Присъда № 116 от 19.11.2025, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към присъда № 116 от 19.11.2025 г. по НОХД № 2093/2025 г. по описа на РС – Плевен. Изготвени на дата 20.11.2025 година Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимата В. Ил. П., с ЕГН:

********** от гр. *******, обл. Плевен, общ. Плевен, ул. „****** ********“ № **, ет. *, ап. * за това, че на 31.10.2025 г. в гр. Плевен при условията на повторност и в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство — ключ, е отнела чужди движими вещи — 1бр. златен ланец — колие с тегло 8,88гр., на стойност 1554,00лв.; 1бр. Златният медальон с тегло 0,96гр. на стойност 168,00лв., и сумата от 200,00 евро с равностойност 392,00лв. всички отнети вещи и пари на обща стойност 2114,00лв., от владението на собственика Р.К. /R.C. / - гражданин на ********* ********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 4, и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.

Районна прокуратура - Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор Б.Д. .

Подсъдимата В. Ил. П. - редовно призован, се явява лично. За нея се явява служебен защитник адв. В.П. от АК – гр. Плевен, преупълномощена от адв. Вл.Вл. от АК - Плевен, определен от АК – Плевен за служебен защитник на подсъдимата Петкова.

В открито съдебно заседание по искане на подсъдимата В. Ил. П. и на защитник - адв. В.П., съдът е разгледал съдебното производство по реда на диференцираната процедура по Глава XXVII от НПК - „Съкратено съдебно следствие”, съгл. ТР №1 от 06 април 2009 год..

След като подсъдимата в съдебно заседание се признава за виновна по повдигнаттото обвинение, като изцяло признава фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт и дават съгласие да не се събират доказателства за тях, производството е разгледано по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимата и на самата подсъдима, намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:

Първата - служебно от съда.

Втората - по искане на подсъдимите.

В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират 1 доказателства за тези факти.

Съдът счете, че искането на подсъдимата чрез защитника е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимата.

На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимата.

Подсъдимата В. Ил. П. признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимата В.

Ил. П. правата по чл. 371 от НПК и я уведоми, че съответните доказателства от бързото производство и направените от нея самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимата В. Ил. П., дали признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е съгласна да не се събират доказателства за тези факти.

Отговорът на подсъдимата В. Ил. П.:

„Признавам се за виновна, съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласна да не се събират нови доказателства за тези факти.“ При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимата направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.

371, т. 2 от НПК.

След даване ход на съдебното следствие и докладване на обвинителния акт по реда на чл. 276, ал. 1 от НПК, съдът запита подсъдимата В. Ил. П. дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и желае ли да даде обяснения по обвинението.

Отговорът на подсъдимата В. Ил. П. бе следния:

„Разбирам обвинението за какво е. Признавам изцяло изложената в 2 обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласна съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.” Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в бързо производство - пр. преписка № 7744/2025 г. по описа на РП - Плевен, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.

Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.

При направените от подсъдимата, цялостно признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпното деяние, при възведената правна квалификация по отношение на подсъдимата.

Предлага на съда на подсъдимата В. Ил. П. да се определи наказание лишаване от свобода, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, да бъде отложено с изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимата В. Ил. П. - адв. В.П., при проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание на всички факти по обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание. Моли при определяне на наказанието на подзащитната му, да се вземе предвид доброто процесуално поведение.

Подсъдимата В. Ил. П. поддържа казаното от защитника си, като моли за налагане на наказание под минимума, което да бъде отложено с изпитателен срок.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направените от подсъдимите самопризнания в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди в същия, а именно:

С присъда на 18 нак. състав от 10.10.2019 г., по НОХД № 6675/2018 г. по описа на Софийски районен съд, влязла в сила на 26.10.2019 г., за извършено на 05.03.2015 г. в гр. София, престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. с чл.

194, ал. 1 от НК, подсъдимата В. Ил. П. от гр.Плевен била осъдена на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението било отложено с 3 години изпитателен срок 3 изтекъл към 26.10.2022г.

Подсъдимата В. Ил. П. от около 15 години живеела в ********, а когато се прибирала в Република България отсядала при майка си Ан.Ст.Ил. в гр.*******, ул.“***** **********“ № **, ет. *, ап.*.

В средата на месец октомври 2025г., подсъдимата В. Ил. П. отново се завърнала в Република България и отседнала при майка си на посочения погоре адрес.

Подсъдимата В. Ил. П. знаела, че майка притежава апартамент, находящ се в гр.******, ул. „******** ********“ № **, ап. *, който е отдала под наем на Р.К. /R.C. / - гражданин на ********* ******** - студентка в Медицински университет - Плевен.

Тъй като не реализирала трудови доходи и имала нужда от парични средства, на 31.10.2025 г., подсъдимата В. Ил. П. след като предварително се информирала, че Р.К. ще отсъства от гр.Плевен, решила чрез резервния ключ на майка си за отдадения под наем апартамент да влезе от там и да открадне евентуално оставени от наемателката ценности и пари.

В изпълнение на престъпното си намерение, същият ден подсъдимата В.

Ил. П. взела ключа и чрез него отключила входната врата и влязла в апартамента отдаден под наем на Р.К.. Там в нощно шкафче намерила портмоне, собственост на Р.К., в което имало сумата от 200,00 евро в банкноти с номинал по 50,00 евро, които взела.

Върху плот на скрин намерила и взела златен ланец - кулие представляващо плетка „житен клас“, с тегло 8,88гр., с окачен на него златен медальон изобразяващ 2 бр. делфини, с тегло 0,96 гр. — наследствена ценност, собственост на Р.К..

При излизане от апартамента обаче, подсъдимата В. Ил. П. оставила вратата отключена, за да инсценира, че кражбата е извършена от непознато за наемателката лице.

На 02.11.2025г. вечерта, пострадалата Р.К. се прибрала в наетия апартамент.

Тя първо установила, че входната врата е отключена, което силно я усъмнило, че може там да е влизал някой. Вътре в апартамента нямало разхвърляни вещи, но въпреки това Р.К. решила да провери. Тогава установила липсата на парите и златния накит.

Р.К. познавала подсъдимата В. Ил. П. и тъй като знаела, че тя говори английски език се е обадила, за да обясни за констатираната кражба.

Малко след това при нея в апартамента дошли подсъдимата В. Ил. П. и майка , последната в качеството на наемодател.

Подсъдимата обаче не дала повод за съмнение в съпричастността към извършеното престъпление и за случая информирали органите на Първо РУПлевен, като с проведен разпит на свидетел било образувано настоящото бързо производство.

4

В хода на разследването били проведени незабавни оперативноиздирвателни мероприятия.

В хода на същите полицейския служител натоварен с дейността решил да провери достъпа на други хора до резервния ключ за отдадения под наем апартамент.

При проведена среща и снети сведения от подсъдимата В. Ил. П., тя признала вината си и доброволно върнала златното колие със златния медальон на него.

Относно откраднатите 200,00 евро дала обяснение, че е похарчила, като по-късно срещу протокол за доброволно предаване върнала сумата от 392,00лв., представляващи равностойността на 200,00 евро.

В хода на разследването бил извършен оглед на веществено доказателство – 1 бр. златен ланец - колие със златна висулка, като огледа е обективиран в протокол с приложен албум към него.

В хода на разследването били проведен разпити на пострадалата и визираните по горе свидетели, които подробно и в хронология пресъздали известните им факти и обстоятелства. В показанията си свидетелят Ив.Дж., който предприел съответните ОИМ разказал за предприетите от него действия, включително за самопризнанията направени от подсъдимата В. Ил.

П., както и факта, че именно тя е посочила местонахождението на златния накит след кражбата, които доброволно е предала, срещу съответен протокол.

В хода на бързото производство била назначена и изготвена оценителна експертиза на инкриминираните вещи.

От заключението на вещото лице е видно, че 1 бр. златен ланец — колие с тегло 8,88гр., към момента на деянието е било на стойност 1554,00лв.; 1бр.

Златният медальон с тегло 0,96гр. е бил на стойност 168,00лв., което заедно с откраднатите 200,00 евро с равностойност 392,00лв. всички отнети вещи и пари са били на обща стойност 2114,00лв.