Решение № 1982 от 04.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1982 гр. Варна, 04.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Танев при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №

20223110113157 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск от М. Й. С. срещу О. В. да бъде постановено решение, по силата на което О. В. да бъде осъдена да заплати в полза на М. С. обезщетение за претърпeни болки и страдания, настъпили в късния следобед на 19.08.2022г., в резултат на счупване на костите на предмишницата на ищцата, получени вследствие на спъване и падане върху компрометирани няколко реда плочки, намиращи се на ул. ***, срещу офис на „***“ в гр. Варна, на стойност 20 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата.

Твърди се в исковата молба следното: Предявеният иск е за обезщетение за претърпени болки и страдания, настъпили в късния следобед на 19.08.2022г., в резултат на счупване на костите на предмишницата на ищцата, получени вследствие спъване и падане върху компрометирани няколко реда плочки, намиращи се на ул. ***, срещу офис на „***“ в гр. Варна. Лечението на нараняванията било проведено в периода между 22.08.2022г. до 25.08.2022г. в отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ „***“ ООД, като на пострадалата били извършени оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния десен крайник с голям обем и сложност, като с открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, радиус и унила, под рентгенов контрол, посредством срединен достъп, е достигнато до фрактурата на дясната лакътна става. Извършено е външно открито наместване и фиксация чрез игли и серклаж. След падането, ищцата почувствала силна болка в лакътната става на дясната ръка, но подпомогната от придружаващия близък се прибрала в жилището си. Лекарска помощ потърсила на 22.08.2022г., защото ръката й била деформирана, с оток в областта на лакътя и посиняла. Не била в състояние да я движи и вдига. От силните болки не е имала възможност да се обгрижва сама, да поддържа лична хигиена, да поддържа домакинството и да се храни сама. Взимала е болкоуспокояващи.

Претърпяла е неимуществени вреди – душени страдания и стрес, социални и битови неудобства. Всичко това я довело до депресивно състояние. О. В. има задължение да поддържа в изправно състояние тротоарната настилка в града. Това не било сторено.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който се излага следното: Оспорва се, че на ул. *** на 19.08.2022г. е съществувала неравност на плочките на тротоара, както и че тази неравност е в причинно – следствена връзка с 1 получените наранявания от страна на ищцата. Направено е възражение за съпричиняване.

Сочи се в условията на евентуалност, че претенцията е завишена.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената по делото епикриза, издадена от МБАЛ „***“ ООД, отдел по ортопедия и травматология, М. С. е постъпила за лечение на 22.08.2022г. и е била изписана на 25.08.2022г., като диагнозата е била – счупване на костите на предмишницата.

Извършени били оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна. Постоперативния период бил спокоен.

По делото е представено заключение по допуснатата КСМПЕ, като от заключението на вещите лица се установява следното: На 19.08.2022г. ищцата е получила травма на десен лакет при падане от собствена височина при вървене. На 22.08.2022г. постъпила за лечение.

Окончателната диагноза била – счупване на костите на предмишницата. Извършени били оперативни процедури, изрично посочени в исковата молба и медицинската епикриза. Няма данни за настъпили усложнения. Вещото лице е извършило преглед на 02.03.2023г.

Установило е, че по гърба на дясна лакетна става на ищцата се вижда бледорозов белег с дължина около 11 см. Движенията в ставата са в пълен обем. Мускулатурата е възстановена.

Случилото се ищцата го е преживяла като стресово събитие, но няма данни то да се е трансформирало в сериозна психотравма. Има остатъчни страхове когато върху по тротоар, когато пресича пешеходна пътека, т.е. там където са се случвали тези инциденти. Налице са проблеми със съня, безпокойство за здравето, повишена вътрешна тревожност и известно чувство за безполезност. Тази симптоматика е свързана както с възрастта на ищцата, така и с преживяното от нея. В резултат на падането ищцата е получила счупване на дясна лакетна кост в областта на лакетната става, определило трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за повече от 30 дни. При проведеното оперативно лечение костните фрагменти са съединени с метал. Оздравителния процес е около 2 месеца. Към момента ищцата е напълно възстановена, но предстои операция за отстраняване на метала.

Счупването в областта на дясната лакетна става причинява силни болки и невъзможност за изправяне на ставата. Ищцата не може да се подпира на лакътя си.

В открито съдебно заседание бе разпитан св. Д. Г., дъщеря на ищцата. Свидетелят заяви следното: „Спомням си инцидента на майка ми. Беше ходила на преглед при сърдечен лекар и като се прибира по ул. „***“ срещу *** РУ на МВР на отсрещния тротоар попада на разклатени, разместени плочи и пада. Имаше силни болки и подуване на дясна ръка. След направена снимка се оказа, че има фрактура на лакътна става. Беше приета в болница за операция. След операцията се наложи да я гледам аз. Не можеше сама да се обслужва. Видях плочките няколко дни след това, че наистина бяха разклатени, необезопасени, нямаше знак там, който да покаже, че мястото е опасно. Близо два месеца обслужвах майка си. Предстои премахване на импланта. Тя е разтревожена, защото не знае на тези години как ще преживее още една операция.“

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 49 ЗЗД, който урежда, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа. Следователно, за да бъде налице отговорността на възложителя са необходими следните предпоставки: 1. Вреди, причинени на пострадалия. 2. Вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа. 3. Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника. 4. Причинителят да има вина за вредите. Отговорността на възложителя е обективна и има гаранционно-обезпечителна функция.

От събраните по делото доказателства – свидетелски показания и медицинска документация – безспорно се установи, че в късния следобед на 19.08.2022г. ищцата е получила травма на десен лакет при падане от собствена височина при вървене. На 22.08.2022г. е постъпила за лечение и е била изписана на 25.08.2022г., като диагнозата е била – счупване на костите на предмишницата. Извършени били оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна. Постоперативния период бил 2 спокоен.

С оглед на получената травма съдът допусна извършването на КСМПЕ, чието заключение кредитира изцяло, като професионално дадено, допълващо останалия доказателствен материал и отговарящ изцяло на поставените въпроси. Установи се, че по гърба на дясна лакетна става на ищцата се вижда бледорозов белег с дължина около 11 см.

Движенията в ставата са в пълен обем. Мускулатурата е възстановена. Случилото се ищцата го е преживяла като стресово събитие, но няма данни то да се е трансформирало в сериозна психотравма. Има остатъчни страхове когато върху по тротоар, когато пресича пешеходна пътека, т.е. там където са се случвали тези инциденти. Налице са проблеми със съня, безпокойство за здравето, повишена вътрешна тревожност и известно чувство за безполезност. Тази симптоматика е свързана както с възрастта на ищцата, така и с преживяното от нея. В резултат на падането ищцата е получила счупване на дясна лакетна кост в областта на лакетната става, определило трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за повече от 30 дни. При проведеното оперативно лечение костните фрагменти са съединени с метал. Оздравителния процес е около 2 месеца. Към момента ищцата е напълно възстановена, но предстои операция за отстраняване на метала.

Счупването в областта на дясната лакетна става причинява силни болки и невъзможност за изправяне на ставата. Ищцата не може да се подпира на лакътя си.

Чл. 11 ЗОС урежда, че имоти и вещи общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредите на закона и с грижата на добър стопанин.

Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. В случая органът към О. В., който е бил натоварен с поддръжка на инфраструктурата, собственост на О. В., в случая с поддържане на тротоарната настилка, не е изпълнил задължението да поддържа общинската собственост с грижата на добър стопанин. Безспорно от събраните по делото гласни доказателства се установи, че причина за инцидента е именно разместени и разклатени плочки на тротоар по ул. „***“ срещу *** РУ на МВР в гр. Варна. Липсвало е обозначение, че мястото е опасно и не е било обезопасено. Безспорно е между страните, че този тротоар е общинска собственост.

Според българския съд неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение се определя от принципа на справедливостта, очертан в чл. 52 от ЗЗД. Моралните вреди са индивидуално определими и е в дисхармония със справедливостта определяне на обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите общественоикономически условия на живот. Обезщетението за неимуществени вреди обхваща всички болки и страдания, които са настъпили и ще настъпят в бъдеще. Да определи съдът справедливо обезщетение означава да определи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически сътресения.

От установената фактическа обстановка съдът намира, че твърденията за претърпени неимуществените вреди от ищцата бяха доказани. Размерът на справедливото обезщетение според настоящия съдебен състав е в размер на 10 500,00 лв. За разликата над тази част искът се явява неоснователен.

Съдът не приема възражението на ответника за съпричиняване. Това е така, доколкото е липсвало обозначение за опасност на мястото на инцидента. Ако беше поставено такова обозначение и въпреки всичко ищцата беше минала през него, щеше да е налице съпричиняване. Но да се обвинява лице, което просто се е движело по тротоар и не е знаело за опасността, е неоснователно.

Предвид изхода на спора в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените разноски в производството в размер на 1100,00 лв., предвид частичната основателност на претенцията.

В полза на ответника следва да се присъди сумата от 150,00 лв., предвид частичната неоснователност на претенцията.

О. В. следва да бъде осъдена да заплати в полза на Районен съд – Варна сумата от о б щ о 720,00 лв. – сбор от държавна такса и възнаграждение на вещи лица, с оглед 3 частичната основателност на претенцията.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА О. В., ЕИК ***, представлявана от кмета И. П., да заплати на М. Й. С., ЕГН **********, с адрес в ***, сумата от 10 500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпeни болки и страдания, настъпили в късния следобед на 19.08.2022г., в резултат на счупване на костите на предмишницата на ищцата, получени вследствие на спъване и падане върху разклатени няколко реда плочки, намиращи се на ул. ***, срещу офис на „***“, в гр. Варна, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 19.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 10 500,00 лв. до пълния претендиран размер от 20 000,00 лв., поради неоснователност.