Определение № 250 от 18.10.2022, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 229/2022
- Вид
- Определение № 250
- Подписан
- 18.10.2022
- В сила
- 18.10.2022
- Състав
- Васил Маринов Петков, Петранка Панайотова Кирова, Анита Христова Велева
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1, т.4 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.196, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.196, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.206, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.28, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 250 гр. Ямбол, 17.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Васил М. Петков
Членове:
Петранка П. Кирова
Анита Хр. Велева при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно частно наказателно дело № 20222300600229 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалби на осъдения Н. М. Т. и на неговия защитник срещу Определение № 538/14.07.2022 г. по ЧНД № 20222330200371/2022 г. по описа на РС – Ямбол, постановено в рамките на производство по чл. 306, ал.
1, т. 1 от НПК вр. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
С обжалваното определение решаващият съд е наложил на въззивника най-тежкото измежду наказанията, определени му с присъдите по НОХД № **/****г., ***/****г. и ***/****г., всички по описа на ЯРС, а именно, ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, на основание чл.24 от НК е увеличил размера на наложеното най-тежко наказание с четири месеца - от девет НА ТРИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и е постановил то да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим.
Съобразно разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК, първоинстанционният съд е приспаднал времето, през което осъденият е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД № **/****г. на ЯРС, считано от **.**.****г.
В жалбите не се оспорва възприетата от районния съд фактология, касаеща съдимостта на лицето, както и начина на групиране на наказанията .
1
Изразява се общо несъгласие единствено с решението за прилагане разпоредбата на чл.24 от НК.
В депозирано по делото допълнение към жалбата защитникът е направил искане и за прилагане на чл.59, ал.3 от НК чрез приспадане времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража по НОХД № ***/****г. на ЯРС, приключило с оправдателна присъда.
В с.з. жалбите се поддържат лично от осъденото лице и от служебения защитник. Развиват се доводи, че с оглед неголемия брой на присъдите, включени в съвкупността, и поради невисоката степен на обществена опасност на личността на осъдения, най-тежкото измежду определените наказания от девет месеца лишаване от свобода е напълно достатъчно за неговото поправяне и превъзпитание. По тези съображения се претендира за изменение на първоинстанционния акт чрез отмяната му в частта относно приложението на чл.24 от НК и за прилагане разпоредбата на чл.59, ал.3 от НК.
Участващият по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбите. Първоинстанционният акт намира за правилен и законосъобразен и предлага да бъде потвърден.
След като обсъди доводите в жалбите, съобрази становищата на страните и прецени изцяло атакуваното определение съгласно правомощията по чл.313 и чл.314 от НПК, ЯОС прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са допустими – подадени са в срока по чл.319, ал.1 от НПК, от надлежни страни и при наличие на право и интерес от обжалване.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Възприетите от районния съд фактически положения са в пълно съответствие със събраните по делото доказателства, а и в случая не съществува спор по фактите.
Настоящият състав, като споделя напълно изводите на първата инстанция по фактите, извърши самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, при което намери за установено следното:
По отношение на въззивника Н. М. Т., ЕГН **********, са постановени тринайсет влезли в сила осъдителни присъди – по НОХД № ****/****г. на 2
ЯРС, № ****/****г. на ЯРС, № ***/****г. на ЯРС, № ***/****г. на ЯРС, № ****/****г. на ЯРС, № ***/****г. на ЕРС, № ****/****г. на БРС, № ****/****г. на СРС, № ****/****г. на СРС и № ****/****г. на СРС, № **/****г. на ЯРС, № ***/****г. на ЯРС и ***/****г. на ЯРС.
С Определение от **.**.****г. по ЧНД № ****/****г. на БРС, влязло в сила на **.**.****г., в рамките на производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, наказанията, наложени на осъдения с присъдите по първите седем от горепосочените НОХ дела, са групирани в две съвкупности. Определено му е общо ефективно наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по НОХД № ****/****г. и № ***/****г., двете на ЯРС, и общо ефективно наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по НОХД № ****/****г. на ЯРС, № ***/****г. на ЯРС, № ***/****г. на ЕРС, № ****/****г. на ЯРС и № ****/****г. на БРС.
Седемте осъждания на въззивника са за две престъпления по чл.150 от НК, за едно престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и за четири престъпления против собствеността по чл.195, ал.1, по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1 и по чл.206, ал.1 от НК.
След изтърпяване на общите наказания по горепосочените съвкупности – на **.**.****г., въззивникът извършил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което с присъдата по НОХД № ****/****г. на СРС, влязла в сила на **.**.****г., му е наложено наказание пробация.
На **.**.****г. Т. подновил престъпната си дейност, като извършил престъпление против собствеността – по чл.194, ал.1 от НК, за което с присъдата по НОХД № ****/****г. на СРС, влязла в сила на **.**.****г., бил осъден ефективно на три месеца лишаване от свобода. Изтърпял така наложеното му наказание на **.**.****г. и шест месеца по-късно – на **.**.****г., извършил друго такова престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, за което с присъдата по НОХД № ****/****г. на СРС, влязла в сила на **.**.****г., отново бил осъден ефективно на четири месеца лишаване от свобода. Последното наказание въззивникът изтърпял на **.**.****г.
След това – за времето от **.**.****г. до **.**.****г., извършил още три тежки умишлени престъпления против собствеността - по чл.196, ал.1, т.1 и т.2 от НК, всички в условията на опасен рецидив, едно от които 3 квалифицирано по чл.195, ал.1, т.4 от НК и извършено в условията на продължавано престъпление. За тези престъпления с присъдите по НОХД № **/****г. на ЯРС, по НОХД № ***/****г. на ЯРС и по НОХД № ***/****г. на ЯРС, всички влезли в сила през 2022г., или след извършване на всяко от деянията, са му наложени ефективни наказания лишаване от свобода съответно, за срок от шест месеца, за срок от девет месеца и за срок от осем месеца.
От изисканата и приобщена по делото справка от ЯРП изх. № Р***/****г. от **.**.****г. се установява, че наложените на осъдения наказания по НОХД № ***/****г. на ЯРС и № ***/****г. на ЯРС не са приведени в изпълнение. На **.**.****г. е приведено в изпълнение назаканието от шест месеца лишаване от свобода, наложено му с присъдата по НОХД № **/****г. на ЯРС.
По горепосочените три НОХ дела осъденият не е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража.
За времето от **.**.****г. до **.**.****г. Т. бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража по НОХД № ***/****г. на ЯРС, производството по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
Обвинението, по което е постановена оправдателна присъда, е за деяние, извършено в периода **.**.****г. – **.**.****г., или преди влизане в сила на всяка от горепосочените три осъдителни присъди.
След влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД № ***/****г. на ЯРС, с постановление на ЯРП от **.**.****г., на основание чл.59, ал.3 от НК, времето през което осъденият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от **.**.****г. до **.**.****г., е приспаднато от наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъдата по НОХД № **/****г. на ЯРС.
При тази правилно изяснена фактическа обстановка, която не се оспорва от защитата, районният съд напълно законосъобразно и обосновано е заключил, че по отношение на въззивника Т. са налице както предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК за опредляне на общо наказание по НОХД № **/****г., № ***/****г. и № ***/****г., всички по описа на ЯРС, така и тези на чл.24 от НК за увеличаване неговия размер.
От доказателствата по делото е безспорно установено, че присъдите, 4 постановени гопрепосочените три НОХ дела - № **/****г., № ***/****г. и № ***/****г., всички по описа на ЯРС, са влезли в сила през 2022г., а престъпленията, предмет на тези дела, са извършени в периода **.**.****г. до **.**.****г., или преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях. Същевременно, тези престъпления са извършени след влизане в сила на всяка от предшестващите десет осъдителни присъди, постановени по НОХД № ****/****г. на ЯРС, № ****/****г. на ЯРС, № ***/****г. на ЯРС, № ***/****г. на ЯРС, № ****/****г. на ЯРС, № ***/****г. на ЕРС, № ****/****г. на БРС, № ****/****г. на СРС, № ****/****г. на СРС и № ****/****г. на СРС, последната от които е влязла в сила на **.**.****г. При това положение ЯРС правилно е приел, че са налице изискуемите от закона предпоставки на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК за групиране на наказанията, наложени на осъдения с последно влезлите в сила три осъдителни присъди по НОХД № **/****г., № ***/****г. и № ***/****г., всички по описа на ЯРС, както и че няма законово основание за формиране на съвкупност, различна от посочената в съдебния акт по ЧНД № ****/****г. на БРС. Т.е., законосъобразно и в съответствие с разпоредбите на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК ЯРС е наложил на въззивника общо наказание по последните три влезли в сила осъдителни присъди в размер на най-тежкото от тях, а именно, ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като взе предвид цялостната престъпна дейност на осъдения, настоящият състав намери, че районният съд обосновано е приел наличие и на законовите предпоставки на чл.24 от НК за увеличаване размера на определеното общо наказание с до една втора, и законосъобразно го е завишил с четири месеца - от ДЕВЕТ МЕСЕЦА на ТРИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, спазвайки и трите законови предела на цитираната разпоредба. Действително, по-строгото санкциониране по този ред е само правна възможност и не е задължително за съда, но в конкретния случай, с оглед тежестта на извършените престъпления, обществената опасност на дееца и интензитета на престъпна му дейност, неговото приложение се явява справедливо, а и необходимо за постигане целите на наказанието. Това е така защото в съвкупността са включени три тежки умишлени престъпления от общ характер, всички против собствеността и извършени в условията на опасен рецидив, едно от които (по НОХД № ***/****г. на ЯРС) квалифицирано и извършено в условията на продължавано 5 престъпление. Престъпленията са извършени в кратък период от време - от **.**.****г. до **.**.****г., или за девет месеца, при това скоро след последователно отделно изтърпяване на други две ефективни наказания лишаване от свобода за други такива престъпления. Тези обстоятелства, както и наличието на десет предходни осъждания, невлизащи в съвкупността, с налагане на наказания пробация, както и на условни и ефективни наказания лишаване от свобода, говорят за трайно установени престъпни навици и за липса на корекция в повдението на осъдения, респ. за завишена степен на обществена опасност на личността му и необходимост от по-продължително наказателноправно въздействие. Обстоятелството, че последните пет осъждания на въззивника са за еднородни престъпления против собствеността, извършени в кратък период след изтърпяване на ефективни наказания лишаване от свобода по предходни присъди, също сочи за необходимост от по-строга наказателна репресия. В този смисъл, доколкото извода на решаващия съд за прилагане разпоредбата на чл. 24 от НК се явява правилен и обоснован, ЯОС намери, че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваното определение и в тази му част.
Не се налага промяна в произнасянето на първата инстанция и по въпроса за първоначалния режим на изтърпяване на наказанието по съвкупността. С оглед съдимостта на въззивника и обстоятелството, че от изтърпяване на предходното ефективно наказание лишаване от свобода по НОХД № ****/****г. на СРС – на **.**.****г., до извършване на деянията, предмет на присъдите, включени в съвкупността – в педиода от **.**.****г. до **.**.****г., не са изтекли повече от пет години, законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС ЯРС е определил първоначален строг режим на изтърпяване на общото наказание.