Решение № 190 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20241100103430 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Ищецът Н. Н. К. твърди в исковата молба, че на 03.07.2023г. около 10,00 ч. в гр.

София, докато върви по десния тротоар на ул. „Будапеща“, с посока на движение от ул.

„Цар Симеон“ към ул. „Екзарх Йосиф“, стъпва с десния си крак в несигнализирана и необезопасена дупка на самия тротоар, образувана от счупена и пропаднала настилка, непосредствено след входа на Центъра за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“.

Ето защо, кракът му се изкривява, губи равновесие и пада върху десния си крак.

Ищецът сочи, че веднага след инцидента е отишъл в СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър Ш.“ ЕАД, където след преглед е установено, че има силна болка в дясно коляно, хоспитализиран е и му е поставена дуагноза instabilitas anterior genus dex. Извършена е операция, като артроскопски са му направени пластики ПКВ на дясна колянна става.

Лежал е в болница 7 дни и е заплатил разходи за лечение, както следва: 400 лв. за избор на екип, 34,80 лв. за потребителска такса и 2 200 лв. за импланти ПКВ. На 09.08.2024 г. е посетил „СБР – НК“ ЕАД, филиал Сандански за рехабилитация.

Ищецът сочи, че търпи и ще продължава да търпи физически болки, страдания, ежедневен дискомфорт от травматичните увреждания. Увреденият крайник е бил имобилизиран около два месеца, като е търпял силни болки, затруднено движение на десния крак, претърпял е операция и има затруднения при извършване на елементарни ежедневни нужди. Изпитва страх да върви по улицата, станал е раздразнителен, изпитва силно безпокойство.

Ето защо, Н. К. моли да бъде осъден ответника Столична община, да му заплати 1 сума от 40 000 лв., представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на деликта, както и сумата от 2 658 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи с е в разходи за лечение, ведно със законна лихва от датата на деликта.

Ответникът Столична община оспорва изцяло исковете по основание и размер, като излага подробни съображения в депозирания отговор. Счита, че липсват категорични доказателства, при какви точно обстоятелства е настъпил инцидента.

Поддържа, че всеки пешеходец при движение, има задължение да спазва поведение на пътя, съобразно ЗДвП, като тротоарът, по който ищецът се е придвижил е достатъчно широк и не става ясно защо е решил да мине точно оттам, а не е заобиколил, поради което същият е допринесъл за вредосносния резултат и е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счита, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД, е чужди действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане, при следните предпоставки: възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди.

Свидетелят К.Х.А. сочи, че познава ищеца от 5- 6 години, били са заедно в София за бележка от психодиспансер, който се намира на ул. „Екзарх Йосиф“. След като са спрели автомобила, са тръгнали по ул. „Будапеща“ и на 10-на метра, след входа на линейките, както ищецът е ходел, кракът му се усукал и е паднал. Плочките са били пропаднали, като малка дупка, с дълбочина над една педя и ширина две педи.

Свидетелят се е опитал да го вдигне, но ищецът е казал, че го боли крака и не може да ходи. След това го е закарал в кв. „Дианабад“, болница Ш.. След като е останал в болница, го е чувал по телефона, знае че е носил шина, като около 5-6 месеца е било възстановяването. В момента е добре и е започнал да работи (ищецът работи като строител).

Неравност на улицата на процесният участък се установява и от представените по делото фотоснимки от ищеца.

На общината е възложено управлението на общинската пътна мрежа – чл. 19 ал.

1 т. 2 от Закона за пътищата. Съобразно разпоредбата на § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на 2

ЗМСМА общината е собственик на общинските пътища, улиците и булевардите.

Нормата на чл. 11 от ЗОС задължава общината да управлява вещите, общинска собственост, с грижата на добър стопанин. Освен това и съгласно разпоредбите на чл.

3 ал. 1 и чл. 167 от ЗДвП ответникът е бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в найкратък срок. Същото задължение произтича и от чл. 28, ал.1, вр. чл. 31 от Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община, според текста на който общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че общината не е изпълнила задължението си да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Съгласно заключението на изслушаната и приета в настоящето производство съдебно медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, на ищеца Н. Н. К. от процесното събитие е причинено травматично увреждане на част от връзковия апарат на дясна колянна става, изразяващо се в пълно прекъсване на предна кръстна връзка. Травмата е торзионна, т.е. има завиване на коляното ротационно при спъване в дупката, тъй като долу кракът е по блокиран в глезена. Ищецът е в отпуск за временна неработоспособност 3 месеца. Опериран е по спешност, като е възстановена целостта на предната кръстна връзка. Носил е ортеза 20 дни. Н. К. е провел рехабилитация след 40-тия оперативен ден за подобрение на обема на движенията, като по-късно е провел още 10 рехабилитационни процедури. Към момента на изготвяне на експертизата се оплаква от болка в дясна колянна става в кР. фаза при клякане, при промени във времето и интензивно натоварване, които оплаквания понастоящем са рехабилитационен проблем. Направените разходи за лечение са в причинно-следствена връзка с претърпяния инцидент.

Настоящия състав съобрази, че ищецът е на 29 г. към датата на падането и е възстановен, съгласно заключението на медицинската експертиза, която съдът кредитира, като няма последващи усложнения. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при млади хора възстановяването на предна кръстна връзка е благоприятно, т.е. бързо се раздвижват, но активен спорт при подобно увреждане е възможно след 7-мия месец. При самата артроскопия е установено прекъсване на предна кръстна връзка, като е взет автоприсадък от сухожилията и е направена автопластика, която възстановява целостта на предна кръстна връзка. Болките са найинтензивни непосредствено след травмата, 24 часа следоперативно и в началото на 3 раздвижването.

Като съобрази вида на увреждането – пълно прекъсване на предна кръстна връзка на дясна колянна става, търпените силни болки в острия период на травмата, оперативното лечение, обичайния период на възстановяване – три месеца, съдът намира, че сумата от 15 000 лв., ведно със законна лихва от датата на деликта 03.07.2023 г., представлява справедливо обезщетение. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. До пълният предявен размер от 40 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Относно претенцията за имуществени вреди

Видно от представените фактури, ищецът Н. К. е сторил разходи за лечение, както следва: 400 лв. по фактура от 03.07.2023 г. за избор на екип; 34,80 лв. по фактура от 07.07.2023 г. за потребителска такса; 2200 лв. по фактура от 07.07.2023г. за импланти ПКВ; 23,20 лв. по фактура от 09.08.2023 г. за потребителска такса.

Разходите за лечение са били необходими, съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза. Следователно предявеният иск за имуществени вреди в общ размер на 2658 лв. е изцяло основателен, ведно със законна лихва от датата на деликта – 03.07.2023 г. до окончателното плащане.

Относно възражението по чл. 51, ал. 2 ГПК

Неоснователно е възражението, че ищецът е съпричинил увреждането, защото не е заобиколил неравността на тротоара, защото видно от свидетелските показания, ищецът внезапно е усукал крака си в дупката на тротоара, т.е. същият не е забелязал дупката, поради което е нямало как да я избегне.

Относно разноските.

На адв. А. Г. следва да бъде възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, в размер на 1924,41 лв. с ДДС, което не е прекомерно и съобразено с НМРАВ.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 706,32 лв., представляваща държавна такса и сума в размер на 206,97 лв., за депозит за експертиза.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника Столична община, следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в размер на 150 лв.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Столична община, Булстат *******, гр. София, ул. „*******, да заплати на Н. Н. К., ЕГН **********, гр. Сандански, ул. „*******, представляван от 4 адв. А. Г., гр. София, ул. „******* на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат падане на 03.07.2023 г. около 10,00 ч. в гр. София, на десния тротоар на ул. „Будапеща“, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2023г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 40 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Столична община, Булстат *******, гр. София, ул. „*******, да заплати на Н. Н. К., ЕГН **********, гр. Сандански, ул. „*******, представляван от адв. А. Г., гр. София, ул. „******* на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 2 658 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на разходи за лечение, на травматични увреждания, настъпили в резултат падане на 03.07.2023 г. около 10,00 ч. в гр. София, на десния тротоар на ул. „Будапеща“, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2023г. до окончателното й изплащане ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „*******, да заплати на адв. А. Г., гр София, ул. „******* на основание чл. 38 ЗА, възнаграждение за адвокат в размер на 1924,41 лв. с ДДС, при предоставена на ищеца безплатна адвокатска помощ.

ОСЪЖДА Н. Н. К., ЕГН **********, гр. Сандански, ул. „*******, представляван от адв. А. Г., гр. София, ул. ******* да заплати на основание чл. 78, ал.

3 ГПК сумата от 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „*******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 706,32 лв. – държавна такса и сумата от 206,97 лв. за депозит за вещо лице.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5