Решение № 397 от 01.03.2019, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……………

………………...., гр. Варна

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА при секретаря Виржиния

Миланова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм.д. № 1927 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 156 и следващите от ДОПК.

Образувано е по жалба на Н.А.В. с ЕГН **********, действащ и като ЕТ „НВ Комерс – Н.В.“ с ЕИК *********, подадена чрез адв. Ж.А., против Ревизионен акт (РА) №

Р-03000316005338-091-001/17.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 126 от 11.05.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който са установени следните задължения на оспорващия: 1. За данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. – 1 166,30 лв. и лихва 619,21 лв., за 2013 г. – 8 007,58 лв. и лихва 2 280,93 лв. и за 2014 г. – 1 713,72 лв. и лихва 314,01 лв.; 2. За данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г. –

9 558,19 и лихва 4 592,37 лв., за 2012 г. – 10 021,17 лв. и лихва 3 872,62 лв. и за 2013 г. - 3 053,95 лв. и лихва 869,90 лв.

Според оспорващия РА е незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния данъчен закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за извършване на ревизии и определяне на данъчни задължения, регламентирани в ДОПК.

Сочи се, че не са налице факти и обстоятелства, обосноваващи извършването на ревизията по особения ред на облагане, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като не се установява особен случай, който да препятства извършването на ревизията по общия ред. Изтъква се, че в хода на извършваните проверки, предшестващи възлагането на ревизията, както и в хода на ревизията нееднократно е деклариран произходът на средствата, ползвани за нуждите на семейството на оспорващия и съответно са представени доказателства в тази връзка, от които се установява, че не е налице превишение на разходите над приходите.

Настоява се, че органите по приходите необосновано и в противоречие с материалния закона не са приели посочените от ревизираното лице дарени и заети средства като разполагаеми такива за съответните периоди (с жалбата се сочат:

1/ дарени суми от бащата на оспорващия А.Н.В., както следва: 75 000лв. по Договор за дарение от 15.04.2004 г.; 85 000лв. по Договор за дарение от 19.12.2007 г.; 14 000лв. по Договор за дарение от 03.11.2014 г.; 2/ 9 000лв., получени от М.Т.М. по Договор за заем от 16.01.2008г.; 9 000лв., получени от Д.П.П. по Договор за заем от 15.07.2008г.)

Според оспорващия РА е и немотивиран, доколкото се основава на констатации от извършената предварителна проверка (ПСИДФЛ), приключила с издаване на Протокол Кд73 № Пф-03000315000076-073-001/30.09.2015 г., без същите да са анализирани и изследвани в ревизионното производство.

Сочи се, че фактът на недеклариране на доходите от продажба на два недвижими имота, съответно пред 2010 г. и 2013 г. не представлява основание за преминаване към особения ред за облагане, тъй като е налице възможност органите по приходите да доначислят прихода от продажба и да обложат ревизираното лице. Поддържа се, че не следва да се приема приходът от сделката по продажба на имота през 2013 г. за недеклариран – имотът е построен от оспорващия в качеството му на ЕТ и в това качество е издадена фактура за продажбата му, т.е. дори да не е отчетен целия приход от сделката, доходът може да бъде обложен по общия ред чрез прилагане на нормата на чл. 78 от ЗКПО.

Настоява се, че неправилно е начислен годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ, като се сочи следното: Не са налице категорични и убедителни доказателства за сключени сделки от ревизираното лице във връзка с продажбата на недвижими имоти, чието изпълнение да води до отклонение от данъчно облагане по аргумент от чл. 16, ал.

1 от ЗКПО; Отличаването съществено една от друга на цените по различните сделки, не влече извод, че именно по-високата цена следва да бъде пазарната такава, тъй като следва да се отчитат особеностите на отделните имоти; Оспорва се като необоснована експертизата за определяне на пазарната цена на имотите, възложена от ревизиращите органи, като се сочи, че не е приложен правилно методът на сравнимите неконтролирани цени, тъй като експертът се е основавал на офертни цени, а не на цени на реално извършени сделки, а и не са взети предвид факторите, оказващи влияние върху цените и корекциите по чл. 11 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006г. Изтъква се, че необосноваността на експертното заключение разколебава и всички последващи увеличения на финансовия резултата на ЕТ.

Сочи се, че не е ясно как органите по приходите отчитат разходите за строителството на процесните сгради и приходите от продажбите в патримониума на ЕТ, след като имотът-земя е съпружеска имуществена общност, включен е в имуществото на ЕТ, но не е представена декларация от съпругата по чл. 27, ал.4 от ЗДДФЛ.

Искането е да се отмени обжалваният РА, като се претендира и присъждането на разноски без да се представя списък по чл. 80 от ГПК. В определения от съда срок за представяне на писмени бележки от оспорващия, такива не са постъпили.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна, чрез процесуалния си представител, гл.юрисконсулт К.Д. в хода по същество прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 912,10 лв. С представените в последното съдебно заседание писмени бележки се сочи следното:

Ответникът се позовава на чл.

171, ал. 1 от АПК и чл. 124, ал. 2 от ДОПК, като изтъква, че фактическите и правни констатации на обжалвания РА не са оборени в хода на делото. Видно от ревизионния доклад и документите в преписката безспорно се установяват обстоятелствата за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, а именно: 1/ Не е налице деклариране в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г. на получения доход от продажба на апартамент по НА № 108/28.24.2010 г.; 2/ Укрит е реалният доход от продадения от оспорващия и съпругата му с НА № 120/22.02.2013 г. тавански склад № 3, доколкото купувачът заявява, че е заплатил сумата в общ размер 59 000 лв., а оспорващият е издал фактура № 62/01.03.2013 г. с данъчна основа – 38 512,50 лв. и ДДС – 7 702,50 лв.; 3/ Установено е превишение на извършените разходи на парични средства над получените парични средства за 2013 г. и за 2014 г.

Излагат се подробни доводи за правилност на приетите от органите по приходите като налични парични средства към 01.01.2009 г., като ответникът се позовава на събраните в хода на ревизията и в хода на съдебното производство доказателства във връзка с договора за заем от М.Т.М. и договорите за дарения от Я.Т.Я и А.Н.В.. Настоява се допълнителното заключение по съдебно-оценъчната експертиза да не бъде кредитирано, предвид, обстоятелството, че във неговия вариант 2 са определени по-ниски продажни цени от определените от самото ревизирано лице продажни цени. Изтъква се, че определените продажни цени с допуснатата по делото експертиза са по-големи от определените от възложената в хода на административното производство експертиза.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се извеждат от доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена на 29.06.2017г.

(видно от транспортен етикет – л. 14 от делото), т.е. в законоустановения 14-дневен срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, считано от датата, на която решението на Директора на „ОДОП” Варна е съобщено на оспорващия - 16.06.2017 г. Същата изхожда от надлежно легитимирано лице и е налице правен интерес от обжалването, доколкото се оспорва РА в неотменената с решението на директора на „ОДОП” Варна част.

По валидността на РА:

Обжалваният РА е издаден след отмяната на РА от 03.05.2019 г. и връщане на преписката на органа, възложил ревизията за възлагане на нова ревизия с Решение № 232 от 28.07.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна (л. 82-91 от делото). Повторната ревизията е възложена със ЗВР № Р-03000316005338-020-001/03.08.2016 г. (л. 1 от адм.пр.) Доколкото издателят на тази заповед е упълномощен със Заповед № Д-1230/15.09.2014 г. на Директора на ТД на НАП Варна (л. 103-104 от делото) с правата по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, ревизията е възложена от компетентен орган по приходите. Заедно с ръководителя на ревизията, именно органът възложил ревизията, е и един от издателите на РА.

При визуализирането на съдържанието на представения по делото от ответника диск съдът констатира, че процесните по делото представени и на хартиен носител електронни документи ЗВР, ЗИЗВР, РА и ревизионен доклад (РД) са подписани с квалифициран електронен подпис (КЕП), както и че лицата, посочени като автори на акта притежават валидни сертификати, съгласно удостоверенията от доставчиците на услугата КЕП.

С РА са установени данъчни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански договори и др. за периодите, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният РА не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

По отношение спазването на установената форма:

От посочените в РА фактически и правни основания, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискуемото, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК. В РА са обективирани самостоятелни мотиви, независимо от позоваването и потвърждаването на констатациите и изводите в РД. Ревизираното лице е направило възражение по РД, в което само се сочи, че не е съгласно с РД и констатациите в него. Предвид така формулираното възражение не е налице нарушение на изискването органът по приходите да обсъди в съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК направените срещу РД възражения и представените доказателства и да посочи съображенията за приемането им за основателни или за неоснователни и съответно обосноваващи или необосноваващи извод, различен от извода за наличие на данъчни задължения на ревизираното лице.

По отношение спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването на РА:

Производството по издаване на обжалвания

РА е започнато въз основа на ЗВР № Р-03000316005338-020-01/03.08.2016 г. (л. 1 от адм.пр.), изменена със ЗИЗВР № Р-03000316005338-020-01/07.11.2016 г., издадени от Д.Б.К-началник сектор, с която е възложена данъчна ревизия на жалбоподателя с обхват - задължения за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2014 г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и за ДДФЛ – свободни професии, граждански договори и др.

Въз основа на установените факти в хода на ревизионното производство органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - укрити приходи или доходи, както и несъответствие на декларирани и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице с имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. От изпратеното до оспорващото дружество на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК Уведомление № Р-03000316005338-113-001/07.12.2016 г. (л. 963 от адм.пр.) се установява, че органите по приходите са приели като основание за провеждане на ревизията по особения ред констатираното от тях превишение на извършените разходи на парични средства над получените парични суми за 2013 г. и 2014 г., недекларирани доходи от продажба на имоти по НА № 108/28.04.2010 г. и НА № 120/22.02.2013 г., както и недекларирани доходи от продажба на обекти – ателие, апартаменти и тавански складове в построена от ревизираното лице жилищна сграда.

Възложената от компетентен орган по приходите ревизия е приключила с РД № Р-03000316005338-092-001/25.01.2017 г., издаден от ревизиращите органи по приходите, на основание чл. 117 от ДОПК, връчен на ревизираното лице на 26.01.2017 г., срещу който е постъпило възражение на 09.02.2017 г., а на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден обжалваният РА № Р-03000316005338-091-001/17.02.2017 г.

Разпечатката съдържа 46 от 506 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e192a7c-53ff-4850-aa84-af42866642b5