Определение № 4598 от 07.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4598 гр. Варна, 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501991 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се развива след Определение № 629 от 28.11.2023г. на ВАпС, с което е отменено Определение № 3913/12.10.2023г. по в.ч.гр.дело № 1991 по описа на ВОС за 2023г. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Образувано е по частна жалба вх. № 64124/30.08.2023г., подадена от „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК 103533691, със седалище адрес на управление гр.Варна , чрез процесуален представител против Определение № 9521 от 09.08.2023г., постановено по ч.г.д. № 7651/2023 г. по описа на ВРС, в частта му, в която съдът е НЕ ПРИЕМА възражението на длъжника по чл. 414а ГПК в частта, относно недължимост на сумата 425лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адв. възнаграждение.

В жалбата се излагат аргументи, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.Твърди се, че въззивникът не е станал повод за завеждане на делото - подаване на заявление по чл.410 от ГПК, поради което и не дължи разноски от общо 425.00лева. Твърди,че в качеството си на длъжник не е получавал покана за извънсъдебно уреждане на спора, като едва след получаването й същия би изпаднал в забава. Позовава се на Тълкувателно решение № 5/2017 г., постановено на 21.11.2019 г. по тълкувателно дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС . На следващо място счита, че връщането на дадено на нещо без основание е безсрочно. Изложени са аргументи, че за дълг от 57.00 лв. е генериран адвокатски хонорар/разноски в пъти надвишаващи дълга, което е вид злоупотреба с процесуални права.Отправено е искане да се отмени определението на ВРС в обжалваната част и да се присъдят разноски, в евентуалност да бъде разгледано възражението му по чл.78 ал.5 от ГПК.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпило становище от А. А. Стоянова , чрез процесуален представител, в която жалбата се оспорва като неоснователна, а наведените твърдения като несъстоятелни. Излагат се подробни аргументи идентични с направените в становището по чл. 414а, ал. 3 ГПК. Отправено е искане за оставяне на жалбата без уважение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и подлежи на разглеждане, като процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Разпоредбата на чл.414а ал.1 от ГПК дава възможност на длъжника, който е изпълнил задължението си в срока по чл.412 т.8 от ГПК от връчването на заповедта за изпълнение, да възрази писмено срещу нея с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението си длъжникът следва да приложи доказателства за изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл.414а ал.2 от ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази и, че не дължи разноски за производството. За да се ползва длъжникът от привилегията на закона, той следва да не е станал повод с поведението си за завеждане на делото и да е признал вземането. Правилно в настоящата хипотеза съда е приел , че е налице само второто условие. В жалбата си въззивникът не оспорва, че сумата от 57.00 лева е получена от него при начална липса на основание. Ето защо същия е в забава от момента на разместване на имуществените блага и кредитора може да иска връщането му веднага. Правилно съда е приел , че поканата има отношение единствено по отношение поставяне длъжника в забава, без да влияе на изискуемостта на вземането, доколкото забавата и изискуемостта са два отделни правни института. Изискуемостта на дадено вземане обуславя възможността на кредитора да иска реално изпълнение, а забавата да се изпълни настъпва след получаване на покана и има отношение единствено относно дължимостта на обезщетението за забава. При липсата на спор, че плащането е извършено след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК т.е. длъжникът не е изпълнил задължението си да върне получената от него парична престация, при положение че основанието за получаването й изначално няма, то с това си поведение е дал повод за съдебно упражняване правото на кредитора да търси връщане на даденото от него. От изложеното следва, че възражението срещу недължимост на разноските е неоснователно и правилно не е уважено от районния съд. Претендираният адвокатски хонорар от 400.00 лева е минималния размер съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изхода на спора на въззивника не се следват разноски в настоящото производство.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 64124/30.08.2023г., подадена от „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК 103533691, със седалище адрес на управление гр.Варна , чрез процесуален представител против Определение № 9521 от 09.08.2023г., постановено по ч.г.д. № 7651/2023 г. по описа на ВРС, в частта му, в която съдът е НЕ ПРИЕМА възражението на длъжника по чл. 414а ГПК в частта, относно недължимост на сумата 425лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адв. възнаграждение.

Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3