Решение № 14089 от 16.12.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14089

Варна, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXVIII състав, в съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА административно дело № 20257050702466 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 46, ал. 1 от ЗЧРБ.

Образувано е по жалба на Н. Б. К., [ЕГН] – гражданин на Руска Федерация срещу Заповед № 365з-8348/08.10.2025г. на Директора на ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.40 ал.4 от ЗЧРБ й е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ "Отнемане правото на пребиваване в Република България на чужденец" и й е определен 30-дневен срок за доброволно изпълнение. Жалбоподателката счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна, по съображения изложени в жалбата; не е спазена разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ и не е преценено дали не са нарушени права по конвенцията за защита правата на човека и основните свободи; административният орган е направил неточна преценка относно връзките й с държавата по произход; позовава се на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи; отсъствие от държавата членка поради работа в друга държава от ЕС не е равнозначно на загуба на връзки с държавата на пребиваване; принудителната административна мярка е наложена и в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Представителят на ВОП изразява становище за основателност на жалбата. Счита, че административният орган не е направил в пълен обем преценката по чл.44 ал.2 от ЗЧРБ.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед № 365з-8348/08.10.2025г. на Директора на ОД на МВР-Варна на основание чл.40 ал.4 от ЗЧРБ на Н. К. е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ "Отнемане правото на пребиваване в Република България на чужденец" и е определен 30-дневен срок за доброволно изпълнение. Заповедта е връчена на лицето на 10.10.2025г.

От извършената справка в информационните масиви на МВР е установено, че руската гражданка е отсъствала от територията на РБългария за периода от 01.01.2020г. до 02.08.2025г. В обяснения УРИ 125560-5536/27.08.2025г. лицето посочва, че от 2007г. до 2025г. е пребивавала в Италия, което е основание за отнемане на постоянното пребиваване, съгласно чл. 40, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България.

На основание чл.26 ал.1 от АПК Н. К. е уведомена лично на 01.10.2025г. за започналата процедура по отнемане правото й на пребиваване. При извършената проверка е установено, че лицето е със статут на постоянно пребиваващ чужденец от 1982г., тъй като е съпруга на български гражданин. Същата е в дееспособна възраст и няма данни за наличие на производства по Закона за убежището и бежанците спрямо нея. К. спада към категориите уязвими лица, тъй като е на 70години и не е прекъснала съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата си по произход Русия. Тя живее в едно домакинство със сина си и внучката си, които са български граждани.

Въпреки отчетените обстоятелства, административният орган е приел, че нормата на чл. 40, ал. 4 от ЗЧРБ е императивна и при всички случаи, дори и що се отнася за пребиваване в държава – членка на ЕС, след 6 годишно отсъствие от територията на страната следва да се отнема предоставеното право на постоянно пребиваване. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

От събраните доказателства се установява, че на Н. К. е предоставено право на постоянно пребиваване от 1982г. - като съпруга на български гражданин.

Безспорно е за съда от разпита на свидетелите Л. А. А. и П. В. Х., че за посочения период от време, Н. К. се е интегрирала напълно в българското общество, създала е трайни взаимоотношения и приятелска среда, говори български език. Установява се също, че К. има сериозни здравословни проблеми, живее със семейството на сина си, които се грижат за нея. По време на престоя й в Италия не е прекъсвала връзката си с България.

Действително нормата на чл. 40, ал. 4 от ЗЧРБ предвижда във всички случаи след 6-годишно отсъствие от територията на РБ да се отнема предоставеното право на дългосрочно или постоянно пребиваване, с изключение на случаите по чл. 25 г от ЗЧРБ. Независимо от това, при приложението на чл. 40, ал. 4 от ЗЧРБ следва да се спазва разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ и да се преценява нарушават ли се права по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ при налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на РБ, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване, или друго разрешение предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. В случая, това законово изискване не е спазено, а само бланкетно в оспорения административен акт органът е изложил, че спрямо чужденецът са отчетени обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Не е извършена преценка, относно продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на РБ от 1982г., както и дали се нарушават права по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. За административния орган съществува задължение да съобрази горепосочените обстоятелства, като отчете преимуществената ценност и закрила на личния и семейния живот на чужденеца и неговите възходящи роднини /родители/ и брат, необходимостта от безпрепятствена и гарантирана връзка и пълноценни отношения със същите.

Както приема съдът в трайната си практика /напр. Решение № 4175 от 13.04.2020г. по адм. д. № 7806/2019г. на ВАС, Решение № 8455 от 05.06.2019г. по адм. д. № 15231/2018г. на ВАС, Решение № 11642 от 02.10.2018г. по адм. д. № 3669/2018г. на ВАС/, независимо че административния акт се издава при условията на обвързана компетентност, административният орган при всички случаи следва да преценява обстоятелствата по критерия на чл.44, ал. 2 от ЗЧРБ, с оглед зачитане правата на човека и основните свободи по КЗПЧОС. Не се установи в процеса по отношение на жалбоподателката да е налице ограничението предвидено в чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - отнемането на правото на пребиваване да е в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, или за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите граждани. Нито пък административният орган твърди, да е налице някоя от посочените по-горе хипотези. Не е извършена и обоснована преценка на установените в производството факти, че отсъствието й от страната се е дължало на обстоятелства извън нейната воля и възможност да им повлияе. Като не е отчел тези обстоятелства, административния орган е издал незаконосъобразен акт, който следва да се отмени като преписката се върне на административния орган за продължаване на административно- производствените действия по заявлението за издаване на документ за постоянно пребиваване на чужденеца.

Смисълът на разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗЧРБ е да се отнемат предоставени права на пребиваване на лица, които са се дезинтегрирали с България, поради продължително отсъствие от нея. В случая това не е така, поради продължаващото пребиваване в България и съществуващите нормални социални връзки. Няма данни за съществуването на семейни, културни и социални връзки на жалбоподателя с държавата по произход на лицето, доказването на което е в тежест на административния орган. Културните и социални връзки на лицето с държавата му по произход, не са толкова силни, поради дългият му престой в България. Десетилетията на престой и трудова дейност са изместили центъра на социума и житейския фокус към България. Налице е социално, културно и икономическо интегриране.

По този начин наложената ПАМ противоречи на целта на закона. Целта на закона е да се отнеме право на постоянно пребиваване на чужденци, които не са живели в страната за продължителен период, поради което са прекъснали връзките си със страната, което в случая не е налице. Това, съчетано с посочените и неотчетени от административния орган обстоятелства по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, води до незаконосъобразност на оспорената заповед.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна. Оспорената Заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.

С оглед изхода на спора, основателно се явява своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, претендирани със списък по чл. 80 от ГПК и доказани в размер на 1010лв., от които 10лв. държавна такса и 1000лв. адвокатско възнаграждение, с данни че е заплатено, поради което на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да ги заплати.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 365з-8348/08.10.2025г. на Директора на ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.40 ал.4 от ЗЧРБ на Н. Б. К. е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ "Отнемане правото на пребиваване в Република България на чужденец" и й е определен 30-дневен срок за доброволно изпълнение.

ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Н. Б. К., [ЕГН] гр.В. съдебно-деловодни разноски в размер на 1010лв. /хиляда и десет/.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: