Решение № 54 от 02.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Пловдив, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С.а като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245000500542 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 9809/22.10.2024 г. от И. А. Б. ЕГН ********** против решение № 344/17.10.2024 г., постановено по г. д. № 80/2024 г. по описа на ОС – П. в частта, с която е отхвърлена претенцията на Б. да бъде осъдена П. да му заплати сумата над присъдения размер от 6 000.00 лева до пълния предявен размер от 300 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП–П., пр. преписка № */1993 г. на ОП–П., на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на Б. да бъде осъдена П. да му заплати сумата от 65 130.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 2б, ал.

1 от ЗОДОВ.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното, в съответните части и да уважи предявения иск в пълен размер. Претендира разноски.

Ответникът по тази жалба П. счита, че същата е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

1

Предявени от И. А. Б. ЕГН ********** от гр. П., ул. „С.А.“ № 32 против П..

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати, както следва: сумата от 300 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП–П., пр. преписка № */1993 г. на ОП–П., на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, както и от 65 310.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП– П., пр. преписка № */1993 г. на ОП–П.. Претендира разноски.

Ответникът не признава исковете.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, гражданите могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“, чл. 60а – чл. 60м от ЗСВ.

Следователно провеждането на цитираната допустимостта на търсенето на защита по исков ред. процедура е елемент от

Видно от писмо изх. № 94-И-171/23 от 04.01.2024 г. (л. 9 от делото на ОС), ищецът е поискал обезщетение по административен ред, но заявлението му е прието изцяло за неоснователно – не е бил определен и предложен какъвто и да било размер на обезщетение.

І. за претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000.00 лева:

От приложените преписи на материалите по ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП – П., пр. преписка № */1993 г. на ОП – П. е видно, че на 10.08.1992 г. е било образувано наказателното производство за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 2 от НК срещу неизвестен извършител.

На 16.04.1993 г. Б. е привлечен като обвиняем затова, че вечерта на 9-ти срещу 10-ти август 1992 г., в съизвършителство с други лица, е осъществил действия, съставляващи опит за грабеж и убийство – престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 2 от НК. Взета му е мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена по-късно (на 09.11.1994 г.) в „парична гаранция“. Ищецът е бил разпитан първоначално като свидетел по делото, след което привлечен като обвиняем. Последвал е разпита в това му качество и предявяване на предварителното производство на 15.06.1993 г.

2

На 08.07.1993 г. е изготвено обвинително заключение по делото, с което е предложено да бъдат предадени на съд ищецът И. Б., В.П., Георги Вучев и С.П..

На 09.11.1993 г. в ОС – П. е внесен обвинителен акт срещу посочените лица, като е образувано НОХД № 231/1993 г. На 25.02.1994 г. не е даден ход на първото открито съдебно заседание поради неявяване на свидетел Й.А., посочен като ключов за разкрИ.е на обективната истина, впоследствие обявен за общонационално издирване. Проведени са следващи открити съдебни заседания, на които също не е даден ход поради неявяването на свидетел А.. Съдебното производство по НОХД № 231/1993 г. е прекратено на 09.11.1994 г. и върнато за допълнително разследване, с указания, че е необходимо да се извърши повторен разпит на свидетел А. и очни ставки между него и обвиняемите.

На 22.07.2005 г. с постановление на ОСлС – П. следственото дело № 3623/92 г. е изпратено до ОП – П. с мнение за спиране, доколкото дадените указания за допълнително разследване не са могли да се осъществят, което възпрепятствало разкрИ.ето на обективната истина по делото.

На 27.07.2005 г. ОП – П. спира наказателното производство по изложените съображения. Последвали са възобновяване, спиране и ново възобновяване на 14.09.2009 г., когато се установява, че трима от обвиняемите са напуснали пределите на страната, без данни за връщането им, което се отнасяло и за св. А., което е дало основание за поредното спиране.

След последното му възобновяване на 14.05.2009 г., производството е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – поради недоказаност на обвинението.

Постановлението за прекратяване е от дата 02.01.2014 г., но няма данни кога е връчен препис от него на ищеца Б..

Видно от обратна разписка (л. 183 от следственото дело – приложено) за връчване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, адресирано до С.П., същата е била получена от ищеца Б., в качеството на неин съпруг. Това връчване е станало едва на 05.04.2023 г. и би могло да се приеме за индиция за най-ранния момент, в който Б. е узнал за прекратяването на наказателното производство и за него е започнал да тече срокът за обжалване на това прекратяване (в случай, че искал делото да продължи и да се постанови оправдателна присъда), от която възможност не се използвал.

При направени изчисления въз основа на горните данни се налага извод, че наказателното производство против Б. е продължило около 30 години.

Тази обща продължителност е повече от срока по чл. 80 от НК, с изтичането на който наказателното преследване за повдигнатите обвинения се изключва по давност.

Съгласно чл. 2б от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.

Съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, всяко лице при решаване на правен спор относно негови граждански права и задължения или основателността на каквото и да е 3 наказателно обвинение срещу него има право на….. гледане на неговото дело в разумен срок.

Ищеца следва да докаже: допуснато от П. нарушение на право по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС; претърпяна неимуществена/имуществена вреда/; причинно-следствена връзка между вредата и неразумната продължителност на производството.

След като от обективна страна се установи продължителност на наказателното производство около 30 години, следва да бъде направена преценка дали конкретния случай дали този срок е бил разумен с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на страните възможно най-бързо да получи решение (краен акт) и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство.

В конкретния случай, въпреки сложността на делото, определена от големия брой обвиняеми, тежестта на разследваните престъпления и липсата на други очевидци, освен пострадалите и намиращия се в неизвестност в чужбина свидетел А., съдът приема, че срокът, в който делото е било висящо е прекомерен, а неговата неразумна продължителност се дължи единствено на поведението на разследващите органи и в частност П., като наблюдаваща и даваща задължителни указания по извършване на процесуалните действия в досъдебното производство.

След като, още след връщането на делото за доразследване с определение на съда от 09.11.1994 г., е била установена невъзможността за повторен разпит на ключовия свидетел А., намиращ се в неизвестност извън границите на България, П. е разполагала с различни възможности за действие, включително и за прекратяване на наказателното преследване.

Възражението на ответника, че поведението на ищеца има някакъв значим принос за забавянето е неоснователно.

Няма процесуално изискване обвиняемият да сътрудничи активно за ускоряване на производство, било то по реда на глава 26 от НПК или по друг начин.

Неоснователно е и твърдението на ответника за принос на ищеца за удължаване срока на висящност на делото, поради това че в периода от 2014 г. когато е издадено постановлението за прекратяване до 2023 г., когато са изпращани преписи от него до някои от страните, ищецът Б. не се бил интересувал от хода на разследването и не бил поискал да му се връчи препис от прокурорския акт.

Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на допуснато от ответника нарушение на право по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, във връзка с което се дължи обезщетение да неимуществени вреди, които се определят по размер за всеки конкретен случай и в съответствие с прогласения от чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Видно от показанията на свидетел П. (л. 64 – 65 от делото на ОС), тя е бивша съпруга на ищеца и живее с него на съпружески начала, Б. преживял тежко наличието на обвинения за грабеж, бил под стрес, напрежение и страх през цялото време.

4

Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ищеца, изложени в пледоарията по същество, че при определяне на обезщетението съдът следва да има предвид минималната работна заплата към онзи момент (1993 г.) и към настоящия момент (2024 г.).

Неимуществената вреда настъпва с факта на осъществяване на деликта – личното засягане на защитените ценности, и е недопустимо да се изследва евентуално по-голяма вреда, произтичаща от промените в икономическата обстановка в страната. Тези промени не са ново правопораждащо основание за вреда, защото проявлението на неимуществените вреди напред във времето не ги прави бъдещи вреди, тъй като те вече са се проявили и обективирали към момента на настъпване на вредата.

Размерът на обезщетението следва да се определи с оглед конкретните обстоятелства: 30 годишната продължителност на производството, надхвърляща дори понятието „разумен“ срок, както и с оглед личността на увредения. Прекомерно дългият общ срок на наказателното производство неизбежно е довел до причиняване на неимуществени вреди на ищеца под формата на притеснения, загуба на доверие в институциите, постоянно емоционално напрежение, усещане за несигурност. Доколкото, не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания, наличието им се презумира през целия период на висящност на наказателното производство.

С оглед конкретните особености на настоящия случай обаче, няма основание да бъде направен извод за наличие на претърпени неимуществени вреди над обичайното, доколкото липсват данни за такива. Напротив – поведението и начина на живот на ищеца през релевантния период се характеризира с осъществяване на престъпна дейност в чужди държани, обвинения и присъди, с последвало изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 години и 4 години и 3 месеца съответно. При тези обстоятелства не е логично да се приеме, че дълго продължаващото процесно наказателно производство в е причинило на ищеца особено тежки негативни преживявания, колкото в други подобни случаи на лица, нямащи установена по съответния ред престъпна дейност. Горните факти се установяват от представената „Електронна справка за съдимост“ (л. 50 - 51 от делото на ОС).