Решение № 3309 от 29.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3309 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20241100503921 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №1944 от 04.02.2024г., постановено по гр. дело № 57561/2022г. по описа на СРС, 169-ти състав, е признато за установено по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „Изи Финанс“ ЕООД срещу А. А. В. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 240, ал. 2 ЗЗД, че А. А. В. дължи на „Изи финанс“ ЕООД сумата от 3000 лева, главница, сумата от 676,52 лева, договорна лихва за периода от 23.07.2021г. до 22.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, дължими по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 347613 от 23.07.2021г. Със същото решение А. А. В. е осъден да заплати на „Изи финанс“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 525 лева, разноски в исковото производство и сумата от 189,81 лева, разноски в заповедното производство.

Срещу решението в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата от 676,52 лева, договорна лихва за периода от 23.07.2021г. до 22.03.2022г., е подадена в срок въззивна жалба от А. А. В.. Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд се е произнесъл неправилно по следните въпроси: определената в договора лихва не противоречи на добрите нрави и същата не води до недействителност на целия договор, както че договорът за кредит и посочения в него процент на годишен процент на разходите не нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че уговаряне на възнаградителна лихва от 40,15 % годишно при съобразяване, че предоставената сума е 3000 лева, а възнаградителна лихва за срока на договора от 24 месеца е 1337,56 лева било в разрез с присъщите на възнаградителната лихва функции. Поддържа, 1 че договорът бил за кратък срок от 24 месеца, като размерът на лихви по банкови кредити към този момент бил в пъти по-нисък от законната лихва за забава. На следващо място, потребителят бил икономически по-слабия субект като не било установено да е могъл да влияе върху съдържанието на клаузата. Твърди, че били неоснователни доводите на ответника, че лихвата била обоснована от разходите му за изграждане и поддържане на системата за сключване на договора от разстояние. Счита, че клаузата в договора за кредит, уговаряща размера на възнаградителната лихва, била нищожна. Поддържа, че недействителната клауза за договорна лихва води до недействителност на целия договор за кредит. Излага съображения, че премахването изцяло на клаузата за определяне на възнаградителната лихва по договора за потребителски кредит би променило възмездния му характер, поради което и извод, че такъв договор би се сключил и без да е уговорено такова възнаграждение не може да се обоснове. Поддържа, че СРС въобще не е обсъдил наведените възражения за недействителност на процесния договор за кредит поради нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че в предоставения договор липсвали задължителни и съществени елементи от него, а именно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК- ГПР.

Поддържа, че след като сумата за неустойка била прибавена в окончателните вноски, дължими от кредитополучателя, то същите следвало да бъдат прибавени към ГПР. Това не било сторено в случая, поради което в договора било записано невярно число на ГПР в размер на 48,44 %. Сочи, че ГПР бил незаконосъобразен, тъй като надхвърлял многократно допустимия размер, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Искането към съда е да отмени обжалваното решение в частта, с която е установена дължимостта на сумата в размер на 676,52 лева, договорна лихва за периода от 23.07.2021г. до 22.03.2022г. и да постанови решение, с което да отхвърли претенцията на „Изи финанс“ ЕООД в обжалваната част като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Изи Финанс“ ЕООД, с който е посочено, че въззивната жалба била частично недопустима, тъй като не била претендирана от ответника неустойка. Поддържа, че нямало данни клаузата да е била приложена и неустойка да е била начислена. Сочи, че решението било изцяло законосъобразно и правилно, включително и в обжалваната част. Твърди, че при липса на законодателен таван и на база на общия разум като се преценявали особеностите на всеки отделен вид договор за кредит съдът следвало да определи индивидуално допустима горна граница за договорна лихва. Поддържа, че липсвали доказателства да са били налице предпоставките за начисляване на неустойката. Сочи, че по делото не били представени доказателства за волеизявления на В., че не бил изпълнил условията на чл. 3 от договора.

Твърди, че неустойка нямало да се претендира от ответника като дори това да стане същият можел да се защити по съответния ред. Счита, че неустойката не следва да се включва в ГПР, в който се включвали вземания, които били породени и можели да се породят.

Поддържа, че при липса на проявена неустойка тя не следва да се включва в размера на ГПР.

Искането към съда е да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана.

Претендира разноски.

2

Решението в частта, с която предявеният от „Изи финанс“ ЕООД срещу А. А. В. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е уважен и е признато за установено, че А. В. дължи на „Изи финанс“ ЕООД сумата от 3000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 347613 от 23.07.2021г., като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. По правилността на решението в обжалваната му част намира следното:

СРС е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.07.2022г. по ч.гр. дело № 32194/2022г. по описа на СРС, 169-ти състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: сключен с ответника договор за заем със съдържанието, посочено в исковата молба, по който е предоставил на ответника сумата от 3000 лева; възникнало по силата на договора задължение за кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва в размера, посочен от ищеца; изпълнение от кредитодателя на задължението му да предостави дадената в заем сума на кредитолучателя; както и изискуемост на вземането.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства да докаже плащане на вземането.

Предмет на проверка във въззивното производство с оглед изричните предели на въззивната жалба, подадена от А. В., е единствено правилността на постановения от СРС акт в частта, с която е уважен иска за възнаградителна лихва в размер на 676,52 лева за периода от 23.07.2021г. до 20.03.2022г.

Предвид което настоящият съдебен състав възприема фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, касаеща наличието на облигационно правоотношение между страните, основано на процесния договор за кредит, както и предаването на заемната сума на ответника.

По отношение на довода във въззивната жалба, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК настоящият съдебен състав намира следното:

3

От приетия Договор за предоставяне на кредит № 347613 от 23.07.2021г. се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предаде в собственост на ответника сумата от 3000 лева, а ответникът се е задължил да върне същата при следните условия: срок на кредита 720 дни; фиксиран годишен процент в размер на 40,15 %; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора- 0,11 %, общо дължима сума в размер на 4237,56 лева; обща дължима сума при непредставяне на обезпечение- 5398,56 лева.

Съгласно чл. 5 годишният процент на разходите по кредита е 48,44 % като са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране на лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

Настоящият съдебен състав счита, че сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, като наред с нея законът урежда и специфични изисквания към вида и размера на шрифта на който е написан - всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Съгласно императивната норма на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит, сключен в нарушение на тези изисквания, е нищожен.

При извършване на преценка на действителността на процесния договор за потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен поради заобикаляне на закона.

Това е така, поради следното:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Според чл. 3, ал. 1 от процесния договор, потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1/ банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, 4 т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 2/ две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер над 1000 лева; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Финанс“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство.