Решение № 1272 от 02.11.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 1272

29.10.2020 г.

Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас

I въззивен граждански състав

На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева

Върбанова

Детелина К. Димова

Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20202100502063 по описа за 2020 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Л. Т. Т. с ЕГН **********, чрез адвокат Миглена Христова, против Решение № 1309/15.06.2020г., постановено по гр.д.№ 8785/2019г. по описа на РС-Бургас, с което са отхвърлени предявените от ищеца-въззивник Л. Т. Т. против В. Д. П. искове: за осъждането й да му заплати сумата от 2 650 лева, представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните писмен договор за изработка на кухненско обзавеждане от 28.08.2018 г., озаглавен граждански договор, ведно с мораторна лихва в размер на 171,52 лева за периода от 24.02.2019 г. до датата на завеждане на делото, както и законната лихва за забава върху главницата от 2 650 лева от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2019г. ;присъдени са разноски в тежест на ищеца.

С въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът с решението си възприел неправилна правна квалификация на иска, който бил такъв по чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. чл.266,ал.1 ЗЗД ; достигнал до изводите си без да обсъди, анализира и съобрази всички писмени доказателства, приети по делото. Твърди се, че по делото не било спорно наличие на сключен между страните договор за изработка; наличие на проект за визуализация на поръчката се потвърждавало от показанията на свидетелката, водена за разпит пред съда от ответницата. Дори обаче да се приемело, че липсва проект, то затова ответницата сама се поставила в това състояние, като не е изискала от лицето, на което възложила изработката, да й представи такъв.Намира се за неоснователен извода на съда- за недоказаност на изпълнената работа от ищеца Т. поради незавършеност на монтажа на елементите при положение, че в производство по обезпечение на доказателствата било установено изработеното и доставено кухненско оборудване. Поради обстоятелството, че договорът за изработка бил прекратен от ответницата П., изпълнителят не бил допуснат да довърши монтажа на кухненското оборудване, поради която причина това обстоятелство не можело да се вмени във вина на изпълнителя; още повече, че останали незавършени незначителни 1 детайли, като според експерта 90% от поръчката била изпълнена и именно претендираната с исковата молба сума представлявала 90% от договорената сума за труд. Въззивникът твърди, че кухненското обзавеждане очевидно е изработено съобразно възможностите на изпълнителя и след като няма изрична уговорка между страните относно детайлите на поръчаното обзавеждане, няма как да се приеме, че недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното обикновено предназначение. Съдът не обсъдил кореспонденцията между страните по месинджър; съдът не обсъдил обстоятелството ,че ответницата поръчала изработка на обзавеждането, без предмета на договора да обхваща монтажа на изработените мебели. Съдът освен това при разпределение на доказателствената тежест не указал доказване на факти и обстоятелства относно размера на направените разходи, извършената работа и печалбата по изпълнението, в каквато насока се заявява искане за назначаване от въззивния съд на СТЕ за даване отговор на този въпрос. Моли се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът бъде уважен; претендира съдебно-деловодни разноски.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивникът Т. не се явява, представлява се от адвокат Христова, която моли първоинстанционното решение да бъде отменено; моли присъждане на разноските по делото, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата П. , предявен чрез процесуален представител адвокат Десислава Ангелова, в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира за правилна дадената от районния съд правна квалификация на главния иск; твърди, че възнаграждение за приетата работа следва да се заплати от поръчващия, ако работата е приета,което в случая не било налице, тъй като работата не била приета като неотговаряща на поръчаното и негодна за употреба по предназначение.

Въззивникът ,въпреки твърденията си за наличие на проект за визуализация на поръчката, не представил такъв по делото; от доказателствата по делото се установявали усилията на поръчващата да се довърши поръчката, но ищецът отлагал това месеци наред, дори след сключване на Анекс към договора. Обстоятелството, че поръчаното не може да се използва по предназначение се установявало от разпита на вещото лице в производство по обезпечение на доказателствата- ч.гр.д.№ 2044/2019г.,обективирано в Протокол от с.з. от 16.05.2019г. по ч.гр.д.№ 2044/2019г. на БРС. Несъстоятелни били и твърденията, за първи път изложени във въззивната жалба, че договорът за изработка касаел само изработката на кухненското обзавеждане, но не и монтажа му, което твърдение се оборвало с представени по делото доказателства. Моли се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото; не заявява становище по доказателственото искане на въззивника.Въззиваемата В. П., редовно уведомена, не се явява, процесуалният й представител адвокат Ангелова намира въззивната жалба за неоснователна;моли отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото, за което представя списък по чл.80 ГПК.

По делото са депозирани писмени бележки от въззиваемата В. Д. П. , чрез адв. АнгеловаБАК.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Главната претенция на ищеца е за заплащане на останалата незаплатена от ответницата сума по сключен между страните договор за изработка ,което определя правното основание на главния иск като такъв по чл.79,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.266,ал.1 ЗЗД.Предявена е и акцесорна претенция по чл. 86 ЗЗД.

Първоинстанционният съд е приел като правна квалификация на иска общата разпоредба на чл.258 ЗЗД, сочената норма даваща определение и посочваща към 2 съществените елементи на договорът за изработка.В решението си районният съд се е произнесъл по предявените факти с правни съображения и диспозитив по исковете, с които е сезиран, с оглед на което съдът намира за неоснователно твърдението на въззивника-за даване от районния съд на неправилна правна квалификация на иска.Освен че в случая това не е налице, следва да се отчете възприеманото в съдебната практика, а именно:че когато първоинстанционният съд е обсъдил и се е произнесъл по твърдените от ищеца факти и обстоятелства, но е определил неправилно правната квалификация на иска, атакуваното съдебно решение не е недопустимо,като въззивният съд е длъжен да посочи правилната правна квалификация и да разгледа спора по същество.

Ищецът твърди, че с ответницата П. са сключили договор за изработка на 28.08.2018г. (,,Граждански договор“-л.6 от делото), по силата на който ответницата В. Д. П.

(възложител) възложила на ищеца Л. Т. Т. (изпълнител) да изработи кухненско обзавеждане от ЛИДЧ –бяло-18мм и МДФ фурнир, гланц- 18мм, в срок от 45 дни, срещу договорено възнаграждение в общ размер на 6900 лева, платими в брой, както следва: 4000 лева- капаро; 2900 лева- след завършване на кухненското обзавеждане.Ищецът твърди, че е получил от ответницата сумата от 4000 лева капаро за закупуване на материали, а сумата от 2900 лева била стойността на труда, платими след завършване на изработката.Ищецът излага по дати и обстоятелства начина на изпълнение на договора за изработка, като сочи, че монтажът на кухненското обзавеждане бил завършен на 01.02.2019г. с изключение на допълнително исканите от ответницата промени по кухнята;останалите като незавършени незначителни детайли останали незавършени защото били обвързани с нови искания на ответницата- рафтове, цокли,врата на съдомиялната;освен това било необходимо да се доставят от страна на ответницата на уредите по кухнята, от което зависело завършването на някои детайли- съдомиялна, кухня.В исковата молба изброява недовършените работи съгласно количествено-стойностна сметка по съдебно-техническа експертиза, извършена по ч.гр.д.№ 2044/2019г. по описа на РС-Бургас ,образувано за обезпечение на доказателствата по бъдещ иск, като изтъква, че съгласно тази експертиза кухнята била изпълнена на 90%.По тази причина и отчитайки незаплатената сума от 2900 лева по договорът за изработка и след приспадане на сумата от 250 лева/стойността на неизпълнените детайли/, претендира осъждане на ищцата да му заплати сумата от 2650 лева,представляваща незаплатена сума за труд по сключения с ответницата договор за изработка на кухненско обзавеждане и 171,52 лева лихва за забава, изчислена от 24.02.2019г. до предявяване на иска, както и законната лихва върху претенцията от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

В писмен отговор ответницата е заявила недопустимост на иска по съображения за образувано и висящо от 18.07.2019г. в БРС гр.д.№ 5740/2019г. между същите страни, на същото основание и със същото искане.От приложена с писмения отговор искова молба е видно, че В. П. е предявила осъдителен иск срещу Л. Т. за заплащане на сумата от 2970 лева претърпени имуществени вреди от неизвършени от ответника довършителни работи по кухненско обзавеждане плъзгаща врата по граждански договор от 28.08.2018г.; претенция за неустойка, претендирана по анекс към същия договор за изработка ; претенция за неимуществени вреди;обезщетение за пропуснати ползи от изтеклия гаранционен срок на новозакупени уреди, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми до окончателното им изплащане.Заявено е и искане обединяване на двете дела в общо производство, което районният съд е отказал да извърши. По същество ответницата П. оспорва изцяло иска, като излага доводи и съображения за липса на изготвен от Т. проект на кухненското обзавеждане; забавяне изпълнение на изработката на кухненското обзавеждане по вина на изпълнителя Л. Т.; изброява изцяло недоставени и неизработени елементи, както и в пунктове посочва лошо изпълнение елементи , като твърди, че във вида, в който кухнята била изпълнена от изпълнителя-ищеца Т., тя не можела да се използва по 3 предназначение, липсвал и естетичния вид, който следвало да има новото обзавеждане.На 07.02.2019г. заявила на Т., че ще си търси нов майстор за завършване на кухнята, като прекратява договора помежду им.заявява, че съобразно заключението на вещото лице по СТЕ недовършените работи възлизали на 995 лева- с ДДС 1194 лева, с която би следвало да се намали неплатената от ответницата сума от 2900 лева по договора за изработка.Моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен; представя доказателства;моли за допускане до разпит на двама свидетели.

Районният съд е отхвърли исковете като е приел, че при установените данни за множество некачествено изпълнени и недовършени работи била приложема нормата на чл.268 ЗЗД; липсвали доказателства за това каква е стойността на направените разходи, извършената работа и съответната печалба по изпълнените дейности, които ищецът би имал право да получи;като всъщност липсвали и доказателства за това, че направените разходи, извършената работа и съответната печалба надхвърлят вече получените от ищеца 4000 лева.Освен това се сочи, че според уговорките по договора заплащане на остатъка от сумата по договора за изработка се дължи след завършване на кухненското обзавеждане и приемане на работата, каквито по делото не се установило да е извършено.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Безспорно е по делото, че на 28.08.2018г., между страните е сключен договор за изработка (,,Граждански договор“-л.6 от делото), по силата на който В. Д. П. (възложител), възложила на Л. Т. Т. (изпълнител) , да изработи кухненско обзавеждане от ЛИДЧ –бяло18мм и МДФ фурнир, гланц- 18мм, в срок от 45 дни, срещу договорено възнаграждение в общ размер на 6900 лева, платими в брой, както следва: 4000 лева- капаро; 2900 лева- след завършване на кухненското обзавеждане. Не е спорно, че възззиваемата(ответница) заплатила капаро на изпълнителя в размер на 4000 лева .