Решение № 1172 от 12.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1172 гр. Варна, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20253100502135 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от К. П. М., ЕГН **********, от с. Слънчево, общ. А., ул.

„Р.“ №4, чрез процесуален представител адв. Д. Б., въззивна жалба вх.№67253/30.07.2025г., срещу Решение № 2536/04.07.2025г. по гр. дело № 7743/2024г. по описа на РС- Варна, 49-ти с-в, с което е осъден въззивника да заплати на Е. Б. Б., ЕГН **********, гр. Варна, ул. "Б." ***, сумата от 8 514,57 евро /с левова равностойност от 16653,05 лв. по фиксирания курс на БНБ/, представляваща обезщетение за водената от ищеца чужда работа без възлагане, изразяваща се в заплащане на същата сума за погасяване на задължения на ответника по договор за кредит от 22.03.2011г. към „Банка ДСК“АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД, както и сумата от 5000 лв., представляваща непогасен заем, предоставен от Б. на въззивника на 25.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на ответника – връчване на исковата молба на 02.09.2024г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД, както и разноски в производството.

В жалбата се излага от въззивника М., че решението е незаконосъобразно и неправилно. Не оспорва, че ищецът е заплатил част от задълженията на въззивника по договор за банков кредит, но излага, че това е станало, тъй като между страните е имало договорни отношения във връзка с осъществяване на съвместна дейност, по повод на която на трето за спора лице, живеещо с ищеца, е прехвърлена собствеността върху недвижими имоти на ответника. Именно във връзка с тази съвместна дейност, съществуващите във 1 връзка с нея договорки между страните за фиктивно прехвърляне на имотите от ответника на Г. Д. /без заплащане на посочената продажна цена/ и задължението на последната да ги върне впоследствие на ответника, ищецът Б. и Г. Д. по силата на тази договорка са започнали да плащат кредита, изтеглен от ответника във връзка с осъществяване на общата дейност- а именно за закупуване на имотите. Затова се излага, че и в собствен интерес е извършеното плащане. Намира, че е имало договорка между страните за плащане на вноските от страна на ищеца без задължение на ответника да ги връща, поради което и искът е неоснователен. По втората претенция излага, че не се установяват предпоставките за уважаването й, а именно – ищецът е предоставил сумата на ответника и последният я е приел като заем. Моли решението да бъде отменено и исковете отхвърлени.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Е. Б., който оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно. Приема, че е установено правилно от ВРС, че са налице предпоставките за присъждане на сумите, които ищецът е заплатил, представляващи задължения на ответника, поети по договор за кредит. Намира, че законосъобразно съдът е кредитирал представената спогодба, установяваща липсата на договорни отношения между страните. Сочи, че безспорно е установено и наличието на договор за заем предвид доказаната автентичност на разписката. Моли решението да бъде потвърдено.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

Ищецът Е. Б. излага в исковата молба, че с ответника К. М. са имали приятелски отношения. Твърди се, че М. е сключил с „Банка ДСК“ АД е договор за заем от 22.03.2011г., за погасяването на част от дължимата сума по който – 10 вноски за периода 2020 – 2021 г., ищецът твърди да е извършвал плащания в полза на банката по сметка ***, обслужваща именно заема на ответника. Излага, че плащанията са на обща стойност от 8 514,57 евро. За посочените плащания между страните по спора не била налице уговорка, поради което ищцовата страна намира, че процесната сума следва да му бъде възстановена. Сочи, че работата е извършена в полза на ответника, който не се е противопоставил. Отделно от това са наведени твърдения за наличието на сключен между страните по делото договор за заем за сумата от 5 000 лв., за предаването в брой на която била съставена разписка от 25.08.2022 г., съгласно която заемателят се задължил да върне заетата сума при поискване. Твърди се, че исковата молба представлява отправена покана до ответника за връщане на посочената сума.

Поради това и са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 514,57 евро /с левова равностойност от 16653,05 лв. по фиксирания курс на БНБ/, представляваща обезщетение за водената от ищеца чужда работа без възлагане, изразяваща се в заплащане на същата сума за погасяване на задължения на ответника по договор за кредит от 22.03.2011г. към „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща непогасен заем, предоставен от ищеца на ответника на 25.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 21.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. П. М. депозира отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за нейната неоснователност. Оспорват се твърденията на ищеца за липсата на договорка между страните за заплащането от негова страна на погасителните вноски по кредита на ответника. В този смисъл изтъква, че с ищеца, с когото били в приятелски отношения, и лицето, с което последният се намирал във фактическо съжителство – Г. Д., решили да развиват свой бизнес, като направят модерна птицеферма в притежаваните от ответника селскостопански сгради в с. П. дол, закупени от него чрез получен кредит от 22.03.2011 г. в размер на 55 219 евро от „Банка ДСК“ АД. През 2015 г. ищецът и Г. Д. предложили на ответника да кандидатстват за европейско финансиране, 2 доколкото условие за получаването му било кандидатите да нямат навършени 40 години.

Предвид това, ищецът предложил на ответника да прехвърли привидно собствеността върху селскостопанските сгради на Г. Д., без обаче тя реално да му заплаща продажната цена.

Тримата постигнали устна договорка след одобряването, респ. финансирането на европроекта, и изтичане на предвидения петгодишен срок, в който не трябва да бъдат извършвани разпоредителни сделки със сградите, Д. да върне обратно собствеността върху имотите на ответника. Съобразно постигнатите уговорки, на 24.03.2015 г. и на 04.11.2016 г. ответникът фиктивно продал на Д. сградите, за което обаче последният не е получавал реално посочената в нотариалните актове продажна цена. Твърди се от ответника, че ищецът и партньорката му били запознати с факта, че към момента на извършване на посочените разпоредителни сделки, по отношение на имотите с. П. дол била вписана ипотека, с оглед получения от страната заем за закупуването им, поради което лицата му предложили да заплащат погасителните вноски по кредита, без да имат претенции срещу ответника относно платените суми. Посочено е, че впоследствие настъпил разрив в отношенията между страните, като Д. отказала да прехвърли обратно на ответника собствеността върху селскостопанските сгради, както се били разбрали. Заедно с това, в противоречие с уговорките между страните, както ищецът с настоящото производство, така и Д., завели претенции за заплащане на погасените от тях суми по кредита от 22.03.2011г. В този смисъл страната оспорва дължимостта на претендираната от ищеца сума в размер на 8 514,57 евро, предвид наличието на основание за заплащането й. Ответникът оспорва между страните по спора да е налице валидно сключен договор за заем за сумата от 5000 лв., като счита, че извод за наличието на такъв не би могъл да бъде извлечен от представената разписка.

Оспорва да е получавал посочената сума, както и истинността на представената по делото разписка. Дори да се приеме, че подписът е положен от ответника, същият поддържа, че предвид бизнес отношенията му с насрещната страна, е подписвал множество документи, поради което счита, че текстът на разписката или е попълнен след подписването й, или подписът е наложен под текста от друг документ, реално подписан от страната. Сочи, че разписката е съставена единствено за целите на настоящия процес. Съобразно изложеното се иска отхвърляне на така заявените претенции, поради тяхната неоснователност.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са събрани десет броя операционни бележки, от които се установява следните обстоятелства:

На 23.01.2020г. ищецът Б. превежда на каса в Банка ДСК сумата от 622,96 евро с основание „вноска по кредит" по сметка ***, която обслужва заем на К. П. М..

На 31.01.2020г. ищецът превежда на каса в Банка ДСК сумата от 517,86 евро с основание „вноска за пл. на кредит" по сметка ***, която обслужва заем на ответника.

На 27.02.2020г. ищецът превежда на каса в Банка ДСК сумата от 520,41 евро с основание „вноска за пл. на кредит" по сметка ***, която обслужва заем на ответника.

На 24.04.2020г. ищецът превежда на каса в Банка ДСК сумата от 592,90 евро с основание „вноска по кредит №15/19323287". по сметка ***, която обслужва заем на ответника.

На 31.08.2020г. ищецът превежда на каса в Банка ДСК сумата от 2161,23 евро с основание „вноска за плащ. на бизн. кредит", по сметка ***, която обслужва заем на ответника.

На 27.10.2020г. ищецът превежда на каса в Банка ДСК сумата от 508,16 евро с основание „вноска за плащане на кредит", по сметка ***, която обслужва заем на ответника.

На 26.11.2020г. ищецът превежда на каса в Банка ДСК сумата от 509,20 евро с основание „вноска по кредит", по сметка ***, която обслужва заем на ответника.

3

На ищецът превежда на каса в Банка ДСК сумата от 509,42 евро с основание „вноска по кредит 17/19323287". по сметка ***, която обслужва заем на ответника.

На 04.03.2021 г. ищецът превежда на каса в Банка ДСК сумата от 507,13 евро с основание „вноска за плащане на кредит", по сметка ***, която обслужва заем на ответника.

На 07.04.2021г. ищецът превежда на каса в Банка ДСК сумата от 2065,30 евро с основание „вноска по кредит", по сметка ***, която обслужва заем на ответника.

Безспорно е, че ищецът е извършил плащания на посочените по операционните бележки суми, с които е погасявал задължения на ответника към банката по отпуснат банков кредит.

Договорът за кредит от 22.03.2011г., е сключен между земеделски производител К. П.

М. и „Банка ДСК“ ЕАД, като по същия ответникът в качеството му на земеделски производител е получил целеви инвестиционен кредит в размер на 55 219 EUR за покупка на две идентични селскостопански постройки- Краварник в поземлен имот *** и краварник в поземлен имот ***, всеки с площ от 1 051 кв.и., построени върху имот- държавна частна собственост, находящ се в землището на с. П. дол, Община Провадия, Варненска област, съгласно Предварителен Договор за покупко-продажба от 25.02.2011 г. Крайният срок за усвояване на кредита е бил един месец след сключване на договора- или до 22.04. 2011 г., като в този срок кредитът се усвоява еднократно, безкасово, по сметка на продавачите на недвижимите имоти, съгласно Предварителен договор за покупко-продажба от 25.02.2011г.

Регламентирано е, че крайния срок за погасяване на кредита е 120 месеца - до 22.03.2021г., като той се издължава по погасителен план, неразделна част от договора за кредит, както следва; 119 равни месечни вноски по главница в размер на 460 EUR и последна изравнителна вноска по главница в размер на 479 EUR, дължима на крайна падежна дата. В срок до 31.12.2011г., при постъпване на субсидията, следва да насочи 10 000 /десет хиляди/ лева за частично погасяване на дълга по кредита, без това да се счита за предсрочно погасяване, след което погасителният план по кредита може да бъде предоговорен при писмено искане от страна на Кредитополучателя. Олихвяването на кредита и изплащането на лихвата се извършва ежемесечно на 25 число. В срока за усвояване на кредита кредитополучателят заплаща само лихва върху ползваната и непогасена част от кредита.