Решение № 1270 от 23.10.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1270 гр. Велико Търново, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20224110103058 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 232 от ЗЗД , вр. с чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Р. Г. Л. твърди, че съгласно договор за наем на земеделска земя от 24.01.2022 г. е предоставил на наемателя П. П. П. за временно възмездно ползване общо 49,978 дка земеделски земи в землището на с.Б****о. Сочи, че с Анекс от 16.05.2022 г. към договора за наем с негово съгласие наемателят бил заместен в договора от П. Е. П.. Излага, че общо дължимата наемна цена за стопанската 2021/2022 г. съгласно договора е 6996,92 лева , която е следвало да се плати до 30.09.2022 г. Признава, че е извършено частично плащане на сумата от 3000 лева, но въпреки многобройните покани остатъкът от сумата от 3996,92 лева не е заплатен. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати посочената сума, ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК поддържа иска.

Ответникът П. Е. П. не е депозирал отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание оспорва иска. Моли съда да го отхвърли, като неоснователен.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 24.01.2022 г. между Р. Г. Л. в качеството на наемодател и П. П. П. в качеството на наемател е сключен договор за наем на земеделска земя 2021/2022 , по силата на който наемодателят е отдал на наемателя за временно възмездно ползване собствената си земеделска земя – шест имота в землището на с.Б**** описани подробно, с обща площ от 49,978 дка срещу заплащане по 140 лева на декар за цялата наета площ, за срок от една стопанска година. Посочено е, че договорът влиза в сила за 2021/2022 г. На 16.05.2022 г. е сключен Анекс към договора за наем на земеделска земя между Р. Г. Л., П. П. П. и П. Е. П., съгласно който П. Е. П. заявява, че замества наемателя П. П. П. като страна по договора за наем на земеделска земя, сключен на 24.01.2022 г. между него и Р. Г. Л. , до края на срока на посочения договор за наем- 30.09.2022 г. по отношение на описаната земеделска земя, находяща се в землището на с.Б****о. В Анекса е посочено, че Р. Г. Л. дава съгласието си за заместването, като страните са се споразумели анексът да породи действие от 16.05.2022 година. Страните са посочили, че всички останали условия по договора за наем, който е неразделна част от анекса, остават непроменени. Описаните в договора и Анекса земеделски земи са предмет и на договор за аренда на земеделски земи от 28.10.2021 г., сключен между Р. Г. Л. и П. П. П., по силата на който същите се отдават под аренда за срок от шест стопански години, считано от 1.10.2022 г. Този договор за аренда е прекратен със споразумение от 16.05.2022 г., сключено от страните по него. Приети са още автоматични справки от ДФЗ за заявени процесните имоти по схеми и мерки за директни плащания с бенефициенти страните по договора за наем на земеделски земи Р. Л. и П. П.. Приета е експертна оценка относно трайни черупкови насаждения от лешник в землището на с.Б****о, собствени на Р. Г. Л., според която засетите насаждения в описаните в оценката имоти са в период на плододаване. Събрани са и гласни доказателства. Св. Б*** заявява, че е подписал анекса към договора за наем на земеделски земи в качеството си на пълномощник на сина си. В кантората на нотариуса присъствали ответникът и адвокат на име Г**** който работел в една кантора с ответника в гр.Русе.

Свидетелят сочи, че след подписването на анекса отишли с автомобила на ответника в с.Б**** тъй като той искал да вземе и друг имот, засят с 2 лешници. П. му обяснил, че иска имота за братовчед си, който се занивама с трюфели, като целта била да заразят лешниците с трюфели, след което да ги оберат. Свидетелят твърди, че ответникът е ходил предварително на процесните ниви и е знаел, че те са засети с лешници, тъй като му казал, че ги е намерил по номера на имотите и с GPS координати, а целта му била да ги зарази с трюфели. Когато пътували към имота, минали покрай процесните ниви, ответникът направил снимки на другия имот и казал, че ще се обади в рамките на дни, но не го направил. Свидетелят сочи, че отишъл в кантората в гр.Русе, но не открил ответника. Тогава адвокатът Г*** позвънил на П. и свидетелят чул, че той не иска да го търсят, тъй като братовчед му имал здравословни проблеми. Твърди, че синът му е търсил ответника, за да му заплати останалите дължими суми по договора за наем, но плащане не последвало. Заявява, че и адвокатът Г*** му казал, че преди да подпише, ответникът е ходил в земите, предмет на анекса и е видял лешниците.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Претенцията на ищеца към ответника е основана на сключения на 16.05.2022 г. Анекс към договор за отдаване под наем на земеделски земи от 24.01.2022 г., съгласно който ответникът е заместил в наемното правоотношение, възникнало между ищеца като наемодател и трето лице , като наемател, това трето лице, със съгласието на наемодателя. Видно от клаузите на подписания анекс, същият влиза в сила от деня на подписването, като според чл. V от него, останалите уговорки по договора за наем от 24.01.2022 г. остават в сила за страните. Предмет на договора и на анекса са земеделски земи с обща площ от 49,978 дка в землището на с.Б****о, които са отдадени за временно възмездно ползване срещу заплащане на наемна цена от 140 лева на декар за стопанската 2021/2022 г., като наемното плащане е дължимо до 30.09.2022 година. При наведените от ищеца- наемодател фактически твърдения за частично неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника- наемател за заплащане на дължимата наемна цена и заявена претенция дължимата сума да бъде заплатена на ищеца, съобразно направената от съда правна квалификация на иска по чл. 79, ал. 1, във вр.чл.

232, ал. 2 от ЗЗД той следваше да установи пълно и главно съществуващото между страните облигационно правоотношение и изправността си по договора, а при направено оспорване, ответникът да установява

3 недължимост на вземанията на сочените от него основания. От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно, че между ищеца и ответника е налице валидно наемно правоотношение с предмет описаните в анекса от 16.05.2022 г. земеделски земи в землището на с.Белцов. При тълкуване на уговорките между страните се стига до извода, че наемателят П. Е. П., замествайки предишния наемател П. П. П. се е задължил да заплати в срок до 30.09.2022 г. наемната цена, уговорена за ползването на отдадените под наем земеделски земи. Ищецът признава, че по договора е получил плащане на сумата от 3000 лева и изтъква, че ответникът не му е заплатил остатъка от 3996,92 лева при общо дължима сума от 6996,92 лева / 49,978 дка х140 лв. на декар/ за стопанската година – от 1.10.2021 г. до 1.10.2022 г. , въпреки отправените покани. Ответникът от своя страна се брани с доводи относно съществуващо арендно правоотношение между страните по договора за наем съгласно подписан договор между тях със срок от шест години, който бил вписан в Агенция по вписванията. Сочи още, че ищецът и П. П. П. са заявили процесните земеделски земи пред Държавен фонд Земеделие за финансиране по определени програми, което правело невъзможно използването им.

Отделно от това, той подписал договор за ползване под наем на земеделски земи, а всъщност върху процесните имоти били засети лешници, имало храсти, плевели и др. и същите били неизползваеми. Възраженията на ответника са неоснователни. В действителност за процесните земи е сключен договор за аренда за срок от шест години, но същият поражда действие от 1.10.2022 г. , тоест след изтичане на срока на наемното правоотношение съгласно Анекса от 16.05.2022 г. и неразделния към него договор за наем от 24.01.2022 г. На следващо място, арендният договор е прекратен със споразумение между страните по него, считано от 16.05.2022 г. , тоест няма конкуренция между арендното и наемното правоотношение относно процесните имоти. Подаването на заявления към ДФЗ от страна на ищеца и на предишния наемател за процесните земеделски земи с оглед ползване на някакви субсидии е обстоятелство, което би имало значение за предмета на спора само в случай, че с горните действия те реално са препятствали новия наемател да ползва по предназначение наетите площи, за което доказателства не са представени от ответника. Твърденията, че ответникът е бил измамен мислейки, че наема земеделски земи, които са се оказали засадени с лешници и др. също не могат да отрекат правото на ищеца- наемодател да получи 4 наемната цена. Налице е валидно подписан анекс към договор за наем, който не е оспорен от ответника и не са предприемани действия за неговото разваляне. Нещо повече, от показанията на св. Б*** , ценени от съда при условията на чл. 172 от ГПК става ясно, че ответникът е знаел какви земи наема, че ги е оглеждал преди подписването на анекса и че целта му е била да развъжда трюфели, използвайки засетите вече култури от лешници. Анализът на релевантните по делото доказателства води до извода за основателност на исковата претенция при липса на успешно проведено оспорване от страна на ответника. Мотивиран от горното съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3996,92 лева главница, представляваща частично неплатено наемно плащане по договор за наем на земеделски земи от 24.01.2022 г. за стопанската 2021/2022 г. и анекс към него от 16.05.2022 г.

Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от подаване на иска- 7.12.2022 г. до окончателното изплащане.

При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, възлизащи на 162,44 лева за заплатена държавна такса и 700 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. Е. П. с ЕГН ********** от гр.Р*** ап.2 ДА ЗАПЛАТИ на Р.

Г. Л. с ЕГН ********** от гр.В*** сумата от 3996,92 / три хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и 92 ст./ главница, представляваща частично неплатено наемно плащане по договор за наем на земеделски земи от 24.01.2022 г. за стопанската 2021/2022 г. и анекс от 16.05.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на иска- 7.12.2022 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА П. Е. П. с ЕГН ********** от гр.Р*** ап.2 ДА ЗАПЛАТИ на Р.

Г. Л. с ЕГН ********** от гр.В*** сумата от 862,44 / осемстотин шестдесет и два лева и 44 ст./ направени по делото разноски.

5

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС, чрез ВТРС двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено. в

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6