Решение № 1049 от 09.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. Варна, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Михайлова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно наказателно дело № 20213110204497 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.

ОЛ. Ш. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0819-003349/ 31.08.2021г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което й е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.

В жалбата декларативно се оспорва фактическата обстановка , твърди се , че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание , въз. Ш., редовно призована, не се явява , представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. П.Б. отново моли за отмяна на постановлението поради липса на субективната страна на нарушението, доколкото въззивницата не е имала виновно поведение. Прави и искане за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юриконсултско възнаграждение. .

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.04.2021г. около 13.58ч. в гр.Варна, по бул.“Васил Левски“ в посока ул.“Роза“, до пицария „Амичи“ , при използване на автоматизирано техническо 1 средство , било установено, че л.а. „Киа Спортидж“ с рег. № В 91 49 ТА, е бил управляван без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ При обработка на данните и при справка в информационната система на КАТ-Варна се установило, че автомобилът, който бил собственост на въз.Ш., е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДП от 24.02.2021г., тъй като в регистъра на Информационния център на „Гаранционен фонд“ нямало данни за сключен и действащ договор за задължителната застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Въззивницата от своя страна попълнила декларация, в която посочила, че тя е управлявала автомобила .С оглед на така установеното, била извършена проверка, а материалите били изпратени на ВРП с мнение за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК.

С Постановление от 03.08.2021г. прокурор при ВРП отказал да образува досъдебно производство, тъй като било установено, че въз. Ш. действително е управлявала МПС, което било със служебно прекратена регистрация. Доколкото обаче нямало доказателства, че същата като собственик на автомобила е била уведомена и е знаела, че автомобила е с прекратена регистрация, то не бил налице субективният елемент от състава на престъплението. В постановлението било посочено, че в случая е приложима разпоредбата на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ, като компетентен да наложи наказание за административното нарушение бил Директорът на ОД на МВР-Варна или упълномощено от него лице.Поради това и копие от постановлението било изпратено на Началника на КАТ-Варна .

Въз основа на постановлението на ВРП било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз.

Ш. на

02.04.2021г. около 13.58ч. е управлявала МПС със служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДП, от 24.02.2021г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз. Ш. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 21-0819-003349/ 31.08.2021г е издадено от компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № Iз- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е било издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, която норма, макар и да не е посочена в постановлението, предвижда, че административно-наказателна преписка се образува без приложен акт само когато производството е било прекратено от прокурора.

2

Вмененото във вина на въззивницата нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава.

Описанието на нарушението в постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Не са налице процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на въз.Ш., което тя е реализирала в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция.

От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е установено, че въз. Ш. –Ф. е управлявала автомобил, който е бил с прекратена регистрация. Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното средство. В случая, от приложената по преписката справка за автомобила и от съдържанието на постановлението на ВРП се установява, че автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация. От съдържанието на постановлението на ВРП обаче е видно още, че не са били събрани доказателства за това, че собственика на превозното средство – въз.Ш., е била уведомена за прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията . Следвало е да бъде е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това . След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че въз. Ш. е била уведомена, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила , то не е изпълнен фактическият състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това.

В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. Ш. умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.По делото не се събраха доказателства за това, че въз. Ш. виновно е управлявала служебно дерегистрираното превозно средство, което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели. Въззивницата не е санкционирана за това, че управлява МПС, за което няма сключен договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, каквото нарушение се сочи да е извършила в постановлението на ВРП, за да се изследва обстоятелството дали е знаела или не, че няма сключен такъв договор, като фактите по делото сочат липса на знание и за това обстоятелство. Тя е санкционирана , за това, че управлява автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на 3 автомобила като последица от липса на валидна застраховка съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика, което е визирано в чл.143 ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственика на автомобила да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.

Поради това и постановлението следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз. Ш. да се присъдят направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и съдействие и списък с разноски, в които е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер на 500лв. Тази сума обаче надвишава определения минимален размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Поради това , като взе предвид че делото е с ниска фактическа и правна сложност и приключи в едно съдебно заседание, и като съобрази направеното в писмените бележки възражение за прекомерност, съдът намира, че на въз. Ш. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0819-003349/ 31.08.2021г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което на Н. ОЛ. Ш. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Н. ОЛ. Ш. – ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 / триста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4