателствата касаят иска по чл.109 ЗС.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определението от 06.10.2021 г. по гр.д.2284/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на Е.С.Ч. и Д. В. Ч. – ищци по първоинстанционното дело, за изменение на решение № 261043/02.08.2021 г. в частта на разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 261043/02.08.2021 г. по гр.д.2284/2020 г. по описа на Бургаски районен съд в частта на разноските, като:

2

ОСЪЖДА А.Г.Я., ЕГН **********, от гр.*** ул.*** №** ет.*, да заплати на Е.С.Ч. с ЕГН ********** и Д. В. Ч. с ЕГН **********, двамата от гр. ***, ул.*** № ** ет.*, съдебни разноски за производството по гр.д.2284/2020 г. по описа на БРС в размер на общо 975 лв (деветстотин седемдесет и пет лева) и общо 520 лв (петстотин и двадесет лева) за производството по обезпечаване на доказателства по ч.гр.д.949/2020 г. на БРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3