Определение № 579 от 26.11.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 579 гр. Бургас, 26.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20242000500472 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на „ОСТ – РЕНТ“ЕООД, ЕИК 206158201, представлявано от управителя Г. С., против решение №764/04.09. 2024 г. по гр.дело №1306/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на дружеството против въвод във владение на имотите по изпълнителен лист №38/08.04.2024 г. по в.т.д №245/2023 г. по описа на БАС и в частта, с която е оставена без разглеждане оплакването на дружеството за недължимост, и , при условията на евентуалност, за прекомерност на адвокатския хонорар на взискателя по изпълнителното дело.

Според жалбоподателя действията на ЧСИ Наско Георгиев по принудителен въвод на взискателя „ОСТ“ООД, ЕИК 102123216 и изготвения за тях протокол превишават съществено пределите на изпълнителния лист, в който е описано предаване на държане, а не на владение, което е предпоставка за отмяната им.

Относно частта, в която е оставена без разглеждане жалбата против оплакването за недължимост на адвокатския хонорар и, при условията на евентуалност, за неговата прекомерност, се сочи, че не е налице основание съдът да не се произнесе по заявеното оплакване. Сочи се, че ЧСИ несъмнено е приел за събиране сумата от 11 800 лв. – възнаграждение за адв. П., съгласно документите, прикачени към изпратената на жалбоподателя покана за доброволно изпълнение.

Счита, че доказателства за действителното заплащане на възнаграждението на адв. П. не са представени по изпълнителното дело, тъй като приложените документи не удостоверяват извършването на паричен превод по нейна сметка.

Според приложеното към сезиращата жалба разпореждане №91/11.07.2024 г. по т.д №860/2024 г. по описа на Второ търговско отделение 1 на ВКС предмет на спора между „ОСТ“ООД и жалбоподателя се определя от разпоредбата на чл.233 ГПК и съгласно чл.69, ал.1, т.5 ГПК възлиза на сумата от 26 000 лв. Касае се за опразване на имоти, временно държани от ОСТ – РЕНТ“ЕООД и съобразно размера на материалния интерес на правния спор претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде редуцирано до размера, посочен в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

В отговор на жалбата, подаден от „ОСТ“ ООД, ЕИК 102123216, чрез пълномощника адв. Денкова, се иска оставянето и без разглеждане като недопустима като насочена против действия на съдебния изпълнител, които длъжникът не е легитимиран да обжалва съгласно разпоредбата на чл.435, ал.4 и ал.5 ГПК.

Сочи се, че управителят на дружеството – жалбоподател е присъствал на насрочения на 12.07.2024 г. въвод във владение. Съгласно определение №2068/22.07.2024 г. по т.д №860/2024 г. на ВКС паричната гаранция е постъпила по сметка на касационната инстанция и десет дни след извършване на въвода е бил налице официален документ за спиране на изпълнителното дело. От изложеното счита, че обжалваното определение е правилно поради наличие на основание за прекратяване на изпълнителното производство.

Относно недължимостта и прекомерността на адвокатския хонорар се сочи, че длъжникът няма право да обжалва действия на ЧСИ, свързани с предаване на присъден имот, видно от решението по в.гр.дело № 245/2023 г. по описа на БАС. Оплакванията на жалбоподателя, че изпълнението е следвало да стане по реда на чл.526 ГПК са неоснователни, тъй като посочената разпоредба касае заместими действия, а не въвод във владение, който е уреден с разпоредбата на чл.522 ГПК.

Жалбоподателят невярно интерпретира диспозитива на решението по в.гр.дело № 245/2023 г. по описа на БАС, в което не е посочено държане, а предаване на изброените имоти. Доводите в жалбата относно понятията „държане“ и „владение“ следва да намерят приложение във вещните и във владелческите искове, но не и по отношение на изпълнителното производство.

Законодателят ясно е разграничил способите да се предаде един имот, когато е присъден със съдебно осъдително решение и кога се извършва изпълнение на заместимо действие, като например принудително изпълнение на задължения уредени в чл.194 ЗУТ т.е. по административен ред /Р№125 по гр.д.

№ 4213/2016 г. на Четвърто г.о. ВКС/ или при осъдителни искове за некачествена работа по договорите за изработка и др., където кредиторът може да иска от съдебния изпълнител да бъде оправомощен да извърши действието за сметка на длъжника.

От изложеното, според страната следва, че за адвокатското възнаграждение е приложима разпоредбата на чл.10, т. и т.3 вр. с чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения , т.е стойността на имотите е тяхната данъчна оценка, представена по изпълнителното дело.

Съобразно нея заявеното адвокатско възнаграждение е под минимума и е съобразено с фактическата и правна сложност на производството, характера на защитата и на изпълнението и не са налице основания за намаляването му поради прекомерност .

За действителното му заплащане са представени достатъчно 2 доказателства, по които съгласно указанията на БОС следва да се произнесе съдебният изпълнител.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с жалбата , становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Жалбата е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Изпълнително дело № 20248020400112 по описа на ЧСИ Наско Георгиев е образувано на 11.04.2024г. по писмена молба от адвокат Д. П. - *АК, процесуален представител на взискателя „ОСТ“ООД с ЕИК 102123216 въз основа на изпълнителен лист № 38/08.04.2024г„ издаден по ВТД № 20232001000245 по описа на Апелативен съд Бургас, с който е осъдено „ОСТРЕНТ“ЕООД с ЕИК 206158201 да върне на взискателя по наетите вещи, представляващи описани 19 недвижими имота.

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по жалба на „ОСТ- РЕНТ“ЕООД против въвод във владение на процесните по изпълнителното дело имоти, извършен от съдебния изпълнител на 12.07.2024 г. с оплаквания, че при започване на изпълнението подадената от длъжника молба до ВКС за спирането му е уважена на 11.07.2024 г. и е определена гаранция. Изложени са и оплаквания, поддържани и пред настоящата инстанция, че ЧСИ е надхвърлил пределите на изпълнителния лист, недопустимо смесвайки понятията „владение“ и „държане“ . Наведено е и оплакване, че в поканата за доброволно изпълнение, връчена на жалбоподателя, са описани парични задължения, каквито не се съдържат в изпълнителния лист. Оспорен е като недължим и прекомерен посоченият там адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя адв. Х. на стойност 11 800 лв. и описаните такси, дължими на съдебния изпълнител.

С определението в обжалваните му части Бургаският окръжен съд е намерил жалбата за недопустима и е постановил оставянето и без разглеждане. За да достигне до този извод, съдът е посочил, че длъжникът не е легитимиран да обжалва въвода във владение съгласно разпоредбата на чл.435 ГПК и жалбата в тази част е недопустима поради липса на процесуална легитимация.

Относно разноските за адвокатски хонорар на пълномощника по изпълнителното дело, съдът е намерил, че компетентен да разгледа оплакванията и възраженията на страната относно неговата недължимост и прекомерност е съдебният изпълнител като орган, ръководещ процесуалните действия. Констатирана е липса на акт на съдебния изпълнител с произнасяне по разноските и жалбата в тази част е счетена за преждевременно подадена и поради това недопустима.

Настоящата инстанция намира решението в обжалваните части за правилно.

Действията на съдебния изпълнител, които длъжникът е легитимиран да обжалва, са изброени изрично и лимитативно в разпоредбите на чл.435, ал.2 и ал. 3 ГПК. Това са пocтaнoвлeниeтo зa глoбa, нacoчвaнeтo нa изпълнeниeтo въpxy имyщecтвo, ĸoeтo cмятa зa нeceĸвecтиpyeмo, oтнeмaнeтo нa движимa вeщ или oтcтpaнявaнeтo мy oт имoт, пopaди тoвa, чe нe e yвeдoмeн нaдлeжнo 3 зa изпълнeниeтo, oтĸaзът нa cъдeбния изпълнитeл дa извъpши нoвa oцeнĸa пo peдa нa чл. 468, aл. 4 и чл. 485, oпpeдeлянeтo нa тpeтo лицe зa пaзaч, aĸo нe ca cпaзeни изиcĸвaниятa нa чл. 470, ĸaĸтo и в cлyчaитe пo чл. 486, aл. 2, oтĸaзът нa cъдeбния изпълнитeл дa cпpe, дa пpeĸpaти или дa пpиĸлючи пpинyдитeлнoтo изпълнeниe, paзнocĸитe пo изпълнeниeтo или постановлението за възлaгaнe поради това, чe нaддaвaнeтo пpи пyбличнaтa пpoдaн нe e извъpшeнo нaдлeжнo или имyщecтвoтo нe e възлoжeнo пo нaйвиcoĸaтa пpeдлoжeнa цeнa.

Съдът основателно е констатирал, че съгласно разпоредбата на чл.435, ал.5 ГПК легитимирано да обжалва въвода във владение е единствено трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска.

Жалбоподателят не е трето лице, а страна – длъжник по изпълнителното дело и жалбата в тази част е недопустима и правилно е оставена без разглеждане.

Решението е правилно и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата в частта относно възнаграждението на пълномощника на взискателя за процесуално представителство по изпълнителното дело.

В изпълнителното производство на общо основание е приложима разпоредбата на чл. 248 от ГПК, съгласно която съдебният изпълнител приема и може да измени определените разноски по изпълнението. Искането по реда на чл. 248 от ГПК следва първо да се направи пред ЧСИ и едва след постановяване на мотивирано постановление по молбата по чл.248 ГПК , длъжникът ще има възможност да подаде жалба срещу този акт по реда на чл.437 ГПК

При горните констатации жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ОСТ - РЕНТ“ ЕООД, ЕИК 206158201, представлявано от управителя Г. С., против решение № 764/04.09.2024 г. по гр. дело № 1306/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на дружеството против въвод във владение на имотите по изпълнителен лист № 38/08.04.2024 г. по в.т.дело № 245/2023 г. по описа на Бургаски апелативен съд и в частта, с която е оставена без разглеждане оплакването на дружеството за недължимост, и, при условията на евентуалност, за прекомерност на адвокатския хонорар на взискателя по изпълнителното дело.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5