Определение № 736 от 20.08.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 736 гр. Пловдив , 19.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светлана Ив. Изева

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20215300501866 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.419 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от СВ. Л.. П. чрез адв.

С.М. М. Х., против разпореждане №60513/18.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. №11752/20 г. по описа на РС Пловдив, V гр. състав, с което е постановено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление град София, ул.

Московска №19, против О. А. Д. и С. Л. П. за солидарно осъждане на ответниците да заплатят следните суми: 46379.32 лв. главница, дължима по договор за жилищен кредит от 17.12.2008 г.; 3104.15 лв. – неплатена договорна възнаградителна лихва за периода от 24.08.2019 г. до 28.06.2020 г.;

20.59 лв. – санкционна лихва за периода от 19.06.2017 г. до 28.06.2020 г.;

1017.76 лв. – обезщетение за забава за периода от 29.06.2020 г. до 15.09.2020 г.; 280.16 лв. – такса подновяване на договорна ипотека; 131.29 лв. – застраховка обезпечение и заемни такси в размер на 120 лв., представляващи разходи по изискуем кредит и 567.17 лв. – такса за управление на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.09.2020 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 1032.41 лв. и 1 юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Издадена е въз основа на разпореждането заповед №5175/18.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Постановено е да се издаде изпълнителен лист за сумите, за което да се направят надлежни бележки върху представените документи – извлечение от счетоводните книги на банката и върху заповедта за незабавно изпълнение. Издаден е и изпълнителен лист.

Жалбоподателят С.П. намира атакуваното разпореждане за неправилно, като твърди, че представеното със заявлението по чл.417 от ГПК извлечение от сметка не е редовно от външна страна, тъй като банката неправилно не е отнесла към погасените месечни вноски пет плащания в общ размер на 1020 лв., направени съответно на 03.09.2019 г.; 24.09.2019 г.;

17.10.2019 г.; 18.11.2019 г. и 29.11.2019 г. Издаденото разпореждане следвало да се отмени, а изпълнителния лист - да се обезсили, тъй като са посочени неверни твърдения и факти и грешни извлечения от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД. Не се удостоверява изискуемостта на задължението, а превеждането на суми оборва становището на банката за предсрочна изискуемост на кредита. Представените извлечения от сметки не доказват наличие на определени по размер и изискуеми парични задължения, съответно – не са годни да послужат като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Иска се отмяна на разпореждането и вместо него да се постанови определение, с което да се остави без уважение молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу П. и О.Д.. При условията на евентуалност се иска да се отмени атакуваното разпореждане и вместо него да се постанови определение, с което да се остави без уважение молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу П.. Иска се присъждане на разноски в размер на 703.70 лв. за адвокатско възнаграждение и 15 лв. държавна такса.

От въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД не е постъпил отговор на частната жалба.

Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира за установено следното:

2

Жалбата е подадена в срок, едновременно с подаването на възражение по чл.414 от ГПК, от легитимирани страни по чл.419 от ГПК, против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима в частта, в която жалбоподателката защитава собствените си права и законни интереси. Жалбата в частта, в която се иска отмяна на разпореждането и вместо него да се постанови определение, с което да се остави без уважение молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу О.Д. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане и производството в тази част следва да се прекрати. Жалбоподателката не разполага с процесуална легитимация да упражнява чужди права. Такова искане може да се направи единствено от О.Д., а възражение от него и/или жалба не са постъпили.

Разгледана по същество, жалбата е основателна в частта, касаеща искането, направено при условията на евентуалност.

За да е налице редовно от външна страна извлечение от сметка, същото следва да съдържа информация относно: договора за кредит - номер, дата на сключване, страни; претендираният общ размер на останалото неиздължено вземане с разбивка по пера /главница, договорна лихва, закъснителна лихва и др./ и за кой период се дължат. Извлечението следва да съдържа и фактите, от които да може да се направи недвусмислен извод за изискуемост на вземането - в конкретния случай настъпила предсрочна изискуемост. В този смисъл са и мотивите към определение №118/09.02.2011 г., постановено по ч.т.д. № 905/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., определение №183/10.03.2011 г., постановено по ч.т.д. № 12/2011 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., определение №264/07.05.2009 г., постановено по ч.т.д.

№210/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №118/24.02.2009 г., постановено по ч.т.д. №25/2009 г. на ВКС, ТК, определение №174/16.02.2010 г., постановено по ч.т.д. №18/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение №693/16.11.2009 г., постановено по ч.т.д. №731/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в които е прието, че представеното от банката извлечение от счетоводните книги представлява редовен от външна страна документ, когато е изготвен и подписан от длъжностни лица на банката, подпечатан е с печат на банката и съдържа данни за договора за кредит - дата на сключване, размер, кредитополучател, както и данни за усвояването му, размерът на 3 просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви.

Представеното от “Банка ДСК” АД в заповедното производство "Извлечение от счетоводните книги" е издадено от служител на банката, овластен за това, положени са подписи и печат на издателя. Изнесената информация е достатъчно ясна и изчерпателна - посочен е договорът за кредит и страните по него, посочен е общият размер на останалото неиздължено вземане с разбивка по пера - главница, договорна лихва и др., и за кои периоди се дължат. Не е необходимо в извлечението от сметка да бъдат посочени данни относно усвояване на кредита, погасени вноски и др.

Достатъчно е, че са посочени падежите на просрочените вноски и размера на задължението към датата, предхождаща издаването на извлечението от сметка. Ето защо настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че извлечението от сметка не е редовно от външна страна. Твърди се, че са извършени плащания, но доказателства в тази насока няма – не са приложени към частната жалба.

За да обяви кредита за предсрочно изискуем, кредиторът е изпратил до кредитополучателя

О.Д. уведомление

/л.79 от първоинстанционното дело/, получено лично от Д. на 26.06.2020 г. /л.80/.

Такова уведомление обаче не е изпратено до жалбоподателката С.П., същата не е уведомена за предсрочната изискуемост на кредита. Независимо от това, спрямо нея с атакуваното разпореждане е постановено да се издаде заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Ето защо разпореждането и заповедта за изпълнение следва да бъдат отменени по отношение на жалбоподателката, както и издадения въз основа на тях изпълнителен лист.

Съобразно с изхода на производството по настоящето дело, в полза на пълномощника на жалбоподателката следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Относно размера на същото – в определение №45/23.01.2019 г. /в което изрично е посочено, че в производството по чл.419 от ГПК, каквото е и настоящето, се дължат разноски/ са дадени разяснения относно начина, по който следва да стане изчисляването. Прието е, че в производството по чл.419 и чл.420 от ГПК длъжникът не търси защита срещу материалното право на кредитора по същество, тъй като с актовете на съда в тези производства длъжникът не би могъл да преклудира окончателно претендирането му, нито да установи материалната му незаконосъобразност. Следователно не се касае за дело с определен интерес по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а възнаграждението 4 по чл.7, ал.1, т.7 от същата следва да се определи като за частно производство по неоценяем иск – т.4 /300 лв./ и съответно предпоставя минимален размер от 200 лв. /чл.11/. Ето защо на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА във връзка с чл.11 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. С.М. М. Х. следва да се заплати адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от С.

Л. П. в частта, в която се иска отмяна на разпореждането и вместо него да се постанови определение, с което да се остави без уважение молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу О.Д., и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд Пловдив.

ОТМЕНЯ постановените по ч.гр.д.№11752/2020 г. на ПдРС, V гр.с. разпореждане №60513/18.09.2020 г. в частта, в която е постановено да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание документ по чл.417 ГПК по отношение на С. Л. П. , и издаване на изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление град София, ул. Московска №19, както и заповед №5175/18.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по отношение на С. Л. П., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заявителя „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление град София, ул.

Московска №19, за издаване заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание документ по чл.417 ГПК против С. Л. П. , за заплащане на следните суми: 46379.32 лв. главница, дължима по договор за 5 жилищен кредит от 17.12.2008 г.; 3104.15 лв. – неплатена договорна възнаградителна лихва за периода от 24.08.2019 г. до 28.06.2020 г.; 20.59 лв. – санкционна лихва за периода от 19.06.2017 г. до 28.06.2020 г.; 1017.76 лв. – обезщетение за забава за периода от 29.06.2020 г. до 15.09.2020 г.; 280.16 лв.

– такса подновяване на договорна ипотека; 131.29 лв. – застраховка обезпечение и заемни такси в размер на 120 лв., представляващи разходи по изискуем кредит и 567.17 лв. – такса за управление на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.09.2020 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 1032.41 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № 5162/21.09.2020 г., издаден въз основа на разпореждане №60513/18.09.2020 г. и заповед за изпълнение № 5175/18.09.2020 г. по ч.гр.д. №11752/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив само по отношение на длъжника С. Л. П., .

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление град София, ул. Московска №19, да заплати на адвокат С.М. М. Х. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА във връзка с чл.11 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 200 (двеста) лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване.